0
2400

Разбиране

Наскоро бях в Рим и отидох отново в църквата „Сан Клементе“. Старинната базилика се намира на улица „Сан Джовани ин Латерано“, свързваща две от най- забележителните, значими исторически и поради това знакови за града сгради. Сравнително тясна улица, но важна като артерия. А прилича на тънка връв, опъната по хълма. Като жица е. В единия край на която е катедралният храм на римския епископ, разположен на върха на възвишението, а в другия – Колизея. Застанал в ниското, в подножието. Улицата е павирана с едри, стари павета, та колите подскачат, докато се движат по нея. Дървета няма.   

„Сан Клементе“ е някъде по пътя между катедралата „Сан Джовани ин Латерано“ и Колизея. По средата между тези две противящи се една на друга точки, които улицата свързва от векове.

И пак се спуснах в подземието на „Сан Клементе“, там, където е гробът на свети Константин-Кирил. Където е и плочата, оставена като знак за признателността на българския народ.

И преди два дни за кой ли път се замислих върху нещо, което се набива на очи всяка година на 14 февруари. Имам предвид това, че медийното присъствие на спомена за  Успението на Константин-Кирил Философ варира и се колебае между екстремите и рядко улучва мярата на едно малко по-умно разбиране за смисъла и значението на това честване. След години на почти пълна забрава и незнание в последно време Успението на свети Кирил Славянобългарски влезе в полезрението на информационните медии, но често или е силно неглижирано, или се явява в техните съобщения като дежурен и някак неуверено загатнат щрих (колкото да не може да ги обвини никой, че не са се сетили и за него), та да мине работата след това спокойно и с чиста съвест към напоителното жизнеутвърждаващо глаголене за деня на влюбените и за Трифон Зарезан по стар стил. Или напротив виждаме как паметта за Успението на свети Кирил се използва като удобна възможност да бъде изсипана мощна порция гръмко националистическо говорене, на което сякаш по-важно от всичко друго му е да удари Чуждото и Не-родното, да смаже мордата на валентинстващите и да ги разобличи като родоотстъпници, употребявайки настървено за целта почитта към равноапостолния светец. Изобщо не твърдя, че посочените крайности изчерпват цялата медийна действителност. И тази година имаше много добри приближавания към смисъла на почитанието, отдавано на Кириловото успение. Но неразбирането като че ли продължава да надвишава и да надвиква разбиращите гласове.   

Иска ми се в коментара си да се спра не толкова на екстремните фигури на това неразбиране, колкото на една трета. Всъщност тя по-скоро принадлежи на неглижиращия тип неразбиране в отношението към Успението на свети Кирил Славянобългарски. Говоря за наблюдаваното и тази година категоризиране на честването в много медии като църковен празник, придружено от едно деликатно или дори директно поднесено негово разграничаване от светските и земни празници на виното и любовта. (Като ироничното несъмнено е там, че и двата се свързват с имената на светии.) И празникът действително е църковен, но тук възниква важният въпрос. И той е: наистина ли въобще не се сещат хората, подчертаващи църковния му характер, че става дума за успението на същия този човек, който така тържествено бива почитан от тях самите на 24 май? Че според църковния календар на 14 февруари се чества кончината на същия този човек, за делото на когото тези журналисти ще изговорят най-високопарни думи след само три месеца. Не правят ли връзката?! Не им ли скимва, че Константин-Кирил Философ, погребан от папа Адриан II с папски почести в базиликата „Сан Клементе“, е човекът, върху чието дело основават политическата си идеология и легитимността на своите претенции Борис, Симеон, Петър, Самуил… И в този смисъл, не осъзнават ли мнозина, че Успението на свети Кирил Славянобългарски далеч не е празник само на православната църква, но и важен момент в календара на празниците от национално значение? Което, разбира се, не води след себе си задължително патриотарски викове. Но със сигурност предполага интелигентно подчертаване значимостта на този ден и като елемент от националната признателност към делото на Константи-Кирил Философ.