И тази есен предстои избор на генерален директор на БНТ. Документи се приемат до 12 септември, изборът ще се състои на 16 октомври
Преди години, в началото на своето управление, поредната политическа коалиция се закани да смени генералния директор на БНТ г-н Емил Кошлуков. Единственият възможен начин тогава бе да променят спешно Закона за радиото и телевизията в частта критерии при избора на членове на СЕМ и критерии при избора на генерални директори на БНТ и БНР. Като поставиха по-високи изисквания пред мераклиите за висока заплата в СЕМ. После всичко утихна, страстите се успокоиха, нещо се спазариха задкулисно и промени в ЗРТ, СЕМ и БНТ не бяха направени. Защо? Още от създаването му в Закона за радиото и телевизията бе заложен много сериозен проблем – много ограниченият кръг от пълномощия на СЕМ, което го прави повече декоративен, а не функционален регулаторен орган в много сложната територия на електронните медии. Това трябваше да се промени досега, но четвърт век не се виждат усилия в тази посока. Какво става? Ето какво… В неговите пълномощия фактически остава най-важен изборът на генерални директори на БНТ и БНР. Но преди да стигнем до избора на генерален директор на БНТ, е полезно да видим кой избира. Продължава да действа изпитаната система за избор на членове на СЕМ – трима задължително подбирани от политическото мнозинство в Народното събрание и двама назначавани от президента. Те трябва да изберат „правилния“ генерален директор на БНТ. Като правило членовете на СЕМ са лица от обкръжението на управляващите политически партии или просто лични познати (напр. на мой приятел си жена).
Друг важен проблем е, че в СЕМ не присъстват личности с управленски и финансов опит. Никой от членовете на СЕМ не е управлявал и сто души екип, а се налага да избират мениджър на най-сложната от управленска гледна точка електронна медия.
Както отбелязах, този проблем е заложен още в закона, който е писан от юристи, някои от които разбират от медии, други не, но всички вкупом нямат практика в оперативен мениджмънт на главно или висше управленско ниво в телевизия. (Писал съм книга за това, който се интересува, би могъл да я прочете, ако иска да избегне „ефекта на мотиката“.)
Да видим как е във Франция – държава с утвърдени демократични традиции. (Относно Великобритания въпросът става още по-сложен, там изборът на членове на техния регулаторен орган OFCOM e много отдалечен от балканската ни практика.)
Във Франция членове на техния Висш аудиовизуален съвет (CSA) могат да бъдат само личности с поне петгодишен управленски опит в телевизия. Примерно ръководител направление. През 2001 г. в НСРТ ни гостува г-жа Елен Фату – детска писателка, която е била 12 години главен редактор на „Детски програми“ в националната обществена телевизия France 2. Тя обясни, че след като бъде избран, всеки от членовете на CSA отговаря за конкретен ресор – г-жа Фату наблюдавала и отговаряла за закрилата на малолетните, а не за проблеми от общ характер (както е у нас) – сиреч за нищо…
В България президентът (както сегашният, така и предишният) назначава репортерки без никакъв управленски опит, защото ЗРТ му позволява. В България за разлика от Франция всеки, който работи в телевизия повече от три години може да кандидатства за член на СЕМ. Случайно ли е това, или е написано в ЗРТ за удобство на партиите, които са на власт? Кой да знае!
Обръщам специално внимание на общия контекст сега и по време на избора на генерален директор на БНТ– заливани сме от фалшиви, от незначителни новини за отклоняване на вниманието, от новини в бъдеще време, псевдоанализи и манипулативни коментари. Всеки ден медиите създават паралелна действителност, която все по-често измества реалността. По-необразованите зрители вярват безкритично на това, което им се казва по телевизията (особено по БНТ), несравнимо повече, отколкото на аргументи с факти от експерти. Всеки ден малко по малко тези електронни медии подменят действителността. Проблемът е глобален, но в България, особено след руското нашествие в Украйна, е болезнен. Обществото ни е разделено до степен на омраза, няма споделена ценностна система, хибридната война на Русия става все по-яростна и оттам трудността да се ръководи БНТ става все по-сложна. Изборът на генерален директор на БНТ също поставя нови и нови изисквания. (В същото време трудно е да изискваме БНТ да бъде по-добра от обществото ни. Изобщо има ли общество, или само отделни общности, които обаче не правят едно цяло.) Поради това ключов фактор за избора на генерален директор на БНТ е и дали членовете на СЕМ имат ясна визия за личност с определени качества и профил, за да ръководи БНТ. Още повече че досега, 27 години след приемането на ЗРТ, БНТ (вероятно и БНР) няма публично заявени мисия и визия.
Заради правомощието си да избират висшето ниво мениджъри на БНТ и БНР всички членове на СЕМ трябва да знаят поне някои неща не само на теория, но и на практика. При оперативното и стратегическото управление на обществената телевизия възникват проблеми, които могат да бъдат групирани така: проблеми в общото управление; във финансирането и управлението на входящите и изходящите финансови потоци; при създаването и управлението на телевизионната програма; технологични проблеми; работеща политика срещу опити за външна намеса в управленската, финансовата и редакционната политика.
Първата група проблеми произтичат от управленската структура, заложена в Закона за радиото и телевизията. На върха на управлението в БНТ е Генерален директор и предложен от него Управителен съвет, на който той е председател по закон. Тази конструкция се оказа не особено ефективна (особено по отношение на редакционната независимост) още от самото ѝ начало. Практиката на Управителния съвет, съставен от членовеь предложени от Генералния директор, който му е председател по закон, предразполага към безкритичност и подкрепа на всички негови решения.
Фактически висшият мениджмънт на националния телевизионен оператор контролира и надзирава сам себе си.
Инструментът на генералния директор, наречен „допълнително материално стимулиране“ (става дума за сериозни пари), допълнително засилва естественото нежелание на Управителния съвет да упражнява контрол, освен по законосъобразност и по целесъобразност.
(Пример: българският закон на книга дава големи гаранции за независимост на журналистите от административен, политически и икономически натиск, но не посочва към кого те могат да се обърнат при несправедливо наказание или уволнение за остро критичен репортаж. Просто няма пред кого, няма предвиден арбитър в ЗРТ. А това означава неограничена власт и хубави намерения на книга… Друг пример (а те са много): в член 71 на ЗРТ, алинея 3, е записано: „Българската национална телевизия отделя за създаване на българско филмово творчество не по-малко от 10 на сто от субсидията от държавния бюджет“. Ако не се спази това изискване, няма арбитър, пред когото СБФД да протестира… СЕМ не отговаря за това, а членовете на УС не искат разправии с техния председател и генерален директор по съвместителство.)
Ключов проблем за всеки телевизионен канал е телевизионното програмиране. Това е най-творческата част от работата на висшия мениджмънт, смисълът на всяка телевизия. БНТ все още не създава пълноценна обществена телевизионна програма. Такава, каквато създават в ВВС. (Пример: класическата музика ПОЧТИ изчезна от екрана на БНТ. А в архива ѝ има огромно богатство от забележителни музикални произведения.) И още: в перманентната битка с търговските телевизионни оператори (много толерирани в ЗРТ) за привличане на повече рекламодатели тя подценява друга своя задача – освен да информира, образова и забавлява, тя трябва да произвежда специализирани програми, залегнали в европейските директиви.
Българската национална телевизия има регионални телевизионни центрове в Благоевград, Варна, Пловдив и Русе. Близостта до всекидневните проблеми на хората, живеещи в провинцията, и показване живота на хората в неговото разнообразие предполагат, че РТЦ могат да бъдат мощен инструмент за ефективно медийно присъствие в страната, опознаване и сближаване на българите в самостоятелни програми.
Генералните директори на една голяма и обществено значима медия трябва да се избират сред хора, които са наясно със спецификата ѝ, до степен, че да гарантират нейното безпроблемно функциониране, а не по съмнителния критерий формален трудов стаж. Не е редно начело на управлението да застава човек, който тепърва ще се учи как се управлява.
За генерални директори на БНР и БНТ трябва да се избират висококвалифицирани личности с богата обща култура и множество лични качества по европейски критерии. Генералният директор трябва да бъде личност с висока естетическа култура, да има опит в програмирането и оценяването на аудиовизуалната продукция, да бъде запознат с най-новите тенденции в развитието на телевизионните технологии, на постиженията на българското изкуство и култура, да се ориентира безпристрастно в обществено-политическите и икономически отношения в държавата, Европа и света. Да разбира от финанси. Базовите изисквания са да формулира визия за развитието на БНТ и най-сетне да обяви нейната мисия. (Това пет бивши генерални директори не направиха. Защо?) Критично високият коефициент на субективни качества в творческия процес, а това повишава важния коефициент на неизвестност и риск, може да бъде организиран и управляван успешно само от личност с авторитет, подкрепяна от подготвен и качествен екип.
Кандидатите за този сложен от управленска и ветровит от политическа гледна точка пост трябва да бъдат абсолютно наясно, че обществените медии винаги са били, са и ще бъдат пресечна тока на перманентния конфликт между интересите на държавата и тези на обществото. И те трябва да избират да служат на обществото, а не да обслужват властта. (А това е много, много трудно в България, защото избраниците на същата тази власт в СЕМ трябва да изберат генералния директор.) Той пък задължително трябва да изисква обективност, равноотдалеченост от партии и икономически интереси; плурализъм, прецизност и безпристрастност. Това трябва да бъдат критерии, по които да протича разговорът при оценяване на кандидатите за генерален директор. Само личност с такива качества би могла да устои и противостои във висока степен на политическия и икономически натиск върху съдържанието, финансите и работещите в БНТ. Той трябва да има подкрепата на цялата медия, на СЕМ (което е негово задължение по закон) и на обществото, представено от свои експерти в университети и неправителствени организации.
Много важен фактор е личната независимост на журналистите, защото там, където тя отсъства, външната и вътрешната независимост се изпразват от съдържание. Според покойния медиен експерт проф. Карол Якубович Естония е единствената държава от бившия социалистически лагер, в която политиците не са подчинили медиите. Навсякъде другаде ситуацията е тази, описана в доклада за състоянието на обществените медии в Европа от ПАСЕ през 2004 г. В него буквално пише: Може да се твърди, че много обществени медии в посткомунистическите страни са фантоми, проектирани за работа като такива, но неспособни за това. Сред причините ще споменем несъвършеното медийно право, политическия натиск, слабото гражданско общество, журналистическата автоцензура, слабото посвещение на колектива на ценностите на общественото служене, сред които са политическата обективност, некомерсионалността и високият професионализъм. Можем да твърдим, че задължителни качества на политическото безпристрастие на обществените медии са съзнанието и културата на отделните личности.
Проблемът е, че журналисти се изживяват като политически водачи, пропагандатори на различни партии (особено един много гласовит от БНР, който сега е евродепутат от партията, която обслужваше с любезното търпение и бездействие на СЕМ и фриволното безгрижие на генералния си директор) и с безпринципна лекота прескачат от журналистиката към политиката. Това не е нищо друго освен възнаграждение за наглост и лакейщина.
Поради тези заключения, както и от мои наблюдения в последните 33 години, смятам, че придвижването към европейски демократичен модел на функциониране на електронните медии у нас ще стане много бавно и мъчително, ако въобще стане. Проф. Карол Якубович смяташе, че ще са необходими няколко десетилетия, за да се случи това. Прочутият ни, невъзприемчив към промени манталитет няма да допусне такава степен на либерализиране на обществените отношения, както и няма скоро да видим родни политици, съизмерими с европейските. А ако видим, те ще бъдат малцинство в обкръжението на примитивни „аналфабети“ и кресливи патриотари.
Затова смятам, че и този избор на генерален директор по все още действащия ЗРТ няма да бъде панацея за БНТ.
P.S. Извинявам се, че повтарям в някои пасажи проблеми и констатации, които писах преди три години. Но те са си все същите. Може би поради необяснимата привързаност на българина към мотиката, в която се препъва непрекъснато…
