В това лято на дъждове, порои и градушките сме залети още и от обяснения какво се случва в КТБ. От всички медии извират всевъзможни хипотези, прогнози, анализи. Но разбрахме ли какво се случва всъщност и какво предстои? Категорично не. Нищо конкретно, нищо достоверно, нищо успокоително не чухме. В същото време всичко ни е ясно – поредната задкулисна игра на наш гръб. Поредните машинации. Поредните шашми. Поредните измами. Поредното déjà-vu. Поредната лудост. Банков разврат. На същите играчи, развратници и измамници. На наш гръб.
Чуха се предложения за банкова лустрация – служителите на фалирали и продънени банки да не могат да заемат държавни и банкови длъжности. Чуха се предложения за бойкот – да не влагаме пари в мафиотски банки, да не купуваме стоки на мафиотски фирми, да не ставаме техни съучастници. Първото трябва да се гласува със закон, а кой ще гласува такъв закон? Второто не се нуждае от закон, но се нуждае от граждани и развито гражданско съзнание, а в България тарикатското мислене в пъти надвишава гражданското. Щом се оказа, че и част от опозицията държи партийните си пари в банката на властта. Когато някой изрази съмнение в такава опозиция, други надигат глас – да не говорим против своите. Ами нали доскоро „свои” бяха и Орешарски, и Бисеров, и Ментата…
Нали продънената банка доскоро беше най-проспериращата, нали доскоро в нея влагаше държаните пари и бившият премиер. И после с тези пари банкерът си направи телевизия. И после с тази телевизия направи Костинбродския пуч, чрез който го лиши от властта. Да си беше подбирал по-добре приятелите! А сега да си направи по-умно изводите.
А банкерът задигна колкото можеше да задигне и избяга в една нормална държава, за да ни обяснява оттам колко ненормално е всичко у нас. Всичко това не може да се случи без скритото мълчаливо съучастие и съдействие от централната банка, съдебната система и политическия елит. Колко неуместна е тук думата елит! Но това е положението. Затова има предложение да се смени надписа на Народното събрание – „Тука е така!” Може би не само надписът на сградата, а и самото название на институцията, защото повечето народни представители направиха всичко възможно за една година да изпразнят словосъчетанието „народно събрание“ от съдържание.
Въобразявахме си, че след извращенията на комунистическата система ще заживеем в нормално общество. Надявахме се, а се оказа, че сме си въобразявали. Тези, които ни омайваха, обещаваха и водеха, се оказаха измамници, шмекери, нагаждачи и политически развратници. Един ли са, двама ли са лидерите на синята идея, които цинично се пребоядисаха пред очите ни и сега отново ни омайват, обещават и ръководят – Орешарски, Бисеров, Цонев, Софиянски, Бобева, Стоянович…, все любимци, седесари, демократи. Политическият каймак се оказа нравствена утайка.
Политическият разврат девалвира ценностите и заразява всичко около себе си. Нали това са лицата, които ежедневно и ежечасно гледаме и слушаме от всички медии. Това е заразно. Сега тези хора ще спасяват банките и ще помагат на измамените и ограбените. Е, не са само те, има и млади попълнения, като успелия млад бизнесмен, като не толкова успелия нов политик.
Нали всеобщата оценка доскоро беше, че нашата банкова система се управлява по едни от най-добрите и стриктни закони в света. Сега се оказа, че не са били изпълнявани, но нали един закон е добър тогава, когато гарантира изпълнение. Иначе изобщо не е закон, а „врата у поле”. Ако са добри законите – как тогава прокуратурата допусна тази нова Костинбродска афера? Финансовият министър ни уверява, че депозитите до 100 хил. евро ще се изплащат, а надхвърлящите тази сума няма да се изплащат. На някои това може да им изглежда справедливо, но всъщност е популистко, сиромахомилско, нечестно и несправедливо. Справедливо е всички честни и чисти пари да бъдат гарантирани. Справедливо е да се обезщетят всички ощетени, но не от парите на данъкоплатците. Това би трябвало да чуем от финансовия министър. Истинска наслада е да се четат някои коментари в интернет – един читател скоро написа: „Чобанов като си ходи на село, не му дават и две овце да пасе, защото ще загуби три!”
Един уважаван политически наблюдател оптимистично коментира, че е дошъл краят на коалицията Пеевски. А според мен краят на задкулисието Пеевски не е дошъл и не се вижда, а задкулисието е много по-отчайващо от коалицията. Цитираният оптимизъм се основава на пожеланието партиите да се освободят от зависимите хора в редиците си. Но как ще стане това? Защото партиите, партийните членове и коалициите се менят, а задкулисието е вездесъщо. То е обръч от фирми, който ни стяга и души. То е като градоносния облак, който изсипа ледената стихия над София, като калния порой, който удави и разруши Аспарухово. Ако беше дошъл краят на коалицията Пеевски, щеше ли ДАНС да осигурява на Пеевски държавна охрана? Вместо да го арестува. Да се надяваме, че поставянето под охрана е стъпка към поставянето под стража.
Утешително ли е, че банковата афера у нас се разиграва на фона на много по-тежка световна криза. Несравнимо по-тежко е случващото се в Украйна. Несравнимо по-чудовищно е свалянето на гражданския самолет с модерна руска ракетна установка. Несравнимо по-цинични са обясненията на руския външен министър, че не знае откъде сепаратистите имат тези сложни ракетни установки.
Отдавна сме престанали да слушаме засуканите обяснения на политиците, които намират на всичко лицеприятен отговор, който няма общо с истината. Но не е достатъчно само да не ги слушаме. Трябва да се научим да си задаваме правилните въпроси. Когато днес си зададеш правилния въпрос, утре непременно ще имаш правилния отговор.
