0
866

Разкази от света на българското кино

„Кино истории помежду“ представя шест разказа сред постоянната експозиция на Музея на София. В тях кинокритикът Деян Статулов описва случки от света на българското кино.

Изложбата, която се открива на 25 ноември, няма за цел да обхване цялата история на българското кино, а да припомни за него с няколко акцента върху важни филми, събития и личности. Те са подбрани в контекста на проекта „История помежду“, като се опитват да придадат друг ракурс както към родната кинематография, така и върху историята на София.

Сред филмите и темите, които присъстват, са началото на българското игрално кино, първите закони и последвалата цензура по време на социализма, детското кино и пластичната изразност в някои ярки творби. Тази изложба е като монтажни отрязъци от стара филмова лента, чиито драскотини рисуват набразденото лице на нашата обща история – на киното и града, отбелязват организаторите. 

Това е третата изложба от проекта „История помежду“ на фондация „Изкуство – дела и документи“, част от календара с културните събития на Столичната община за 2021 г. Домакин е Регионалният исторически музей в София. 

Деян Статулов разказа накратко за работата си върху шестте разказа за българското кино.

Как подходихте към темата?

В края на лятото Весела Ножарова ме потърси с идеята да помисля върху няколко истории от българското кино, които да дадат друг контекст на изложените експонати в Музея на София. Това е част от проекта за музейни намеси на фондация „Изкуство – Дела и Документи“. Разгледах внимателно залите на музея и се спрях на няколко акцента. Например в залата, в която са изложени обекти, свързани със законодателната история, предложих да представим първия закон за киното от 1930 г., както и следващите приети след 1944 г., по времето на социалистическа България. В залата, където е разположено бюрото на цар Борис III, разказваме кратка история около създаването на филма „Цар и генерал“ на Въло Радев, в който са използвани оригиналното писалище, часовник и други мебели и аксесоари от интериора на кабинета на Царя.

Как подбрахте точно тези шест теми?

Ние все пак сме ограничени от гледна точка на това, че трябва много деликатно да се намесваме, така че да не пречим, а по-скоро да предадем друг смисъл на постоянната експозиция на музея. Това е и основната идея на проекта. Затова се ограничахме до шест истории, бройката се получи случайно. Все пак историите трябва да свързани и с филми, снимани в София като част от историята на града. Нямаме задача да разглеждаме цялата история на българското кино, а да внесем няколко идеи под линия. Както прави Бинка Желязкова в края на филма „А бяхме млади“ – с фенерчета осветяваме няколко момента от историята на родното ни кино. 

Как изглеждат визуалните разкази?

Това са истории с текст и снимки, които графично и печатно са изработени от Калина Димитрова, която се занимава изложбения дизайн на проекта. В допълнение всеки един посетителите може да види римейка на „Българан е галант“, който като студенти снимахме по оригиналния сценарий и режисьорска книга на Васил Гендов. Той се реализира като част от тв предаването на БНТ „Понеделник 8 ½“. С режисьора на римейка Юлиан Минков сме сценаристи, а оператор е Стефан Куцаров.