Начало Идеи Пътуване през детството
Идеи

Пътуване през детството

Владимир Тороманов
22.11.2023
1898
Калин Михайлов

Калин Михайлов, „Слънчице в креватче“, стихотворения, художник Йоана Михайлова, редактор Дарина Младенова, изд. „Потайниче“, 2022 г.

За родителя няма поправителен изпит.

Злите и отмъстителни хора в повечето случаи са прекарали детството си в злощастна обстановка, расли са в атмосфера на вражди и свади, а не на любов.

Стихосбирката за деца и възрастни „Слънчице в креватче“ от Калин Михайлов ни води към другия полюс. Книгата изразява топлотата към невръстните у дома и стремежа към хармония между малки и големи. Събраните текстове от писаното през годините са своеобразен родителски пътепис, разкриващ вълненията както на големия човек, наблюдаващ малката израстваща вселена, така и сполучливите влизания в усещанията на тази вселена – да се види околният свят и случващото се с малкото дете.

Книжката е вид пътуване през различни фази на детството на конкретни деца. Но личното и фактологичното е надхвърлено. Превърнало се е в пътешествие из интимните лабиринти на родителските чувства, на искрената бащинска любов. Тя е разбираща, подкрепяща, удивляваща се на света на малкото невръстно създание. Затова и в част от текстовете авторът успява да интерпретира в стихове сензитивността и реакциите на израстващия човек.

На читателя ще допадне изразяването на родителските чувства в различни видове реакции към случващото се у дома, в бита, във всекидневието. Към това включвам и усета да се наблюдава как детето изучава собственото си тяло и вещния свят, свързан с него. Сполучливо е пресъздаването в някои стихотворения на домашната глъчка, суетенето, характерните битови шумове, в които е потопено детето.

Авторът не се е подхлъзнал към милозливо вдетиняване. Успял е от определена сантиментална или смешна ситуация да издигне нагоре възприемателя на текста и да внуши родителската любов.

В днешно време като че ли е необичайно родителите да вдъхват у малкия човек усещането, че всички сме част от висшия промисъл на Твореца:

Аз съм с мама и тати, когато се молят на Бога,
аз съм с тях, аз ги следвам, доколкото мога.

Наистина възрастният, родителят е този, който трябва да издига детето към вечните ценности. Заедно с това Калин Михайлов успешно добавя гледната точка на малкото дете към по-голямото сестриче, към мама, към баба и прочие.

Текстовете, събрани в книжката, са организирани в цикли. Първият е озаглавен „Изгрев“ и е посветен на началните дни и месеци след раждането на детето. Но „сочи“ и към предстоящите периоди от израстването му.

Вторият цикъл е „Мисли, уловени във въздуха“. Както вече бе посочено, стиховете са интерпретации на детското светоусещане към случващото се наоколо както на битово, така и на емоционално равнище.

Последният цикъл е „Седемнайсет години по-късно“ и лирическият герой говори с категории надбитови и в някои отношения философски, свързани с предизвикателствата към нас, независимо от възрастта ни. Дали ще стане дума за скуката или пък за заплахите, които усещаме понякога от обкръжението или пък за нещо семейно и лично, но такава е пъстротата на живота ни. Авторът е постигнал това със средствата на литературните тропи ненатрапчиво, въвличащо ни заедно с него в размишления за нашата уязвимост.

Препоръчвам на почитателите на литературата да прочетат и рецензията на Росица Чернокожева, публикувана в брой 15 на „Литературен вестник“ на 26 април тази година под заглавие „Детето – почетен гост в семейството“.

Д-р Чернокожева заявява основателно: „Книгата на Калин Михайлов се отличава с многотемие и многопосочност, с особена полифоничност. И за да кажем кое е новото, специалното и откривателското в стихосбирката, трябва да посочим това надвремие на стиховете. Те са стихове екзистенциални, философски и наред с това по ежедневному детски, закачливи и забавни. И най-важното – пропити са с много обич, топлота и нежност. Това не е книга само за деца. Това е книга и за всеки, който независимо от възрастта носи детето в себе си. За деца и за пораснали деца“.

Илюстратор на стихосбирката е Йоана Михайлова. Корицата е изящно оформена цветово и с професионален финес. Виждаме сполучливо съчетаване на абстрактен стил с елементи на детски, уподобяващи наивистичен тип нарисувани елементи.

Из циклите на книгата има три графични илюстрации, които ми въздействат като предупреждение в колко сложен и пълен с предизвикателства свят навлиза с напредването на годините съзряващият млад индивид.

Ще изразя разочарование, че шрифтът на стихотворенията не е по-едър, а графиките – в по-голям илюстративен размер, тъй като съдържат интересни, изискващи концентрация на възприятието детайли, които налагат да впрегнем максимално зрителните си сетива, за да възприемем по-добре посланията, които художничката е отправила към нас. Книгата заслужава да има нова издание във формат А4 например.

„Слънчице в креватче“ е с универсално значение, защото е подходяща за възприемане не само от майки и бащи, които вървят по пътя на родителството. Това е сбирка, която може да се използва в програмата на детските ясли, на детските градини. Не са малко и текстовете, които  могат да се използват в началните училищни класове. Защото и деца, и възрастни има какво да (пре)открият в тази книжка, подходяща както за индивидуален, така и за съвместен прочит.

Владимир Тороманов е литературен критик, изследовател и популяризатор на литературата за деца и юноши в България и в чужбина, редактор в редица периодични литературни и нелитературни издания, някои от които международни. Работил е в Дома на литературата и изкуствата за деца и юноши в София и в Министерството на образованието и науката. Автор е на литературно-критическата книга „Сигнал към бъдещето. Поглед към съвременната българска литература за деца и юноши“ (1989), на публикувани у нас и в чужбина статии и отзиви за книги. Родом е от Пловдив, а в момента живее „между“ София и Пловдив.

Владимир Тороманов
22.11.2023

Свързани статии