0
1316

Разбягвания или как обитаваме образите

Изложба на Калина Димитрова в софийската галерия „Харта“ (до 10 юни)

фотографии Божана Димитрова, Калина Димитрова

Как съвременният човек обитава образите? Как те живеят в пространството на личната му памет и на общото медийно поле?

Това са само някои от въпросите, които повдига изложбата на Калина Димитрова в новата галерия „Харта“. Стана ми интересно как едни и същи образи са възприемани по напълно различен начин от хората. Разрових се и се оказа, че за това има дори термин, worlding, който обяснява процеса на създаване на светове“, казва художничката. С именно такова „подвеждащо“ изображение започва изложбата „Разбягване“. Снимка на разрушената телефонна палата на ул. „Обирще“. Въпреки познатия медиен сюжет, това разрушение веднага се свързва с образите на друга разруха от медиите, улучените от бомби сгради в украинските градове. Образите съвсем естествено се „разбягват“, за да бъдат наместени от човешкото съзнание във вече изградените депа на памет и човешки усещания.

фотографии Божана Димитрова, Калина Димитрова

За Калина Димитрова произведенията, събрани в изложбата, чертаят линия на приемственост, тръгваща от други предишни нейни творби. Отново се появяват темите за природата и нейната уязвимост. За времето, което може да бъде уловено най-ясно в неговото разрушително въздействие върху образа. За кабелите, по които текат соковете на урбанизирания човек.

В дългия коридор на галерията публиката е поведена от сноп електрически кабели с различни цветове и размери. Кабелите, които опасват сградите, са лианите на града. Тук, в изложбата, те заместват линиите на рисунката, с която обичайно художникът работи. Те завършват във вътрешността на залата до изящен сноп от екзотични листа. Те са изработени от плексиглас в различни цветове, но и от тежък бетон. Тук пак търся една игра с реалността. Как всъщност виждаме тези листа? Тук се прокрадва разбирането ми, че целият свят се движи по един и същи модел. Дали е изкуствен, или природен, повтаря една и съща матрица. Жилките по листата са като кабелите на града. Вените на съградения от човека живот“, продължаваме разглеждането на работите с художничката.

Всички елементи от тази изложба са завладяващо красиви. Дори напластеният образ на ваза с умиращи лалета. Отделните плаки, поставени една зад друга, запечатват времето между това впечатляващо увяхване.

Реших да разгледам във времето именно букет, защото намирам, че това е ясен цивилизационен елемент. Единствен човекът прави букети. Никое друго същество не събира цветя на едно място само заради начина, по който те изглеждат.

фотографии Божана Димитрова, Калина Димитрова

Изложбата завършва неусетно в градината на галерията. Там, пред потънал в зеленина вътрешен двор, висят плексигласови прозрачни цветя. Видими са само в моментите, в които неравните им краища изкривяват образа зад тях. Те отново повдигат темата за силата на медията, която си играе с възприятията на хората, за начина, по който реалността навлиза в нашето съзнание.