Александър Генис е писател, есеист, литературовед, критик и радиоводещ. Член е на Академията за руска литература и на редакционния съвет на списание „Чужда литература“. С него разговаря Мумин Шакиров (Радио Свобода).
Какъв е истинският жител на Рига?
Мисля, че е невъзможно да се открие истински рижанин, защото той е еклектична личност, която съчетава в себе си няколко религии, няколко езика и няколко политически възгледа. Тоест бих казал, че истинският рижанин е европеец. Горе-долу така изглежда един европеец, който може да живее в най-различни ситуации, оставайки верен на себе си, без непременно да е лоялен към държавата или към началниците си. Това е човек, който сам избира живота си.
Защо е толкова трудно за Русия да се сбогува с имперското си минало?
Трудностите произтичат от факта, че не всички травми са преодолени, не са преживени както трябва. Ето, германците са преживели своята травма и живеят нормално. А руснаците не са. И сега това, което се случва в Русия, може да се обобщи с едно изречение: „Щом не ни харесват, нека се страхуват от нас“.
Войната в Украйна продължение на съветската травма ли е, или нова историческа болест?
И едното, и другото, защото това е продължение на агресията в Унгария през 1956 г. и в Чехословакия през 1968 г. Те не могат да пуснат Украйна, защото Украйна ще се окаже в Европа, а Русия – не. Как си представям това? Седят си в Русия и си мислят: „Защо на украинците да е позволено, а на нас не?“. Ще им покажем ние, че няма да стане така.
Защо идеята за империя е толкова привлекателна за част от обществото?
Не толкова империя, колкото потребност да бъдеш уважаван. Този манталитет – „щом не те уважават, нека да се страхуват“, за съжаление, е основната характеристика на руския манталитет, който се прояви толкова силно при Путин. Какво представлява имперското съзнание? Това е комплекс за малоценност наопаки. Мислиш си, че ще бъдеш по-важен, ако имаш колонии. Забележете как всички западни страни се отърваха от колониите си с голямо удоволствие. Оказа се, че никой не се нуждае от тях. И само в Русия все още мислят с географски понятия. Географията, между другото, е болест на руското съзнание. Хората гледат картата и мислят в пространствени категории. Когато ми казват: „Русия е империя“, свивам рамене, защото империята без идеи е лишена от смисъл. Това е недоимперия, ето какво е.
Вчера бях пред руското посолство в Рига и там имаше голям плакат с надпис „Руски свят“. Как изглежда руският свят? Разрушените градове Бахмут и Буча са част от него. Толкова е ужасяващо и прилича толкова много на кадри от военна хроника от Втората световна война. Това е най-голямата трагедия на нашето време, ето защо да се живее с нея е толкова трудно и тежко, особено за хора, чийто роден език е руският. Смятам Русия за родно място на моя език, нищо повече, нищо по-малко. И разбира се, това ужасно състояние е от 22 февруари насам. Живея с усещането за катастрофа.
Бих искал да поговорим за феномена Путин. Този човек е на върха на властта от 27 години. Защо успя да се задържи на власт толкова дълго?
Защото унищожиха политиката. Защо Украйна се озова там, където е? Защото тя имаше политика. Това бе погрешна политика, често ужасно болезнена. Беше постоянна борба. Но те имаха политика, която даде началото на гражданското общество и националната политическа нация. В Русия това не се случи, защото политиката беше предадена в мръсни ръце, както току-що казахме. Тъй като политиката е мръсна работа, нека с нея се занимават мръсни хора. А като няма политика, се ражда тирания.
Наскоро написах книгата „Фашизми“, в която изследвам фашистките митове, довели до тоталитарни режими в Япония, Австрия, Германия и Италия. Интересно е, че не става дума за хора, които са били бандити и мафиоти, а за интелигентни хора, които са избрали фашизма. Това е интригуващо. И открих само една причина. Всичко е предизвикано от негодувание, от чувството, че сме били онеправдани. Ние сме били обидени, така че трябва да си отмъстим.
Все пак може би подценяваме фигурата на Путин. Може ли да се каже, че той е уцелил формулата на руския човек и успешно се възползва от това?
Според мен той е чудовище. Човек, който е абсолютно бездарен, дори само защото няма нито една идея. Франко е имал идеология, Хитлер е имал идеология, в Япония е имало идеология, а при Путин има реакции на идеологията. Вече двадесет и седем години откак е на власт, Путин се занимава с това да пази мястото си на всяка цена. И цялото му обкръжение го подиграва, но те зависят от него. Зависят от него предимно финансово, защото той им позволява да крадат. Но не мога да видя в него харизматичната фигура на тиранин като Фидел Кастро например. Само си представете какви тирани е имало. Не че ги оправдавам, те са ужасни хора, но все пак, той е една дребна личност.
Опитвали ли сте се да откриете формулата на руския човек?
Не вярвам, че съществува формула на руския човек като такъв. Виждате ли, всеки опит за обобщение е всъщност непростим. Накратко, това, което е добро за литературата, не е непременно добро за всичко останало, нито пък означава, че е някаква универсална черта. Литературата може би се занимава само с изключенията, а не с правилата. Знаете ли, когато бях млад, учех в университета, тук в Рига, в Латвийския университет, и разбира се, исках да намеря формула за литературата, за историята, за филологията, за поетиката. Струваше ми се, че има универсални категории. Всички се увличахме по структурализма на Лотман тогава. А какво е универсална категория? Това е алгебра. И тогава, трябва да призная, под силното влияние на Довлатов осъзнах, че харесвам аритметиката, а не алгебрата, защото в нея съществува само конкретното 3+5 и това е съвсем друго нещо, защото конкретното е животът, а алгебрата не съществува в природата. Следователно търсенето на универсална формула за руския човек е не само безсмислено, но и много опасно.
Освен че сте писател, вие сте и сценарист. Ако пишехте сценарий за Путин, коя негова черта бихте избрали, за да го превърнете в жив персонаж?
Отмъстителността. Като цяло отмъщението е най-силният мотив в световното изкуство и литература. За какво става дума например в „Хамлет“? За отмъщение. Всичко е изградено върху отмъщението. „Майстора и Маргарита“ например. Защо толкова обичаме Воланд? Казват, че Воланд е Сталин. Но какъвто и да е Воланд, той отмъщава.
За да не стане персонажът плосък, трябва ли все пак да му се добавят и някои положителни черти?
Трезвеност. Представете си само човек, който, както се казва, не пие – за един руснак това е много трудно, особено след Елцин, не можем дори да си представим, че някой не пие.
Вероятно по природа е нещастен човек, след като убийството на хора му носи радост. Наивно ли е подобно мнение?
Въпросът не е в това дали иска, или не иска да убие някого. Той не мисли за това. Той просто си мисли: „Ами, разбира се, че съм прав?“. Наслаждава се на властта, но това не означава, че иска да убие някого. Просто не го е грижа. Е, разбира се, той спасява Русия, иска да бъде Петър I. Знаете ли, че Петър I унищожава половината страна, докато се занимава с европеизацията на Русия.
Може ли тази война да се счита за последен опит да се задържи миналото?
Би било добре да е последен, но далеч не съм сигурен в това, защото, докато съществува режимът на Путин, той ще бъде агресивен по своята природа. Той няма накъде да отстъпи, защото в тази мафиотска система този, който отстъпи, губи и е мъртъв. Ето защо е толкова страшно, мисля, за съседите на Русия – Латвия, Полша, Литва и Естония.
Защо пропагандата в Русия днес се оказа толкова ефективна?
Те се научиха – това е постмодернизъм в действие – да съчетават клюките с политиката, жълтата преса с партийната преса. Затова жена в прегръдките на крокодил е представена редом с новини от Украйна. Тази смесица от популярна култура и политика създава много ефективна пропаганда. Но най-важното е какво тя внушава на хората. В съветско време казваха: „Работници от целия свят, обединявайте се“. Никой не знаеше какво означава това. Но днешната пропаганда казва едно: „Никой не ви обича, никой няма нужда от вас. Мислят, че сте най-лошите. В такъв случай нека се страхуват от вас“. Всички смятаме, че пропагандата работи. Но аз мисля, че политиката изобщо не работи. В руското съзнание има древно усещане, че политиката е дело на прокълнати.
Човек, повярвал на пропагандата, жертва ли е, или съучастник?
Всички хора, които вярват на пропагандата, са нейни съучастници. Всички хора, които вярват на Путин, са съучастници в неговите престъпления.
А мълчанието, преминаването във вътрешна емиграция – това съучастие ли е, или опит да запазиш доброто си име?
Това е опит да се запази здравият разум, защото човек, който не се доверява на властите, развива различно съзнание. Ставаш по-свободен човек. Чувал съм да ги наричат новите тихи – хора, които мълчат, но мразят властта. Така живяхме, такива бяхме. Благодарение на това се случи перестройката, защото ресурсът за съпротива беше запазен. Нека да е бил вътрешен, нека да е бил интелектуален, нека да не е бил материален, да не се е материализирал в някакъв вид протест, но въпреки това, когато се появи възможността да се действа и мисли, тези хора дадоха на Русия 30 години свобода.
А кога настъпва колективната отговорност?
Тя не зависи нито от вас, нито от тях, нито от когото и да било, защото колективната отговорност ще бъде безкрайна сама по себе си. Просто защото говорим руски, ние вече сме колективно отговорни за всички тези престъпления. Разбира се, може да се каже, че това е несправедливо, но какво да се прави? Съществува обаче и понятието колективна вина. Колективната вина не може да бъде наложена на хората, защото е съдебна категория, юридическа категория. Но колективната отговорност е неизбежна. Дори не говоря за репарациите, които германците, между другото, са платили. Ето, леля ми в Америка получаваше репарации от германците за това, че са я евакуирали от Киев по време на войната. Можете ли да си представите колко години са минали? Всичко това очаква и руския народ.
Превод от руски Александър Бакалов
