Полският солист Лукаш Конечни за мултимедийното представление „Зимно пътуване“, което гостува в РЦСИ „Топлоцентрала“ на 17 юни, в рамките на фестивала Culturama

Представлението слива песенния цикъл „Зимно пътуване“ на Франц Шуберт по текстове на Вилхелм Мюлер с поезията на Кшищоф Камил Бачински (1921–1944) в многопластова рефлексия върху паметта, загубата и човешкото битие.
Творбата на Шуберт, която описва екзистенциалното пътуване на един самотник, влиза в диалог с лириката на полския поет и войник от Армия Крайова, загинал във Варшавското въстание. Създадено по повод 80-годишнината от Варшавското въстание (1944–2024), представлението изгражда мост между немската и полската културна история. Негови създатели са полският бас Лукаш Конечни и пианистът Николаус Рексрот, автор на видеоарта е Пьотр Опавски. Важно място в спектакъла имат и спомените на Казимеж Фидлер, един от хилядите поляци, депортирани в концентрационния лагер Дахау през 1940 г. Той оцелява и след завръщането си описва подробно в бележник преживяното. Към неговите спомени се обръща правнукът му Лукаш Конечни, за да създаде спектакъла. 

Как се роди идеята за диалог между музиката на Шуберт и поезията на Кшищоф Бачински?

Бачински е гениален полски поет, загинал много млад по време на Варшавското въстание, неговата поезия е толкова сетивна, че аз я възприемам като сценография. За хората с добро въображение тази поезия е силен образ. Аз съм подготвил от нея колаж, подходящ за темата „Зимно пътуване“. Освен това в исторически план тя се съчетава с бележника на прадядо ми, който по време на Втората световна война е преживял дълги години в концентрационен лагер.

В какво се изразява близостта между самотния странник в „Зимно пътуване“ на Шуберт и образния поетичен език на Бачински?

Става дума за страх, самота, раздяла и нарушено заради ситуацията възприятие на реалността.

Как вашият проект свързва романтичното чувство за самота от XIX век, изразено в музиката на Шуберт, с бруталната реалност на Втората световна война през XX век?

Чувствата и емоциите са подобни, еднакво е изключването на героя от обществото, бруталността на ХХ век се проявява в същите емоции като при самотното, апокалиптично, може би последно пътуване на главния герой от цикъла на Шуберт.

Кое играеше по-важна роля като отправна точка за вашето представление – поезията или съдбата на Кшищоф Бачински?

Поезията на Бачински е много свързана с неговия живот, двете теми са като един организъм. Бачински изразява много сетивно своя копнеж по любов, вижда и описва в гениални образи реалността на войната, но го прави много лично, точно както Шуберт в „Зимно пътуване“.

Защо избрахте формата на интердисциплинарен проект? И каква роля играят спомените на Казимеж Фидлер в него?

Мисля, че като артист винаги трябва да намериш мотивация за своята интерпретация. Личният опит създава реалната основа на представлението. Казимеж Фидлер, освен че е мой прадядо, е бил един от хилядите хора, които са преживели апокалиптично пътуване. За мен той и неговият бележник са символи на надеждата, на вярата в бъдещето и доказателство за особено голяма сила – това са теми и в цикъла „Зимно пътуване“ на Шуберт; няма никакво съмнение, че тези истории могат да се свържат.

Какъв беше репетиционният процес? Кое беше най-трудното в този проект, който размива границите между фикция и документалистика, между поезия и музика?

Репетиционният процес беше много дълъг и детайлен, поезията на Бачински трябваше да се използва конкретно и точно, без да засенчва текстовете на Вилхелм Мюлер (в цикъла „Зимно пътуване“, б.р.). Мюлер е писал „служебна“ поезия, която не може истински да живее без музиката на Шуберт, а поезията на Бачински е въздействаща сама по себе като текст, музика и образ. Затова работата върху този колаж беше много интензивна. Бележките на моя прадядо се появяват само символично във видеата, а бележникът е реквизит. Всичко друго се отнася до самотното, апокалиптично пътуване на един човек, в крайна сметка става дума за избавлението на човека.

Как се приема представлението от публиката в Германия и Полша? Конкретният повод за създаването му е 80-годишнината от Варшавското въстание, жестоко потушено от германците.

В Германия имахме много интересно и силно общуване с публиката, първо, заради бележника на Казимеж Фидлер и второ, заради нашата интерпретация на произведението на Шуберт. В Полша проектът беше изненада за публиката, защото заглавието „Зимно пътуване“ не е много познато там, затова е нужна предварителна информация какво ще видят на сцената. Посрещам с радост всяка реакция на зрителите, независимо дали е топла, или по-скоро е резултат от размисъл, за мен е важно да споделя моя сценичен свят с публиката.

Въпросите зададе Людмила Димова