Изложбата на Любен Генов може да се разгледа до 26 септември в столичната галерия „Арте“
Експанзия на баграта, пъзел от съчленени състояния, мултиплицирани емоции и неразгадаеми образи – това са първите думи, в които „обличам“ срещата ми с платната на Любен Генов в галерия „Арте“. Той нарича изложбата „Разпилени лица“. В нея сякаш намира естествен развой пътят, който художникът очертава през 2009 г. в „Разпилени петна“. Но в настоящата експозиция той минава на друго ниво – картините маркират параболата на извървения път и показват срещата на личното и общото.
В различни по формат композиции Любен Генов вплита контури на хипотетични лица, спомени, преживени емоции и бъдещи планове. Той сглобява форми и смисли така, че успява да изненада дори себе си в процеса на работата. Защото за автор като него, доказал силата на емоцията, мощта на колорита и гъвкавостта на формата, очакването е елемент на вдъхновението и катализатор при съзиданието. Доминиращо е присъствието в изложбата на картините Разпилени лица. Двадесет… 1 и 2, 2023 г., Разпилени лица. Без лице 1, 2, 3, 4 и 5, 2023 г., Разпилени лица. Воден дух. Това не съм аз…, 2023 г. В тях и в цялата експозиция Любен Генов остава верен на себе си – фантазия и реалност вървят ръка за ръка чрез опияняваща сила на цвета.
Изненадва не експресивната мазка или екстатичният жест, а интерпретацията на визуалното. Форматите варират. Композициите като цяло са статични, за сметка на трепкащата полихромна мазка, която привлича, провокира, опиянява. Има серии от малки платна, в които силуетните транскрипции варират така, че отразяват дискретна смяна на емоцията. Има и големи платна, в които разкадрованата повторяемост е подвластна на имагинерната мощ на цвета. Абстрактният експресионизъм и символичната метафорика уплътняват паната. Силата на енергичния жест прави така, че да бъдат възприемани на един дъх, а повторяемостта е използвана на няколко нива – при трактовката на образи, при залагането на асоциации, при колоритни комбинации и композиционно построение. Загадъчното, недоизказаното, възможността за ре/де-конструкция подчертават симбиотичната връзка между лично и универсално.
Често пъти възприятието се свързва със задаване на въпроси към съзнанието. В изложбата си Любен Генов провокира отговори чрез възможността за персонализирано разпознаване на емоции, състояния и преживявания. Изложбата има „отворен код“ и в този смисъл съвместява индивидуалното и универсалното. Художникът задава контурите, а зрителят изпълва със съдържание видяното по свой начин. Така експозиционното пространство на галерия „Арте“ се превръща в медитативна среда, която предразполага всеки да се вгледа в себе си. А липсващите лица, познатите очертания и мними силуети навяват асоциации за безброй възможности и безчет човешки вселени.
