0
5016

Раната „Странджа”

Докато уважаемият Валери Симеонов возеше сипматичната Франческа Келер на шейната, докато уважаемата Корнелия Нинова сплотяваше редиците с неуловимия призрак на корупцията, който броди ли, броди из България, докато уважаемият ни президент Румен Радев произнасяше свенливо името на Пеевски, казвайки „а”, без да каже „б”, докато уважаемият Ахмед Доган събираше актива на ДПС, учейки ги да си острят като леопарди ноктите, докато продажбата на ЧЕЗ опръскваше ревера на уважаемия Бойко Борисов като червена боя, примесена с малко царски брокат, докато във фокуса на медиите беше Пирин, докато, казвам, Националната лотария отново и отново даваше възможност на българските пенсионери най-сетне да забогатеят, по същото това време писателката Керана Ангелова написа във Фейсбук един текст за Странджа. Този текст трябваше да бъде прочетен в централните новини и големите телевизии веднага да изпратят хора на място. Това обаче не се случи. Затова след малко аз ще публикувам отново тук нейния текст. Преди това обаче ще ми позволите да ви припомня някои неща за раната „Странджа”.

Нашето поколение ще е последното, което ще има щастието да се наслаждава на природата в първичното ѝ състояние. Това е изводът, до който достигна Световният конгрес на националните паркове, проведен в Индонезия в далечната 1982 г. Зловещата прогноза е припомнена от д-р Дико Патронов в предговора му към книгата „Странджански импресии“ на бургаския писател Атанас Радойнов.

Парк Странджа е единствената българска територия, включена сред петте приоритетни за опазване територии в Централна и Източна Европа. Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Виа Понтика.

През 1995 г. Странджа е обявена за природен парк. Той заема 1% от площта на страната (1161 кв. км) и представлява най-голямата защитена територия в България, като обхваща 20 % от общата площ на цялата мрежа от защитени територии в страната. Релефът на парковата територия е хълмист, нископланински, силноразчленен със заоблени била и дълбоко врязани стръмни долове. Тук чрез множество меандри протичат двете най-чисти реки в България – Велека и Резовска. Най-високата точка на територията на парка, а и в цяла българска Странджа е връх Голямо Градище (709 м). Сред забележителностите са пещерите и изворите край река Младежка, пещера „Еленина дупка“ край село Бяла вода, пещера „Махарата“ край село Кости и мраморните куполни гробници в областите Мишкова нива и Пропада. Населените места са общо 21 с около 9000 души.

Тук се срещат 54 вида бозайници и 261 вида птици. Резерватите в парк „Странджа“ са „Силкосия“, „Узунбуджак“, „Витаново“, „Средока“ и „Тисовица“.

„Силкосия“, разположен на територия от 396,5 хектара между селата Българи и Кости, обхващащ част от водосборния басейн на река Велека. Това е най-старата защитена територия в България, още от 1933 г. Единствено тук, в с. Българи, са съхранени древните нестинарски игри, които се провеждат всяка година на 3 и 4 юни.

„Узунбуджак“ (Лопушна) заема 2581, 5 хектара. Обявен е за резерват през 1956 г. През „Узунбуджак“ преминава река Резовска, река Каретарски дол и Лопушница. До 1913 г. тук е имало и рисове. Резерватът „Узунбуджак“ е вписан през 1977 г. в регистъра на биосферните резервати под закрилата на ЮНЕСКО. „Узун“ на турски означава дълъг, а „буджак“ – тихо, закътано място. Южната му граница върви по българско-турската държавна граница, която минава по речната долина на река Резвая със стръмни леви скатове, пропасти и свлачища. Карстовият характер на терена е богат на чудновати скални образувания. Билата Димана, Пелева бърчовина и Колибите са обрасли с изключително ценно съчетание между горун и източен бук. Дърветата са над 200-годишни, издигат се над 35 м, а стволовете им са повече от метър в диаметър. Под короните на големия лес расте подлес – редки видове зеленика, лавровишня, джел, филарея, бръшлян, скрипка, аспарагус, гърбач, хмел, дива лоза. В околностите на Малко Търново се намира единственото находище на кримски чай – рядък средиземноморски вид.

„Витаново“ е разположен на 754,5 хектара. Намира се на 9 километра от Малко Търново и на 5 от село Бръшлян. В миналото тук вероятно е имало мечки, ако се съди по имената на местностите: Мечи дол, Мечкобиево, Мечовите поляни, р. Голям мечи дол, р. Малък мечи дол.

„Средока“ заема 607,8 хектара. Намира се на няколко километра от Малко Търново, в близост до село Стоилово. Създаден е през 1989 г. с цел запазване на характерните за Странджа горски екосистеми и защитените видове от Червената книга. На север граничи с река Айдере. Резерват „Средока“ е създаден през 1989 г. В долината на река Мечи дол има интересен карстов район с урвести скатове. Скалните грамади се редуват с пропадащи в гъсти лесове стръмнини в клисурата, достъпни повече за очите, отколкото за нозете. Карстовите извори на Мечи дол са с висок дебит. В поречието се намират 12 пещери, в които гнездят орли и черни щъркели. Водопадът на Докузак е истинска туристическа атракция.

„Тисовица“ с площ 749,3 хектара е до с. Българи. Най-младият странджански резерват е създаден през 1990 г. Той се намира в землището на село Кондолово. В Странджа особено много почитат св. Марина и на нейно име има много параклиси – в местността Какарково източно от с. Бръшлян, на юг от Кондолово, до с. Кости, край с. Сливарово.

Защитените територии в парк „Странджа“ са 14 на брой. Най-известните от тях са: Парория, Устието на река Велека, Докузак, Руденово, Силистар, Кривинизово, Моряне, Камъка и други.

„Обикалял съм из всички български планини – споделя писателят Атанас Радойнов. – Странджа е най-гостоприемната измежду тях. В нея няма главоломни релефни контрасти – пропасти и поднебесни върхове, каквито има в Пирин и Рила; няма разточителната разгънатост на Родопите, нито респектиращите физически мащаби на Стара планина. Спокойно и красиво заоблени са планинските висоти в Странджа. Спускането от тях към речните долини е плавно. Реките не са буйни. Почти цялата планина е достъпна и не крие опасни потайности. Великата странджанска природа е образец на вечност в настоящето.“

Вековните дъбове са запазената марка на странджанската гора. Цяло чудо е как тези гори са се възродили след хищническото им изсичане през турското робство – оттук за пазарите на Османската империя са пътували несметни количества дървесина.

В местността Тончов пазлак, на 3-4 км източно от с. Звездец, се намира хилядолетен дъб, Звездецкият дъб, обявен за природна забележителност през 1984 г. Дървото е високо 25 м, а обиколката на дънера му е към 6. То помни времето, когато Василий Втори Българоубиец е ослепявал Самуиловите войни.

Името на р. Велека идва от Велика. Тя извира под връх Демиркапу в Република Турция и се влива в Черно море. Дълга е 147 км. В местността Ковач между двата ѝ стръмни бряга се намира най-високият мост не само в Странджа, но и в целия Бургаски край – 53 м височина от речното дъно. Реката прибира десетки поточета от доловете Стръмница, Каменския, Въльов, Грахиловски, Кошничалски, Драгановски, Язменски, Дяволски, Влаховски, Еленица. Един от основните притоци на Велека е река Младежка. През 1992 г. бе обявена защитената територия Устието на Велека, която обхваща широкото речно корито, виещо се през землищата на Бродилово, Ахтопол и Синеморец.

В книгата си Атанас Радойнов предава забележителния си разговор със столетника Георги Тихолов. Георги Тихолов твърди, че традиционните дървени странджански къщи са строени само със сглобки, с клинесто прихващане на гредите и дъските – като Ноевия ковчег.

А сега ето текстът на писателката Керана Ангелова. По мое мнение той трябва да бъде прочетен в централните новини. И към Странджа веднага да тръгнат екипи на големите телевизии:

Не е тайна за жителите на крайграничните села и градове, че тялото на Странджа е цялото в рани от патологично жестока сеч. Мои познати от Бродилово разказват, че навътре в планината се ширят огромните пустини на сечищата и те са потресаваща гледка, Косата ти да се изправи!. Междуселищните пътища са разбити от тирове, накамарени с трупи. Трупи – много удобен евфемизъм, не мислите ли. Това са си трупове на дървета. Убийците на планината необезпокоявани проникват до самото ѝ сърце. Такова е положението: безброй живи дървета, покосени в разцвета на силата си като на бойно поле и съвсем оплешивели бивши странджански гори. Кметовете протестират, но кой да ги чуе. Покрусата на местните хора е огромна.
Моята също.

Моя близка от Бродилово ми разказа, че при едно посещение в турска Странджа срещнали сърбин, който бил взел на концесия обширен район. Та той се дивял на безчинствата в планината в българската й част. Как така сечете здрави гори, възмущавал се сърбинът, ние отсам събаряме само старите увредени дървета и ги смъкваме долу в ниското с въжета и катъри… пътища в планината няма. Няма!

Пътища за тирове в планината там няма!

Тук обаче има. Всеки ден по тях се клатушкат огромни камиони, натоварени за износ… с трупове на дървета.

Дърветата на моята планина са в огромна опасност, а не знам как да помогна. Затова реших просто да напиша тези свои безсилни думи, пък дано тук жегнат нечия съвест. Не знам колко би помогнало, но ще продължа и да пиша стихотворенията си за моята планина и за райската природа на планетата, която от невежество и от безумна алчност унищожаваме.

ПРИРОДА

рижави остроноси лисици
небесносини пеперуди алени раци
леопарди на златни петна
гердани от змии с ледена кожа с езици от пламък
стоножки забързани
за какво са им сто крака като може и с два
и още риба цаца и риба акула
сокол небесен с ярост в окото
човеци с мед и жило под гъвкавите езици

пълзят плуват летят крачат божиите създания
сътворени да се изяждат

единствено дърветата
без нозе без криле без език
невинни от корена до върха
изправени като богове които
от жалост се правят че не ни забелязват
.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияВарненският театър на колела
Следваща статияИнтелигентско кино: конфронтация с народа