Първият заснет в София филм – „Откриването на Българското народно събрание от княз Фердинанд Български в София на 2 ноември 1903“

През лятото на 1903 г. избухва Илинденското въстание. За да го отразят, в страната ни прииждат десетки чуждестранни кореспонденти. Сред тях е и англичанинът Чарлс Райдър Нобъл (Charles Rider Noble, 1854–1914), който се различава от останалите репортери по това, че само той носи със себе си кинокамера (марка „Биоскоп“). Поради ред причини Чарлс Нобъл се появява в България през октомври 1903 г., когато размириците вече са отшумели, а ентусиазмът – поизтлял. Въпреки закъснението той се отправя към западната част на браздата, разделяща Княжество България и Османската империя – Самоков, Рилския манастир, Дупница, Кочериново, Бараково (разположено на тогавашната граница), кюстендилското село Крапец… По тези места поданикът на крал Едуард VII съумява да заснеме 17 краткометражни (с времетраене от 1 до 4 минути), чернобели неми хроникално-документални филма, запечатали завръщането на някои от четите на Върховния македоно-одрински комитет (5 заглавия), бежанската неволя (4), дейността на българската армия (4) и родния бит (3). Една лента бива посветена на откриването на ХІІІ обикновено народно събрание, състояло се в София на 2 ноември.

Малко история

Когато Чарлс Нобъл пристига в Княжеството, то има правителство (26-ото поред), но няма действащ парламент. Макар че и премиерът ген. Рачо Петров, и военният министър полк. Михаил Савов са безпартийни, останалите шестима членове на кабинета (назначен на 6 май 1903 г. от княз Фердинанд I) са дейци на Народната либерална (Народно-либералната) партия, обособена през 1894 г. от Стефан Стамболов (1854–1895). Поради това правителството „Петров 2“ бива наричано от съвременниците си „личния кабинет на Негово Царско Височество [НЦВ]“, а от историците – „Второ Стамболово правителство“ или „Втори стамболовистки режим“.

Същевременно XII обикновено народно събрание (ОНС), функциониращо от 22 април 1902 г., е доминирано от проруската Прогресивно-либерална партия, имаща 89 от общо 189-те депутати. Тъкмо изострянето на конфронтацията между нейното ръководство и „стамболовистите“ довежда в крайна сметка до „разтурянето“ на XII ОНС. Княжеският указ от 21.VIII.1903 г. „разпуща“ парламента, но не определя датата на новите избори. Според конституцията обаче те трябва да се проведат най-рано след един и най-късно след два месеца…

Така бива даден стартът на предизборната кампания – министрите хукват да агитират из страната, свикват се „партизански събрания“ и митинги, на които се скандира „Долу тиранията, долу стамболовщината!“, организират се сбирки на „опозиционните шефове“, не се минава без инциденти и сбивания…

В крайна сметка данданията приключва, изборите се провеждат на 19.X.1903 г. (неделя), а на 21 октомври „Вечерна поща“ (№ 812) не само обявява резултатите, но и ги резюмира лаконично посредством няколко водещи заглавия: „Победа на правителството“. „Поражение на опозицията“. „Изчезвание на социялистите“. Правителствените кандидати (от Народно-либералната партия) печелят 144 депутатски места в бъдещото ХІІІ ОНС, а опозиционните – 45.

Програмата за тържественото откриване на ХІІІ ОНС

Тържественото откриване на първата сесия на ХІІІ ОНС бива насрочено за 2 ноември 1903 г. Във връзка със събитието е утвърдена програма, изготвена от маршала на Двореца граф Робер дьо Бурбулон – френски благородник, стъпил за първи път на българска земя още през 1887 г., придружавайки като личен секретар новоизбрания от Третото велико народно събрание за държавен глава запасен поручик от австрийската армия принц Фердинанд Сакскобургготски. Програмата предвижда „тръгванието на НЦВ Князът“ за Народното събрание да стане в 11.30 часа, а възвестяването му – посредством „един топовен салют от 21 гърмежи“. Княжеската каляска е трябвало да бъде съпроводена от „Началника на Столичния гарнизон на кон“ (отдясно) и „Флигел-Адютанта, командир на Лейб-Гвардейския на НЦВ ескадрон, на кон“ (отляво), едно отделение конни стражари, два взвода от Княжеския Лейб-Гвардейски ескадрон, придворни екипажи, Софийския градоначалник на кон, „И. д. Обер-Хофщалмайстер, на кон“… От Двореца до Народното събрание е „поставен в шпалир“ софийският гарнизон – със „знамена и музики“. „Една рота почетен караул ще дочака НЦВ до входа на Народното събрание“, а „на придверието у входа“ монархът ще бъде посрещнат от „Министерския съвет“. „Като се възкачи на престола, НЦВ ще произнесе слово за откриванието сесията на Народното събрание. След това НЦВ ще се завърне по същия ред в двореца. Излизанието на НЦВ от Народното събрание ще се извести с топовен салют от 21 гърмежи“.

„На престола Княза седна – описва случилото се в пленарната зала репортерът на в. „Вечерна поща“ Симеон Радев, – с весело лице, малко изтощено (сигурно от трудове и грижи за България) и почна да чете тронната реч с ясен и твърд глас. Княза произнася български с чувство на нюансите и почти без акцент. Гласът му е без страст, без нежност, с суха енергия и металическа звънливост… Тронното слово се свърши. Княза извика: „Да живее България!“. Всички ръкоплещиха освен крайната левица, на чело на г. Найчо Цанова, който бе скръстил ръце като Наполеон на Аустерлиц. Посред ръкоплясканията на правителствените [парламентаристи] и удивените възклицания на дамите, Княза си излезе весел и бодър“.

Депутатите обаче остават в залата и след обичайния водосвет продължават своята работа – полагат клетва, най-възрастният измежду тях обявява заседанието за открито, избират със 126 гласа д-р Петър Стайков за председател на Народното събрание, а за подпредседатели – д-р Тодор Гатев (126 гласа) и подполковник Добри Петков (125).

Изработвайки програмата за откриването на ХІІІ ОНС, граф Робер дьо Бурбулон всъщност подготвя един не само пищен, но и „железен сценарий“, стриктно следван от участващите в церемонията официални лица. Оказва се, че от тази „драматургична основа“ се възползва и Чарлс Нобъл, съградил върху нея репортаж, заснет на 2 ноември (според валидния тогава у нас календар – Юлианския) и озаглавен „Откриването на Българското народно събрание от княз Фердинанд Български, в София на 15-и ноември 1903 [по Григорианския календар]“ („Opening of the Bulgarian Parliament by Prince Ferdinand of Bulgaria, at Sofia, Nov. 15th. 1903“).

Предизвестията в лондонската преса

Чарлс Нобъл не пристига в родината ни случайно, а бива специално изпроводен от своя съименник и работодател Чарлс Ърбан (Charles Urban). Пионер на седмото изкуство от Викторианската епоха, американецът Ърбан (1867–1942) е продуцент (най-вече на хроникални, документални и научнопопулярни филми), разпространител, бизнесмен – основател и притежател на лондонската фирма „Чарлс Ърбан Трейдинг Къмпъни“ (ЧЪТК). Тъкмо Ърбан известява на 20 ноември 1903 в „Мюзикхол“ („The Music Hall and Theatre Review“, 1889–1912) – лондонско списание, което по това време е флагманът на периодичния печат, отразяващ проявите в областта на шоубизнеса, че е изпратил свой оператор (operator) в България, обещавайки: „Неговите снимки най-вероятно ще бъдат видени идващата седмица в мюзикхоловете на Уест Енд [лондонски квартал, известен с развлекателните си заведения]“.

На следващия ден в. „Ера“ („The Era“), отразявал повече от век (1838–1939) театралните, а впоследствие и филмовите събития, огласява името на този оператор – Чарлс Райдър Нобъл. На 2.I.1904 г. същият британски седмичник представя за първи път всички 17 биоскопни картини (bioscope pictures), заснети от Чарлс Нобъл и ЧЪТК през 1903 в България. Сред тях е и „Откриването на Българското народно събрание от княз Фердинанд Български, в София на 15-и ноември 1903, който ни предостави специално разрешение и условия да биоскопираме събитието“. Има и забележка: „Тази картина ще стане изключително ценна в случай на обявяване на война между България и Турция, тъй като на това заседание на парламента беше решено, че България ще застане до македонците в борбата им за свобода. Действието в този филм показва пристигането на войската, авангардната охрана, личните телохранители на княза и каретите, спрели пред стъпалата, водещи към входа [на парламента]. По тях се изкачват принц Фердинанд, военният министър [Михаил Савов] и други официални лица, които по всяка вероятност ще се изявят най-ярко пред света до пролетта, когато се очаква начеването на сериозни военни действия. Отлични портрети, уникални кадри“. Репортажът е номериран – №1164, дължината му е 125 фута (40 м, около 2 мин.), цената – 2 лири 12 шилинга и 6 пенса.

Прожекциите в лондонския мюзикхол „Алхамбра“

Чарлс Ърбан е и този, който предлага на ръководството на лондонския театър „Алхамбра“ да включи в богатата си вариететна програма и част от 17-те филма, заснети от служителя му Нобъл у нас. Така от 4 до 10 януари 1904 г. върху екрана на изключително популярния мюзикхол се появява най-ранната, заснета в нашето отечество поредица от „живи картини“, и първата, показана в чужбина. И то не къде да е, а насред пъпа на цивилизования свят, което по днешному означава да бъдат излъчени в най-гледаното време по Би Би Си. „Българската серия“ предизвиква сензация във Великобритания, провокира интереса както на публиката (в продължение на цели две седмици), така и на печата (повече от дузина са изданията само в Лондон, които отразяват събитието – при това нееднократно)!

Тъкмо лондонският всекидневник „Стандарт“ („Standard“) уверява на 5.I.1904, че „на първо място“ във филмовата програма в „Алхамбра“ е „откриването на българския парламент в София“ – факт, по който може да се съди (макар и индиректно) за достойнствата на репортажа. Според седмичника „Ера“ този епизод е доказателство за напредъка на страната ни: „За това колко цивилизована е България може да се прецени, макар и повърхностно, по кадрите, показващи откриването на националния парламент“. Вестта за прожекциите се разпространява и в провинцията. „Специалната новогодишна програма в театър „Алхамбра“ на площад „Лестър“ включва нова серия от биоскопически филми – допълва „Брайтън Газет“ на 7.I.1904. – Сред тези анимирани картини се вижда откриването на българския парламент в София на 15 ноември 1903 от княз Фердинанд Български“. Така покрай филмите на Чарлс Нобъл и по-специално покрай неговата „парламентарна хроника“ британската преса от началото на XX век започва сравнително често да споменава наименованието на българската столица. Репортажът, демонстриран не само на Албиона, се превръща в нагледно доказателство за демократичността и цивилизоваността на държавата ни.

Каталозите на ЧЪТК

Още с основаването си ЧЪТК започва да издава търговски каталози, в които представя своята целулоидна продукция, обособена в тематични раздели, включващи отделните заглавия, всяко от което бива номерирано, а съдържанието му – подробно описано. Тъкмо в рекламните брошури от ноември 1903 и февруари 1904 г. бива съхранена информацията, отнасяща се до филмираното от Чарлс Нобъл в България – останало, за съжаление, безвъзвратно изгубено по друмищата на неумолимото време.

Едно от 17-те заглавия е „Откриването на Българското народно събрание от княз Фердинанд Български, в София на 15-и ноември 1903“. Като посочените вече в „Ера“ остават и неговата номерация, и техническите му характеристики, и цената. Идентично е и съдържанието, към което този път има пояснение: „Князът ни предостави специално позволение и условия, за да заснемем [биоскопираме] събитието“.

От посочената информация става ясно, че по време на престоя си у нас Чарлс Нобъл е положил усилия, за да получи споменатото „специално позволение“ („special permission“), разрешаващо допуска му до официалния вход на сакралната сграда, ползван само в специални случаи, да разположи биоскопа си на една ръка разстояние от княза и официалните лица (министри, депутати, висши духовници и военни, представители на дипломатическия корпус). Да отрази суетнята, царяла на 2/15 ноември 1903 на площад Народно събрание. В пленарната зала кинокамерата му обаче не сколасва да надникне – операторът едва ли е разполагал с техническото оборудване, необходимо за направата на вътрешни (интериорни) снимки: изкуствено (камерно) осветление, светлочувствителна филмова лента и специална оптика. Има (макар и малка) вероятност Нобъл да е заснел и мигове от излизането на Фердинанд I от камарата, „при стълбите“ на която той благоволява „да размени по няколко думи с г. г. министрите“ (според в. „Вечерна поща“) – Рачо Петров, Михаил Савов, Димитър Петков (на вътрешните работи) и Иван Шишманов (на народното просвещение). Не е изключено също операторът да е уловил и завръщането в двореца, където пред владетеля дефилират „войниците на чело с своите музики“, влизайки в двора на сградата „през източните врати“ и излизайки от западните…

Показите в България

Чарлс Нобъл се появява повторно в България на 9 февруари 1904 г. и за по-малко от месец (до 8 март) осъществява поне 6 прожекции в София – в хотел „Ориент“, във Военния клуб, в салона на дружество „Славянска беседа“ и в цирк-театър „България“ (намирал се на мястото на днешните Централни хали). По повод на неговите филми столичният всекидневник „Дневник“ за първи път употребява словосъчетанието „кинематограми“. Една от тях е представяла сцени от „отварянието на Нар. Събрание от Княза“ или само „отварянието на народното събрание“ („Вечерна поща“).

Така Чарлс Нобъл става авторът на първия филм, осъществяван някога в столицата на държавата ни. Успява да запечата исторически мигове – „уникални кадри“, майсторски да изографиса с помощта на светлината ликовете на неколцина български държавници – „отлични портрети“. Успява да демонстрира заснетото както в чужбина, така и у нас. Благодарение на него българинът за първи път е бил показан на екрана пред света, а впоследствие е получил възможността и сам се е огледал в това „огледало“. Камерата на Нобъл не само е „панорамирала“ земята ни, тя се е вглеждала и в лицата на нейните хора (а то ще рече – в душите им).

Оказва се и друго – с един двуминутен репортаж, показващ откриването на Народното събрание, англичанинът полага основите на тематичен поджанр. Инициативата му скоро намира последователи сред българските кинооператори и посредством тях с течение на времето прераства в „парламентарно-целулоидна“ традиция, продължаваща чак до наши дни. Традиция, за която Портал Култура ще разкаже през следващия месец…