0
4741

Путин и войната, която не може да спре

Михаил Ходорковски за следващия ход на Путин

Михаил Ходорковски

В разговор с The New Statesman някогашният руски олигарх Михаил Ходорковски обяснява как функционира системата Путин и защо Западът все така се затруднява да разбере Русия. Той е уверен, че Путин ще бъде разгромен – въпросът е само на чия територия ще стане това.

През януари 1995 г. 31-годишният Михаил Ходорковски отива в Швейцария, за да присъства на ежегодния Световен икономически форум. В едно кафене в Давос той вижда своя сънародник, бизнесмена Борис Березовски, да разговаря с унгарския финансист Джордж Сорос. Заведението е малко и той седи достатъчно близо, за да долови, че разговорът се върти около предстоящите следващата година първи постсъветски избори. „Вие живяхте добре дотук, но сега комунистите се завръщат, така че е време да се махате оттам“, казва Сорос на Березовски.

Същата вечер Ходорковски има възможност да попита самите комунисти, които също присъстват на срещата на високо равнище: дали евентуална победа за тях ще означава край за едва покълналия руски бизнес елит? Генадий Зюганов, лидера на комунистическата партия и кандидат за президент, му казва: „Михаил Борисович, ние ви уважаваме много заради вършената от вас работа, тъй че ще ви запазим; ще ви запазим като генерален директор на едно предприятие“.

По онова време Ходорковски вече се е сдобил с редица бизнеси – започвайки от собствено кафене, после компютърна и софтуерна фирма, после производство на титан, после банкова група. Той намира Березовски и му казва, че трябва да се предприеме нещо.

Това е усещане, споделяно от много руснаци. Държавата все още е собственик на най-големите компании в страната, повечето от които са управлявани от „червените директори“ като комунистически организации. Петролната компания „Юкос“ например не е плащала на своите работници в продължение на шест месеца и дължи на държавата неплатени данъци за 4 милиарда долара (над 1 процент от БВП). С наближаването на изборите „работниците бяха готови да блокират петролните тръби“, спомня си Ходорковски, когато се срещнахме за този разговор в края на април. „Това би довело до падане на правителството“.

По късно през същата година Ходорковски присъства на среща в Кремъл с други банкери и бизнесмени. „Там ни казаха, че в Русия има 800 държавни предприятия, а също: „Взимайте колкото можете да вземете“.

При определени условия обаче: банкерите трябва сами да се споразумеят със съответната управа и незабавно да изплатят заплатите на работниците в закупеното предприятие. Ходорковски се надявал да привлече чуждестранни инвеститори и да запази част от собствените си пари, само че никой в чужбина не е готов да поеме този риск. „След шест месеца на власт ще са комунистите, и вие искате да ви заемем пари? Не, не, не“, заявяват инвеститорите. „Елате след шест месеца и тогава ще видим“.

Минават шест месеца и Ходорковски няма нужда повече от заем. С подкрепата на руските финансисти и бизнесмени Борис Елцин се завръща на власт и една нова класа от олигарси присвоява току-що приватизираните компании. Ходорковски взима „Юкос“ и го преобразява в отлично функциониращ и извънредно изгоден бизнес, а той самият става най-богатият човек в Русия и най-богатият под 40 години в света.

Само че по онова време олигарсите не проумяват, че са сключили сделка не само с Елцин, за когото смятат, че „може да изкара още 4–5 години в Кремъл“. Без да съзнават, те разчистват пътя за Владимир Путин, бившия агент на КГБ, който ще оглави службите за сигурност през 1998 г., ще стане президент през 1999 г. и малко по-късно ще вкара Ходорковски в затвора за десет години.

***

Офисът на Ходорковски в централен Лондон е издържан в пастелни тонове и тъмно дърво, по-подходящ за много скъп психиатър, отколкото за живеещ в изгнание олигарх. Казва ми, че винаги се е стремял да избягва показното богатство – правило, което е втълпил и на своите четири деца.

Той говори на руски, но разбира моите въпроси, задавани на английски, като от време на време сам превключва на английски, за да изясни смисъла на някое изречение. Усмихвайки се често, Ходорковски сякаш сам не може да повярва на всичко, което е преживял. Като потенциална мишена на Кремъл, той се отнася сериозно към своята сигурност, без да прекалява: „Водя доста рискован живот – усмихва се, – но вече съм свикнал“.

Не си спомня кога за пръв път е срещнал Путин. „Това не беше голямо събитие навремето. Нямаше нищо особено в това да се срещнеш с Путин“. Изкушаващо е сравняването на Путин със Сталин, който преди да дойде на власт е описван от Троцки като „забележително посредствена фигура“, докато в своите спомени за Октомврийската революция писателят Николай Суханов го нарича „сиво петно, от което не остава следа“. (Троцки получава за награда шиш в черепа, а Суханов – разстрел).

Ходорковски си спомня обаче прекрасно онзи момент през 1999 г., когато бизнесът му достига своя апогей: инженерите на „Юкос“ откриват, че от петролното находище Приобское в Западен Сибир, шир от 3 000 кв. км, смятано дотогава за сравнително непродуктивно, може да бъдат извлечени над пет милиарда варела петрол. Не след дълго неговите амбиции го правят опасен за Путин. Под управлението на Ходорковски „Юкос“ става най-голямата руска петролна компания, добиваща една пета от потребявания в страната петрол.

Ранните години на руската приватизация са били опасни времена. „Тези, които лесно се плашат, или изчезнаха през 1990-те, или си намериха някаква друга, не толкова рискована работа“, казва Ходорковски. „Юкос“ междувременно напредва по-бързо от всички други компании към световните стандарти; фирмената управа и документация са сред най-прозрачните в руския бизнес и Ходорковски планира привеждането на компанията към американските норми за корпоративно управление Сарбейн-Оксли. Същевременно той знае, че това няма да стане, ако не обяви война на жестоката корупция, разяждаща руската икономика. Именно този въпрос – и готовността му да го повдигне публично – довежда до конфронтацията с Путин, която решава съдбата му.

Когато говори за онази среща в Кремъл на 19 февруари 2003 г., Ходорковски се усмихва и вдига рамене, сякаш разправя някакъв виц. Казва, че не бил нервен, защото за него това бил въпрос, отнасящ се до бизнеса. Пред събралите се делегати – и телевизионните камери, предаващи на живо – той бламира Путин, като описва една Русия все още движена от подкупи. Предизвиква президента и с примера, който дава – продажбата на петролната компания „Северная нефт“, която била купена от сенатора и бивш финансов министър Андрей Вавилов за 25 милиона долара; компанията получава лиценз за експлоатацията на едно от най-ценните петролни находища, след което е продадена на държавната фирма „Роснефт“ за 623 милиона.

Това, което Ходорковски не е подозирал навремето, е, че чрез подобни сделки, Путин и неговите приближени вече са били присвоили стотици милиони долари. На кадрите от срещата, включени в документалния филм „Гражданинът К“, се вижда колко изнервен е бил Путин, докато гневно възразява на Ходорковски.

***

Арестът на Ходорковски на 25 октомври 2003 г., когато бива насилствено свален от готовия за полет самолет на „Юкос“, е решаващ момент за руския бизнес елит. Мнозина от тези, които не са били свързани с Путин, вече са избягали, включително: един от съоснователите на „Юкос“ Юрий Голубьов, който умира внезапно в дома си в Лондон през 2007 г.; грузинският петролен магнат Аркадий Патаркатсишвили, който умира внезапно в дома си в Съри през 2008 г.; Борис Березовски, който е открит удушен в дома си в Бъркшър през 2013 г. Според Ходорковски онези, които запазват своите пари и влияние, постигат това с благословията на Путин.

В някои случаи, казва той, богатството на руския бизнес елит се използва пряко за въздействие върху политически решения. Неговата организация „Открытая Россия“ разполага с доказателства, че руски пари са били използвани в подкрепа на каталонското сепаратистко движение в Испания, при миграционната криза в Германия през 2015 г. и за десницата във Франция.

Същевременно като руснак в Британия – „аз съм гостенин тук“, – Ходорковски подчертава, че е важно да не се забравя, че не всеки руснак в чужбина е агент на Путиновия режим. Според него има много лесен начин да се разбере кой кой е. „Просто попитайте: „Какво мислите за войната на Путин? Това военнопрестъпление ли е? Той военнопрестъпник ли е?“. Ако съответният руснак започне да го увърта, значи вече има примка около врата си“.

***

След осъждането му Ходорковски е натоварен на влак и изпратен в наказателната колония Краснокаменск, на близо 5 000 км от Москва, близо до границата с Китай. В своя кратък мемоар за живота си зад решетките, „Тюремные люди“, той портретира десетима свои съзатворници, за да опише руската затворническа система. Наркотиците и боят са били част от ежедневието. Лицето му било нарязано с нож, докато спял. Младият Коля се самоизкормил в протест против обвинението в обир, който не бил извършил. „Опитах се да покажа, че хората в затвора са съвсем същите като онези отвън. Затворническата култура хвърля сянката си върху цялостното общество“.

Ходорковски бе освободен на 20 декември 2013 г., един от групата важни затворници, които бяха пуснати на свобода в навечерието на Зимната олимпиада в Сочи. През 2015 г. той бе обвинен, че бил свързан с убийството през 1998 г. на Владимир Петухов, кмета на един сибирски град. През 2006 г., докато Ходорковски е в затвора, бившият агент на Федералната служба за сигурност Александър Литвиненко свидетелства, че е видял на видео как убиецът получава голяма сума пари от човек на службата за сигурност. Самият Литвиненко бе убит през същата година в Лондон, след като обвини руското правителство, че стои зад убийството на журналистката Ана Политковская.

***

Днес дори самият Путин е пленник на системата, благодарение на която се издигна, твърди Ходорковски, и това обстоятелство ще диктува следващите му ходове. Ако офанзивата на Путин в Донбас се увенчае с успех, той ще бъде подтикнат да атакува отново Киев; ако се провали, ще трябва да отстъпи и да намери някакъв друг начин да претендира, че е постигнал победа. Но ако реши да използва ядрено оръжие, вероятно ще бъде изоставен от съюзниците си в Китай и Индия, а може би и от собствените си генерали. „Затова той е така напрегнат в момента, защото започна война, която не може да спре“, казва Ходорковски.

Путин често бива представян като хладнокръвен и способен авторитарен лидер, като човек, който всъщност никога не е напускал КГБ, като дипломатичен шахматист. Ходорковски твърди обаче, че имиджът му на силен политик е следствие от една по-фундаментална истина за функционирането на властта в Русия: просто в управляваната от Кремъл Русия всеки лидер става цар.

„Мисля, че много руснаци, а и мнозина на Запад, допускат сериозна грешка, оглеждайки се за някоя… по-добра личност, която да стане президент“, казва той. „Търсят такъв човек в лицето на Навални, в мое лице, но това е заблуда. Всеки, който замени Путин, ще поведе Русия по същия империалистически път“.

Според него самите мащаби на Русия правят авторитаризма и конфликтите с нейните съседи неизбежни. „Това е една много голяма и много разнообразна страна, и ако искаш да я управляваш от един център, трябва да разполагаш с много силен бюрократичен апарат. Наличието на подобен апарат в центъра се обяснява с нуждата от защита от външните врагове – народът просто няма да приеме друго обяснение“.

Ходорковски е убеден, че това е ключът за разбирането на Путин – не като някакъв особено силен лидер, а като продукт на историята. „Позицията му на президент прави от него това, което е и което светът вижда в него. Трябва да се промени цялата система, за да бъде премахната тази позиция“.

Дори Путин да спечели в Украйна, казва Ходорковски, той ще се окаже изправен пред силно съпротивително движение, което ще трябва да обясни пред сънародниците си като работа на НАТО. „И за да запази легитимността си, ще бъде принуден да реагира“.

Според Ходорковски в главата си Путин вече воюва с НАТО. „Вижте какво пишат руските медии – че се бием срещу НАТО. Това вече е набито в главите на руснаците. Тъй че, ако пресече границата с балтийските страни или с Полша, това няма да е новина за руското общество. Той просто трябва да продължи по пътя, който е поел. Докато накрая бъде сразен. Въпросът е само на чия територия ще бъде сразен“.

Превод от английски Стоян Гяуров

The New Statesman, He has embarked on a war he can’t stop