Петнадесет години живот за една галерия никак не са малко. Още повече, когато тя има изявена физиономия и устойчив характер. Използвам словосъчетанието съвсем умишлено, защото галерия „Арт алея“ заявява трайно присъствието си през 2003 г. и следва очертаните посоки с постоянство, въпреки превратностите в страната.
Поводът за тези редове е експозицията, посветена на юбилея на галерията. Естествено е, в контекста на събитието да си зададем въпроса – къде се крие ключът към успешното реализиране на едно пространство като „Арт алея“? Отговорът, колкото и да варира, има следните очертания: уважение към художниците; привличане и култивиране на публиката; познаване на пазара (доколкото изобщо съществува като понятие и реалност у нас), умел мениджмънт и липса на компромиси с вкуса. Това са основните линии, към които галерията се придържа. Екипът ѝ притежава гъвкавост, устойчиво и принципно поведение към автори и медии, както и открито желание за комуникация.
Според мен едно от най-важните неща, които екипът на „Арт алея“ (Светлана Ганева и Стефан Попов) постига за тези 15 години, е привличането на хора, които разпознават това място като свое, идентифицират се с него, чувстват се свободни да отворят умовете и сърцата си, за да познават, обичат и оценяват изкуството. Гаранция за успех е работата с публиката – кръг от почитатели се привлича, развива, култивира и мотивира трудно. „Завладяването“ на нови аудитории се постига с разнообразни прояви, съпътстващи изложбената дейност, както и косвено чрез времетраенето на експозициите. Оптималната продължителност на една изложба, която гарантира привличането на разнообразна публика, е около пет седмици. Това е времето, през което събитието се „възприема“ и реално „усвоява“ от аудиторията, а галеристите/кураторите получават възможност да се концентрират върху следващите проекти.
Важно е да се знае, че контактът с публиката е априорно обвързан с изграждането на адекватна пазарна среда. Галерия „Арт алея“ гради същността си в тази посока самостоятелно и упорито.
Юбилеят е равносметка. Мнозина знаят, но малцина осъзнават, че работата в галерия не се свежда до подреждане на изложби и предлагане на произведения на изкуството на подходящия купувач. Невидимата страна на процеса на художествено конципиране на една идея, стратегията по финансиране и реализиране на събитието са огромна отговорност. Всеки елемент – от осигуряването на човешкия ресурс, през прецизирането на паричните потоци, до най-дребния детайл при презентирането на експозицията, маркира многопланов комплекс от познания и компетенции. Галерията – цялото това комплексно пространство, е сериозен и стратегически структуриран мениджмънт, за който не всеки е готов. „Арт алея“ устоява на превратностите на десетилетията и отстоява позициите си с приоритети в няколко посоки: подкрепа на младите, афинитет към разнообразни форми и гранични прояви, трайно и последователно придържане към ярки имена от различни поколения.
С настоящата изложба, включила 43 творци, галерията маркира образи-знаци за изминалите 15 години. Творци от няколко генерации, естетически и ценностни системи задават въпроси и дават отговори, за да изявят паметта като основа за бъдещето.
В изложбата звучат експресивната живопис на Вихрони Попнеделев и знаковата, минималистична изразност на Свилен Блажев, и монохромната мекота на Емануела Ковач, и балансираната детайлизация на Пенко Гелев. Трудно се отминават синтетични решения като керамиката на Божидар Бончев, метафоричната игра със светлината на Стефан Попов, запомнящият се поглед в кадрите на Надежда Ляхова или пък пъстрото, шеговито присъствие на Любен Зидаров… Имената на авторите са много, творбите им заслужават внимание и респект. Но поводът е надперсонален.
Експозицията препраща към вечния въпрос за същността на изкуството, за споделеността на комуникацията, за целенасочено търсената дискусия творец–галерия–публика. Абстрактни, реалистично-предметни, минималистични или многословно „натрапчиви“, произведенията запечатват времена, четиридесет и три съдби и толкова посоки. С възможност за развитие в перспектива.
