0
2269

Ранният Капоти

„Лятно пътуване“, Труман Капоти, превод от английски Милена Попова, изд. „Колибри“, 2019

Труман Капоти

Достатъчно е да прочетем само десет–двайсет страници от романа „Лятно пътуване“, за да разпознаем бързо в образа на 17-годишната нюйоркчанка Грейди Макнийл дръзката Холи Голайтли – една от емблематичните героини не просто в „Закуска в „Тифани“, но и в творчеството на Труман Капоти.

Да, и в Грейди има от същата лекота и наивност, от желанието за живот и от дързостта да се нарушават правилата. В тази прилика между Грейди Макнийл и Холи Голайтли няма голяма изненада, защото и двете са героини на Труман Капоти – просто Грейди Макнийл се появява първа. Обаче на Грейди можем да гледаме не просто като на един по-ранен вариант на Холи Голайтли, но и като доказателство, че Труман Капоти дълго обмисля този образ на силната и дръзка жена, която не се страхува да рискува.

Ръкописът на „Лятно пътуване“ се появява едва през 2004 г. – близо половин век, след като е смятан за изгубен. На Алън Шуорц – адвокат на писателя и попечител на Литературния фонд „Труман Капоти“, се пада тежката задача да вземе решението дали този изчезнал ръкопис си струва да бъде издаден. През 2004 г. той получава писмо от аукционната къща „Сотби“, че ще бъдат предложени на търг ръкописи на публикувани творби на Капоти, фотографии и писма, и се нуждаят от неговата помощ, за да получат потвърждение за автентичността на документите. Така от нищото се появява още един роман на Труман Капоти – ръкопис, за който дори писателят не е предполагал, че се пази някъде.

Прочетох ръкописа на „Лятно пътуване“ с голямо вълнение и с известен страх. Не забравях, че е било много вероятно Труман да не е искал този роман да се публикува, но също така се надявах той да хвърли някаква светлина върху автора като млад творец преди времето, когато е написал първата си знакова творба „Други гласове, други стаи“, пише Шуорц.

И младият Капоти лесно може да бъде открит тук в детайлите – онзи наблюдателен разказвач, който пресъздава горещото люто в Ню Йорк само с няколко щриха. Откриваме го и в лекотата, но и в стегнатия език, в неочакваните сравнения и в метафорите, които се появяват внезапно, въобще – в способността да улавя парадоксите.

Грейди никога не беше оставала в Ню Йорк през лятото и не беше виждала такава вечер. Жегата отваряше черепа на града, изваждаше на показ белия му мозък и кълбото нерви, които съскаха като жички на електрическа крушка. Той излъхваше кисела, прекалено човешка миризма, от която дори камъкът сякаш ставаше жива плът, пулсираше като мембрана, пише Капоти.

Годината е 1943, а на Капоти все още ме предстои да напише „Други гласове, други стаи“, „Хладнокръвно“, „Дървото на нощта и други истории“, „Закуска в Тифани“… Но началото – в лицето на този непознат роман, също е силно.

Впрочем това са мотивите на Алън Шуорц, който дълго се колебае дали този ръкопис трябва да бъде публикуван или не. Труман почина през 1984 г. Какво щеше да мисли сега? Щеше ли да има историческата перспектива и здравомислие да реши как е най-добре да постъпи с ръкописа? След дълги размисли за мен бе очевидно, че в крайна сметка романът трябва сам да говори за себе си. Въпреки неговите несъвършенства изненадващите му литературни достойнства сякаш настояваха да му се даде свобода. Трябваше да се публикува, решава Шуорц.

И така на сцената излиза Грейди Макнийл – едва 17-годишна, дъщеря на известен човек, може би разглезена богаташка, но и влюбена, момиче, което крачи по улиците на Ню Йорк онова лято със „заразяваща виталност“, но и с излъчването на човек, на когото предстои „нещо ще се случи“.

 

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.
Предишна статияСпирала
Следваща статияИзживявано и изживяно