Един от симптомите за развала на всяка империя е когато властта отгоре до долу започне да се споделя на родствен принцип, за което си има специален термин – непотизъм (в български превод шуробаджанащина).
Нещо, което се разигра и в късния етап на „социмперията“ у нас: когато Тодор Живков „отстъпи“ пред волята на Политбюро, „открило“ лидерските и партийни качества на Людмила Живкова. Така дъщерята се превърна в официален приемник на баща си и трябваше да го наследи във властта в НРБ. А след ненадейната ѝ смърт през 1981 г. нейният силно „проблемен“ брат Владимир пък стана заместник-председател на Комитета за култура, член на ЦК на БКП, народен представител и т.н. Да не говорим и за кадровото ядро от „Правец“, както и за безкрайните родственици на д-р Мара Малеева-Живкова, трайно населили родната медицина и дипломацията.
Ала случващото се по върховете на властта в НРБ бе само отражение на „застоя“ в СССР от времето на Леонид Брежнев. Вярно, че неговата дъщеря Галина Брежнева (заради проблеми с алкохола и скандали със скъпи бижута) нямаше как да влезе като „червена принцеса“ в Политбюро, но пък нейният съпруг Юрий Чурбанов стана първи заместник-министър на вътрешните работи на СССР, а брат ѝ Юрий – първи заместник-министър на външната търговия на СССР, несменяем депутат във Върховния съвет. Най-близкият личен приятел на Брежнев – Константин Черненко – макар и много болен, бе избран за един от следващите генерални секретари на КПСС и лидер на съветската държава. Правилно подредената номенклатура си казваше своята дума. В нея „чужди“ наистина нямаше. Синът на Андропов, който уж пробваше да ограничи „семействеността“, също беше виден дипломат. Както навремето и зетят на Хрушчов Алексей Аджубей, главен редактор на тиражния в. „Известия“ и член на ЦК, бива натоварен и с важни преговорни функции по време на Карибската криза. Синът на Сталин – Василий Сталин – въпреки пиянството си ръководи военновъздушните сили на Московския военен окръг, а официалната съпруга на Ленин – Надежда Крупска – е заместник-народен комисар на образованието и отговаря за възпитанието на съветската младеж.
В това отношение Михаил Горбачов е може би наистина изключение (никой не узна имената на децата и внуците му). Но при Борис Елцин (особено в късните му години) семействеността във властта и произтичащата от нея корупция придобиха огромни размери, почти граничещи с невъзможното. Тежко болен и силно алкохолизиран, във втория си президентски мандат Елцин бе „делегирал“ управлението на Русия на своята дъщеря Татяна Дяченко и нейния „близък кръг“, наричан „Семейството“.
Накрая кланът „Елцин“ – за да съхрани свободата си и „постигнатото“ – сключи пакт със „силовите структури“ и така на власт дойде никому неизвестният бивш полковник от КГБ Владимир Путин, преди това оглавявал Федералната служба за сигурност (ФСБ) и смятан за временна и преходна фигура. Ала виждаме как тази преходна фигура вече четвърт век и с цената на всичко се удържа на власт – до войната в Украйна, чийто финал крие много неизвестни.
Путин по стъпките на Елцин
Едно разследване на изданието „Проспект“, препубликувано във в. „Москоу таймс“, разкрива важна трансформация по върховете на руската държавна администрация през последните години: тя все повече се превръща в „семейна структура“ на клана „Путин“.
Изглежда, че след инвазията в Украйна старите „непотистки бесове“ на съветското и имперско руското са се развихрили с пълна сила. „Колкото повече автократичните тенденции на режима се усилват, толкова повече Владимир Путин привилегирова „кръвните връзки“, твърди Стивън Хол, британски изследовател на Русия и преподавател в Университета в Бат. Както в безсмъртната комедия на Грибоедов „Горко на умния“: „Кому да се опреш, ако не на племенници и братовчеди?“
Но какво показва разследването на независимата руска медия „Проспект“?
Двадесет и пет души от клана на Путин в последно време са поели ключови властови постове. Важни позиции са получили и всевъзможни сродници на четирите възлюблени на Владимир Владимирович (Людмила Путина-Очеретна, Алина Кабаева, Светлана Кривоногих и Алиса Харчева).
Особено важни назначения са извършени по линията на втория братовчед по бащина линия – Евгений Путин. Неговите родственици Анна Цивильова, Сергей Цивильов и Михаил Путин са получили постове в правителството или в „Газпром“. А племенникът на новия руски „цар“– Виктор Хмарн – е оглавил „РусГидро“, най-голямата енергийна компания в Русия.
Друг братовчед – Игор Путин – е основна фигура в контрола над пристанищата на Руската федерация. Смята се, че Михаил Шеломов (пореден втори братовчед) – върти бизнес активите на самия Путин, според разследванията на Антикорупционния фонд на Навални.
На този фон двете дъщери на „кремълския цар“ остават учудващо в сянка. Едната от тях – Катерина Тихонова оглавява фонда „Инопрактика“ и е консултант на баща си, другата – Мария Воронцова – има научна кариера и важна позиция в управлението на Московския държавен университет.
Да, засега картината е различна от Казахстан, където дъщерята на дълго несменяемия повелител Нурсултан Назърбаев се опита (безуспешно) да наследи баща си, но при Путин винаги са възможни изненади. Току-виж шегите с неговата „коронация“ вземат, че се окажат нещо повече от шеги.
Цялостната схема от разследването на „Проспект“ показва, че Путин не просто се огражда с „близки хора“, а че постепенно негови „кръвни родственици“ превземат ключови позиции във властта (министър на енергетиката, заместник-министър на отбраната, генерален директор на „Газпром“). Особено интересно е назначението и на голям брой „кръвни роднини“ на ключови позиции във „втория ешелон“ – истинското ядро на администрацията.
Така тази „семейственост“ по нов начин налага властта на Путин. Представете си само как министърът на отбраната Андрей Белоусов ще се замисли над едно или друго свое решение, щом знае, че първата му заместничка принадлежи към клана „Путин“. Както не е случайно, че петнадесетина души от представителите на „клана“ вече са в ръководството на руските петролни и газови компании, както и на банковия сектор.
От една страна, това е „стабилност“, но от друга страна, крие немалка „опасност“. И затъналият в Украйна Путин би трябвало да помни – каквото и да тръби неговата пропаганда – че проруският президент Виктор Янукович си отиде не само защото искаше да откъсне Украйна от ЕС, но и заради огромната семейна корупция на неговия клан, от която на всички им беше дошло до гуша.
В този смисъл империята на Путин наистина е на кръстопът. Защото напомпването на масите с медиен „патриотизъм“ е до време, а „кръвните“ и „родствени“ привилегии са нещо, към което обикновените руснаци са особено чувствителни – примерите с Брежнев и Елцин и трайната ненавист към тях са особено показателни. Както и последиците – повсеместната корупция и пълното загниване на режима, без да забравяме провалите във войната с Афганистан (при Брежнев) и в Чечения (при Елцин).
Всяка империя е силна, докато императорът е „извън съмнение“: докато носи войнишки шинел, спи на желязно легло и ходи със закърпени чорапи, бидейки част от „народа“. Тогава и „народът“ е с него, а водачът може да упражнява насилие и да води войни. Щом обаче войната зацикли, затягането на гайките и валякът на репресиите вече не помагат. А построи ли „златни дворци“, разпредели ли „сладките места“ между родственици, близки и далечни роднини, което се възпроизвежда мълниеносно надолу по йерархията и то в зашеметяващи размери, тогава империята върви към края си. С Русия това вече се е случвало – в „царски вариант“ през 1917 г. и в „комунистически“ като СССР през 1991 г. И може да се случи отново.
