190 години от началото на българската индустрия
Тази дата съществува и в най-кратките описания на историята на България. През 1834 година в Сливен е създадена първата фабрика на европейската територия на Османската империя. През този месец се отбелязва 190-годишнината на това събитие, поставило началото на българската индустрия.
По онова време Сливен е бил вторият по големина град след Пловдив отсам Балкана, наричали го най-ръкоделният. Заради простряната да съхне вълна по всички покриви и околни баири. И заради това, че във всяка къща имало поне един стан. В планинските дефилета 70 тепавици обработвали тъкани, барите никой не се заемал да брои. А тукашният панаир съперничел на Узунджовския. Трийсет и шестте хана в града не побирали търговците, пристигащи от Одрин, Солун, Цариград, Анадола, Крим, Брашов, Виена. По-заможните купувачи имали кантори в Сливен, както и сливенски търговци в Цариград.
На целия този фон липсвала само личност, която да повдигне поминъка на следващото стъпало. Основание за това вече съществувало. По онова време Османската империя обличала новата си редовна армия и имала нужда от платове. И личността се появила. Добри Желязков се прославил като абаджия съвсем млад, защото измайсторил за себе си уред за влачене на вълната, което за останалите било най-трудоемкият ръчен дял от работата. С което си спечелил възхищението и двойно повече завистта на сливенци.
През 1830 година Добри Желязков заминава заедно с половината население на Сливен с армията на Дибич Забалкански в Русия. В Екатеринослав за първи път вижда текстилна фабрика и вече знае какво иска да направи в своя град. Успява да се сдобие с части от тъкачните станове и да ги пренесе в чували с вълна, въпреки строгата им забрана за износ.
Добри Желязков се връща в Сливен и създава малка фабрика, която започва да произвежда по-бързо, по-лесно и по-качествено платове, отколкото домашните станове. Отново повод за възхита и люта завист. Местният каймакам Мехмед бей видял в това шанс да бъде забелязан от султана, като предложи стоката, от която армията се нуждаела. За сливналията се застъпил и котленецът княз Стефан Богориди, съветник на султана. Срещата се състояла в Цариград, където Добри Желязков занесъл един син и един червен топ от своето производство. Резултатът от тази среща е султански ферман, с който на Добри Желязков се възлага да построи фабрика за платове и се освобождава от данъци и други тегоби за 10 години. Империята влага в начинанието 2 милиона, а Добри Желязков 80 000 гроша. Влага и самия себе си. Фабриката се построява и в първата ѝ година в нея изтъкават 13 600 метра плат.
През 1839 година благодетелят Махмуд Втори умира. Нов султан в Цариград, нов управител в Сливен, сега е моментът за старата завист и нови интриги. Новият каймакам гони Фабрикаджията от построената от него фабрика. За този момент са запазени като спомени следните два факта: Добри Желязков не предава поисканите му ключове и зашлевява местния управник, а той от своя страна заповядва да се разбие вратата и завзема властта там, където никой не си е представял, че основателят ще бъде изгонен. Следва стачка на работниците, впрочем също първата по нашите земи.
Плесницата не е единствената дързост в тази история. Добри Желязков започва дълга битка за справедливост. Като компенсация получава правото да построи подобна фабрика в Измид, но тригодишното ходене назад-напред между Сливен и Цариград в опит да си върне фабриката, са отнели и парите, и здравето му. Той ляга на легло, обездвижен от ревматизъм, и така прекарва последните десет години от живота си. В бедност и неутихваща завист, жертва на която става и неговият зет Добри Чинтулов.
През 1861 година болният Добри Желязков пише писмо до д-р Иван Селимински. Те са стари приятели. Желязков е бил участник в създаденото от Селимински „Братство“, което целяло пробуждането на българския народ за освобождение. В „Братството“-то двамата са спорели, Добри Желязков като млад е залагал на оръжието, Селимински повече на просветата. Сега, към края на живота си, Фабрикаджията пише на Селимински: „Толкова време лежа на гърба си и се вцепих. Не мога да се подигна да седна. Ако ме надигнат от раменете, то се дигам чак от петите и не мога да се прегъна. Но много ми е жал, като не мога да помогна на отечеството си нито словом, нито делом, като чувам злото състояние на училището. Тук ся улучи едно съдружие от хаирсъзи, дето обирали по пътищата хора, бастисвали по селата къщя, крадели коне и говеда. От Сливен имало до 7 или 8 души, четирима-петима от Ямбол и от селата – всичките безкнижници. Затова трябва много да ся старайми за просвещението. Аз мисля, че от 100 души учени един може да излезе злодеец, а от 100 души неучени може да излязат 50 или 60 лошави. Пак ви се мола, и на всички съотечественици, да спомогнете колкото е възможно“.
Това е историята на първия български индустриалец. За него не се знае много. Годината на раждането му (1800 г.) е догадка. Портретът му е рисуван по прилика със сина му. По щастлива случайност султанският ферман е съхранен и предаден 100 години след издаването му. Как точно са се случили нещата около срещата на Фабрикаджията в султанския двор ще стане ясно едва когато османските архиви се отворят изцяло. Но сигурното, най-сигурното е, че първата крачка за създаване на българска индустрия преди 190 години е направена с предприемчивост и отдаденост, която е пример и днес.