Бавно, неравномерно, разслояващо се, изпълнено с тъги и радости, отчаяния и надежди, спомени и провиждания, времена и безвремия, срещи и раздели – такова е пътуването към разпознаването на смисъла, на вярата, на любовта в новия роман на Теодора Димова „Влакът за Емаус”. Онези читатели, които познават предишните й творби, а те несъмнено са най-много, ще уверя, че и тук ще открият важните за писането на Теодора Димова теми и мотиви, както и специфичния й, разпознаваем, поетично-психологически стил на разказване.
Лично за мен беше особено важно да усетя прецизния баланс между конкретно социалното и общохуманистичното послание в романа й, нещо повече – първото много добре е „разтворено” в главното, важното, което този роман иска да ни „разкаже” – човешкият живот е сложен и нелек; често ние, хората, сме неверници, самотници; фалшиви и нестабилни са „опорите” ни; много са липсите ни, грешките ни, драмите ни. Но в този живот винаги ще стигнем до разпознаването на истинното, стига да имаме очи да го видим. Ще стигнем до просветлението – все едно чрез човек, събитие, среща, случайност, ще повярваме. И това ще ни облекчи, ще ни даде упование, ще ни даде смисъл.
Сюжетът е концентриран в пътуването – един влак, едно купе, герой, носещ името Мина. Среща различни хора, спомня си различни хора, пътува през живота си, докосвайки други животи. Библейският сюжет пък, който романът разисква и се опитва да осмисли, е пътуването на двама ученика на Христос – Клеопа и Лука, които след неговото разпъване тръгват към селцето Емаус, намиращо се близо до Йерусалим. Вървят по пътя, тъжни и отчаяни, възкръсналият Христос се появява при тях, но те не го разпознават. Откриват го едва накрая на пътя, когато разчупва хляба и им го подава. Разпознават го и тогава той става невидим за тях. „Невидим, но присъстващ”.
Има една особеност на този роман, която също ми се струва важна за възприемането му. Той трябва да се прочете изцяло. Без спиране. Бавно. Когато читателят намери достатъчно време за това. Не само защото той звучи като безкраен монолог и ако бъде прекъснат, ще загубим ритъма на повествованието, нишката на разказа, а и защото така най-добре ще усетим поетичните нюансирания в него, емоционалното настроение, всичко това също е важно за цялостното му разбиране. Защото това е роман както за ума, така и за сърцето.
На главната страница: Карл Шмид-Ротлуф, Към Емаус, 1918 г.
