Вълнуваща до краен предел е молитвата на свети Ефрем Сирин, която коленопреклонно произнасяме в тези дни. Покъртваща е нейната тиха деликатност, духовен аристократизъм, нейната краткост, мекота и сърдечност. Иска ни се да има още и още такива възгласи – смирени, извиращи от сърцето, откъртващи от нас бесовете, които започват да се ронят като малки камъчета и ние виждаме тяхното унизяване, тяхната нищожност, тяхната низост.
Мислех си за тези неща и неусетно ги свързах с предстоящия празник на Благовещението и думите на Назаретската девица „нека ми бъде по думата ти”. Пълното доверие на младото момиче в Господ, пълната отдаденост на Него. Животът ми е Твой, Ти ме обичаш повече, отколкото аз себе си, Твое създание съм, Ти най-добре знаеш какво да направиш с мен, нека ми бъде по думата Ти. Това са първите думи на Боговъплъщението – нека ми бъде по думата Ти. Това е неговата същност. Тези думи са духовното семе, от което се зачева Богочовекът, с тях се зачева и богочовечеството.
Мисълта ми ме оттласна напред и ме отведе в Гетсиманската градина, където Марииният Син с кървавата пот повтаря почти дословно думите на майка Си – „нека бъде не Моята воля, а Твоята… не както Аз искам, а както Ти“.
От мига на зачеването Му до мига на залавянето Му – да бъде Твоята воля, Твоят промисъл, Господи. Цялото Евангелие – заключено между тези думи на отдаденост на Божията воля. Цялото ни спасение – извършено чрез коленопреклонното смирение пред висшата промислителна воля на нашия Творец.
Тези думи не са просто израз на смирение според обичайното разбиране. Те изразяват такова проникване на Божията воля в нас, което ни прави част от Него. И не някаква пасивна, а активна, дейна, творческа част, прави ни сътворци заедно с Него, както призоваваме във великото славословие: „научи мя творити волю Твою“.
До това неизразимо и неизказано измерение ние се опитваме да достигаме, в него се опитваме да живеем, от това измерение да гледаме света и ближния си. В това измерение идва чудото на ежедневния живот и се изпълва с тиха радост, с топла благодарност.
Пропадаме, разбира се, но отново се изправяме, защото не искаме да станем жертви на унинието, безделието, властолюбието и празнословието. Как знае свети Ефрем Сирин думите, с които да ни превърже! Когато произнасяме неговата молитва, той като че ли застава до нас, като че ли ни облива със своето благородство и обич. Затова ли църковната традиция повелява да коленичим след всеки възглас в знак на благодарност за подкрепата, която ни се дава?
Молитвата на свети Ефрем Сирин е монашеска, но през Великия пост ние, миряните, се затваряме в скришната си стая като в монашеска килия, оставяме се да бъдем отведени за четиридесет дена и четиридесет нощи в пустинята, за да постим заедно със своя Спасител и с Неговата подкрепа да отблъскваме изкушенията.
Явно най-сигурният и най-изпитаният начин за отблъскване на изкушенията е отдаването на Божията воля. В молитвата, която е над всички други, защото е дадена от Божия Син, се казва „да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята“. Тези думи повтаряме всеки ден. Те трябва да се отпечатат в съзнанието ни и да се запечатат в сърцето ни. Тъй като това не е лесно – повтаряме и повтаряме тези думи отново и отново. Но това остава за нас най-трудно.
А Божията майка с каква лекота ги казва! Оправдаваме се пред себе си като си мислим, че на нея ѝ е било по-лесно, защото е Божия майка. Но когато тя прошепва „нека ми бъде по думата ти“, тя все още не е Божия майка. Ако от сърцето ѝ не се бяха отронили тези думи, тя нямаше да стане Божия майка. Когато архангел Гавриил отива при девицата от Назарет, тя е като всички други – няма свръхестествени сили, няма чудодейни дарби, не е получавала до този момент знаци за Божие избраничество. Именно думите „нека ми бъде по думата ти“ поставят началото.
Това начало ние наричаме Благовещение – възвестяване на благата вест. Блага вест – Евангелие е това, че Божият Син стана Син човешки, стана един от нас.
А ние, ако не знаем как да поставим начало на нещо истински добро – думите на Божията майка могат да ни послужат за ново начало.
Сцената на Благовещението се изобразява предимно на царските двери на църковния иконостас – на лявото крило архангел Гавриил, а на дясното девицата Мариам. Когато се отворят, се казва „Благословено е царството на Отца и Сина и Светия Дух“. Ние се покланяме и пристъпваме в това царство. Тази врата е отворена пред нас, откакто Мариам каза: „нека ми бъде по думата ти“.