„Между два кадъра“, първа част, Деян Статулов, издателство „Локус Пъблишинг“, 2024 г.
„Между два кадъра“, най-новата книга на кинокритика Деян Статулов, съдържа 51 интервюта със съвременни творци на българското кино. Първата премиера на „Между два кадъра“ беше на тазгодишния фестивал „Златна роза“ във Варна. В началото на октомври последва и софийската премиера на разговорите с актьори, режисьори, оператори, автори на проза, превърнала се в повод за създаването на нови български филми. Обединяващият хоризонт между всички тях са любовта към професията, към творческия процес като акт на опознаване, вричане, отношението към работата и трудното битие, постигането на качествен резултат. Някои от тези срещи са предизвикани непосредствено от творби, показани на Фестивала на българския игрален филм, други са отражение на проблеми, свързани с начина на финансиране на българското кинопроизводство.
„Между два кадъра“ е специфичен портрет на съвремието ни и на актуалното усещане за същността на изкуството. Обединяващият знак в тази посока е честното присъствие на събеседника, който споделя от първо лице своята идея за творческия акт, за вложените сили и енергия от сценария до първата среща с публиката. Обикновеният зрител вероятно не е в състояние да си представи, че зад всеки филм, от идеята до премиерата, авторите преминават през много препятствия, предизвикателства, битки с времето, за да се получат множество монтажни връзки между два кадъра, обединени от страстта към разказването на истории.
Разговорите с героите на Деян Статулов помагат да обогатим представата си за професионализма и отговорността на хората, свързани със съвременното българско кино. Част от тези интервюта аз възприех като специфична консултация за това как трябва да се поддържа хигиена в отношенията между личната и работната среда. Общуването с героите задава и доста любопитни казуси – кой има интерес от противопоставянето на фестивалното, т.нар. авторско кино, и филмите, насочени към широката публика? Градусът става все по-висок, когато се зададе въпросът дали изобщо е възможно да се говори за добро профилиране на съвременната ни кинематография в жанрови параметри и до каква степен е осъзната нуждата от разбиране на даден жанр в зародишния стадий на сценария?
Първият и най-често срещан въпрос към актьорската гилдия е свързан с началото, с избора на професия. За някои от интервюираните осъзнаването настъпва в късен етап, понякога е като внезапен жест на самосъхранение, за други всичко започва от семейството, корените, постъпването в детски театрални школи. Оказва се, че благодарение на културно-образователната стратегия от миналото талантливи поколения актьори попадат в пространството на театъра от подобни детски трупи, където са получили първото си познание за професията. От друга страна, в нашето образование обучението на актьора за работа пред камерата е дефицитно. То се постига в движение, в опита.
В някои от тези срещи артистите поставят интересни въпроси. Разбираме например, че голяма част от кинорежисьорите нямат навика да ходят на театър и не познават работата на актьорите. Разбира се, има и изключения. Струва ми се, проблемът не е само в кинорежисьорите, които не посещават театрални спектакли, причините са във възпитанието. Отношение към театъра липсва и в най-младите, които искат да се занимават с кино. Споделям опит от работата ми като преподавател. „Цялата агресия, която виждаме около нас, е вследствие на изчезващата култура и духовност. Затова според мен културата трябва да се изучава още от яслите със средствата и програмите, подходящи за всяка една възраст. Така обществото ще бъде по-толерантно и проспериращо. Това трябва да стане в училище. За съжаление, трудно ще се случи в семейна среда, защото цели две поколения са изгубени в прехода, не са възпитавани в уважение към културата“ – споделя актрисата Ели Скорчева по повод на държавната политика и общественото ни развитие.
„Между два кадъра“ е полезна книга – чете се с лекота, личните истории на участниците в тези разговори ни показват, че и най-парадоксалните ситуации са преодолими, стига да подходим изобретателно и с усмивка към тях. В пространството на връзката и прехода между два кадъра всеки от събеседниците успява да даде своя версия за нуждата от промяна в разбирането за киното като работеща индустрия. Деян Статулов е съумял да създаде благоприятна атмосфера за разговори, в които критиката и кинематографистите обитават общо пространство, защото всички работим заедно за лицето на съвременното кино – всички сме на кораба, ако корабът потъне, потъват и онези възможни истории, които ни правят по-добри.
