Този път Путин каза нещо ново. За разлика от няколкото си предходни изявления, в които не каза нищо ново или просто каза нищо – в последния ден на февруари, пред т.нар. Федерално събрание той на думи обяви война на руския управляващ елит. Каза и кои ще бъдат неговите войници в тази война за властта: бойците и командирите от „Специалната военна операция” – СВО. И Федералното събрание, върхушката на тиловия елит, в което фронтоваците на око бяха към 10%, единодушно му ръкопляскаше!

Цялото изпълнение беше урок по многопластово Източно лицемерие – и на господаря и на слугите, на фона на което познатите ни политически двуличия са като прословутите залъгалки за дечица малки. Трите най-горни пласта са достатъчни, за да ни ориентират политически; по-надолу започват културологии и психологии, които тук не са наша цел.

I пласт, уж рациоинален

Постановка: „Патриархален монарх говори на предани царедворци“ (Достъпно примерно тук, 2:22:42)

Залата е пълна, но монархът заставя царедворците да чакат – камерата ги снима десетина минути, откога наистина висят там не знаем – защото той е монарх Източен, който чрез закъснението подчертава неучтивостта си, за да подчертае двойно, че е монарх: „Точността е за слугите!” Виждаме редица знакови фигури и групи, някои от които младежи и девойки, по съветски тертип докарани „за цвят” – но за този анализ разбивката не е важна, важно е колективното тяло, представляващо по-голямото Тяло на руският властови елит. Най-после някой обявява името му, умерено подражавайки на американски анаунсър на боксов мач. Всички стават. Прозвучват фанфари! Той скромно и забързано ги кара да седнат: нали е монарх патриархален.

Встъплението е привичните суперлативи към Русия и инвективи към Запада. Но непривично е Путин да казва, че редом със СВО била съществувала и някаква „война в Донбас” – без да уточни дали следователно Русия все пак се бие и във война.

Изложението – повече от час – е обещания за сияйното бъдеще на Русия през новия му мандат, изцяло по схемата на партийните програми от комунистическите конгреси – количествени показатели, перспективно планиране… всичко, което ще доумили носталгиците и ще довбеси антиносталгиците.

Финал-сюрприз: изненадата дойде десетина минути преди края на двучасовото докладче. Главни моменти:

При срещи с участници в СВО (не по умозрителна схема, а черпейки от живия живот и воюващия народ) Путин се убедил, че фронтоваците 

„в никакъв случай няма да отстъпят, да подведат и да предадат. Ами… тъкмо те трябва да излизат на водещи позиции [Алогизъм – резултат от подмяната на логичното „тъкмо такива хора” с произволното „тъкмо тези хора – хората от СВО”].

– и в системата на образованието и възпитанието на младежта [Начало-диверсия за приспиване на вниманието: в този момент всички си представят воин-орденоносец на среща с ученици, безобидна работа!];

– и в обществените обединения [Втора приспивателна инжекция – знае се, че тия обединения не са властови ресурс];

–  държавните компании, в бизнеса [„Тревога! Значи и „Газпром”!? Какво говори той??”];

– в държавното и местното управление [„Значи навсякъде! А ние? Като не сме в СВО – ще ни изместват така ли?];

– да оглавяват региони, предприятия, в крайна сметка – най-големите проекти на родината [„Значи не само мене – иска всички нас да смени! С тия свои нови „опричници”, пък те не си поплюват, свикнали са да стрелят преди да мислят…”].

В това единствено, дълго изречение свръхмаловажни властови позиции небрежно са размесени със свръхважни, за да внушат „Абе цялата власт!” Но нататък за аудиторията черната песен става три пъти по-черна. Първо, Путин обявява, че не става дума само за следващия му президентски мандат – на тези хора от СВО Путин отрежда и бъдещата власт, след него! Защото именно на такива хора като тези от СВО можело

„да бъде предадена [„От мен, Путин!”] – в бъдещето [„Не се надявайте, аз ще властвам, докато съм жив!”] – и поверена Русия”.

Второ, Путин назначава хората от СВО за „елит”:

„Ще повторя, истинският, неподправеният елит – това са всички, които служат на Русия. Труженици и воини, надеждни, доказали на дело предаността си към… Русия. (Тук залата ръкопляска.)

Паузата подчертава, че „преданост към… Русия” всъщност трябва да бъде разбрано от залата като „преданост към Путин”. А Путин може всичко, включително да отрече току-що заявения принцип „хора от фронта на СВО” и произволно да добави и (всякакви) „труженици” – стига те да са предани нему! Заявеният произвол на монарха е двоен: той първо решава, че за власт стават само „от СВО”, но побързва произволно да премахне това ограничение, породено от собствения му произвол! Това е – за да се пошегуваме сред цялото безумие – почти решение на парадокса на средновековните богослови: „Може ли Бог в своето всемогъщество да сътвори толкова тежък камък, че да не може да го повдигне?” Но парадокси има само за логично мислещите, не за диктаторите – защото нали никой от околните не смее да им се присмее? От всичко това еднозначно следва, че Федералното събрание греши, ако се мисли за институционализиран елит: елит си, защото Путин казва, че си елит – пък той си знае дали защото си от СВО, или заради друго!

Трето, за да изглежда произволът му една идея по-малко фантасмагоричен, Путин повтаря Ленин – това, че и готвачката можела да управлява, стига да се изучи; Путиновата готвачка са хората от СВО – и още на другия ден след речта му, т.е. на 1 март т.г., ветераните от СВО с висше образование можели да подадат заявление за специална – Путин подчертава, „кадрова” програма, в която войскарите ще се учат за най-висши управленци. „Да я наречем – „Времето на героите” – „спонтанно” предлага той. Пък и действащите фронтоваци без висше образование можели да кандидатстват за най-престижните ВУЗ-ове на Русия (продължителни аплодисменти), пък Путин щял „да помоли” бойните им командири да им влязат в положението и да ги пускат от фронта на очни лекции! [Залата ръкопляска и си мисли: „Глей го как нагло прави да са му верни до гроб!”]

II пласт, уж-заплашителен

След първото стряскане, привично прикрито с раболепни аплодисменти, залата започва да се пита „какво се крие зад това”. И веднага прави простия паралел с Пригожин: по пътя, по който е тръгнал, Путин може да извърши антиелитен преврат! Изведнъж да си вземе от тях властта, която досега им даваше на порции. Достатъчно е да вдигне революционния лозунг „Вся власть СВО!”. Фронтоваците принципиално са настроени против „щабовете” и още повече против тила, който не си рискува живота като тях. Путин може да повтори обвиненията на Пригожин за некадърно водене на войната; нещо повече, той може, пак по Пригожин, да обвини антуража си и в некадърна политика спрямо Украйна, поради което „се стигна” до тази война… Всичко може да направи!

От тази крайна точка на паниката започва отрезвяването. С простия въпрос: „Може, но защо му е?”

Да си дадем сметка: сегашният Путинов тилови елит е огромна чиновническа машина, градена от самия Путин двайсет години. Градена е отгоре надолу, но постоянно обраства с хоризонтални връзки, корупционни кръгове и кръгчета, от Кремъл до Чукотка – но и до Донбас. Спрямо тази многомилионна армия, вкопала се във властта, армията от фронта е пренебрежимо малка сила. Путин може да смени антуража си, да обезглави пирамидата и да сложи военните отгоре – но нали пак чиновници-тиловаци ще трябва да изпълняват заповедите на фронтоваците. И те ще саботират изпълнението, защото военните им развалят рахатлъка. А страната е в голяма война и и всичко това е много опасно, най първо – за самия Путин. Излиза отговорът: Путин няма да сменя никакъв елит. Тогава идва следващият въпрос: но Путин, като не иска това – какво иска с тия приказки? Чист кьорфишек ли са?

III пласт, провокационен (не на ужким)

Не са кьорфишек, а целенасочена провокация. Реалното съобщение от Путин към царедворците му е: „Аз ви обявявам, че вкарвам в борбите за власт, които вие постоянно водите помежду си, нова група: фронтоваците. Това е силна група, тя дължи властовите си перспективи само на мен и известно време ще ми бъде по-вярна от вас. Аз без вас не мога, но без някои от вас – мога, и фронтоваците могат да ви заменят. Внимавайте!”.

Това е осветената от вековете практика на властелина – да мами с властта различни групи ламтурници, да ги насъсква една срещу друга, за да ги манипулира по-лесно. Това е реалното послание на Путин, и като го изчислим веднъж, почваме и да го провиждаме през словесните димки и пиратки на „обръщението” към Федералното събрание.

Манипулацията на Путин бе изпълнена майсторски. И беше за вътрешна употреба, царедворците да му мислят. А ние нека не се подвеждаме по опаковки – нека не смятаме, наивно, че всичко, което Русия казва, е насочено към нас или против нас. НЕ е съществено, че Путин плаши отново „колективния Запад” с ядрена война: война той може и да направи наистина, но когато приказва за нея, винаги ще лъже. НЕ е вярно, че Путин бил искал да сменя чиновнишкия елит с военен такъв. Както не беше вярно, когато каза, че Байдън му бил по-изгоден от Тръмп. Но нали за разлика от неговите чиновници-царедворци, ние не сме зависими от него. Няма защо да му вярваме, нито да се правим че му вярваме, заслепени от страх.