Сякаш че времето наистина е преломно, разделно. И вчера небето над София, както и над други места в България, се раздра. Мисълта за онова раздиране, за Раздирането, за разкъсването на завесата в онзи страшен час, за който знаем от евангелистите, е изкусителна, признавам, и е трудно да я отхвърлиш. Поне мен тази мисъл ме връхлетя вчера по време на дъжда и бурята. Силата й ме изплаши.
Нещо става. С времето и с времето, в което живеем. Време на разпаряне и на раздели, но също и на смътни и нервни пророчества за нови събирания и нови съюзи.
Разкопчаха се един от друг конструкторите на управлявалото в продължение на година и нещо последно правителство на България. По разпътен начин го направиха, та се стигна и до това премиерът да се се раздели с тях донякъде неблагодарно – казвайки открито, че партизанските им сметки и неразбирателства са довели в крайна сметка до края на едно успешно – по думите му – правителство, което е изпълнило почти без грешка своята програма и което е подобрило в голяма степен политиката на държавата в социалната сфера. Времето действително е преломно.
По това същото време някъде БСП се раздели с лидера си и най-вероятно със сметките си да бъде равностоен конкурент на ГЕРБ на приближаващите предсрочни избори. Разделилият се с БСП лидер на партията се разделя, както изглежда по всичко, и с перспективата да стане еврокомисар. И Мая Манолова се раздели, ако щете, с някои неща. И с някои надежди. В „България без цензура” също се разделиха. Господин Василев и господин Пеевски се разделиха. Тяхната раздяла е раздялата на сезона, може би, защото постави не малко богати хора и голямо число държавни фирми пред изгледите за това да се разделят със значителните си банкови влогове. И не само това.
Също така и ГЕРБ се раздели с твърдата си позиция относно неотложната необходимост от корекция на републиканския бюджет.
На раздяла правителството „Орешарски” сключи меморандум за седмия блок на АЕЦ „Козлодуй”. Така само, като на раздяла, за сбогом, оставяйки работата в ръцете на следващите.
Време на раздели. Време на размисли и като че ли време на знамения. Опасно и пагубно изкушение е да се търсят и разпознават знаци, съзнавам го. Но няколко самолета на граждански авиолинии паднаха само за десетина дни. Стотиците жертви ще останат неотговорен въпрос. От небето на България падна страшен град, а дъждът не спира да ни бие. Знаци ли са това?
Оттук нататък въпросът е, ще продължат ли отношенията между основните политически партии в страната ни да се развиват в полосата на реванша и дори на отмъщението на всяка цена. От реваншизма в момента социумът ни страда жестоко.
Разделяме се с период, пък бил той и кратък, в който българското общество се промени все пак и то към добро. Смея да го кажа, тъй като мисля, че разделителната способност на обществото вече е различна след последната година. Струва ми се, че събиранията и разделите бяха и продължават да бъдат толкова много, че ни направиха по-опитни в разделянето и разграничаването.
Ако след изборите на 5-ти октомври скуката на българския избирател не бъде изненадана, ако се стигне до поредните безпринципни и мимолетни коалиции, то придобитата междувременно разделителна способност ще се окаже незначителна и пренебрежимо малка, нищожна. Пренебрегната. А това ще е жестоко.
Голямата перспектива пред нас на тези избори е в това да се възползваме от придобитата междувременно разделителна способност и да съберем две и две.
Времето е кално и хлъзгаво. Юли на големите киши. Времето е разделно, но не защото разделя българския народ, а защото дели две времена едно от друго.
Имаме шанса да влезем в новото време. И да се разделим със старото.
