Или първият български голям артист в световното кино. 150 години от рождението на Сава Огнянов

През април 1921 в София излиза първият брой на „Киносвят“ – „ежеседмично илюстровано списание“, чийто „основател и редактор“ е журналистът Стефан Денчев. Корицата му е оформена с черно-бяла портретна снимка, под която има надпис, гласящ: „Сава Огнянов, артиста от българския народен театър, в ролята на Отец Савелий от „Революционерът Д-р Коло“. И това е само началото…

Върху следващите си две страници киносписанието съобщава: „Голямата и всеизвестна в целия свят италиянска кинематографична къща „Velia-film“ в Рим, привърши своята грандиозна кино-филмова продукция „Отец Савелий“ или „Революционерът Д-р Колло“, работена по манускрипта [сценария] на италиянския драматически писател Джордани. Историческият сюжет за филма е взет от началото на XIX столетие, около 1830–1840 год. през времето на карбонерите [карбонарите], революционна политическа секта [организация] през това време. Филмът е работен в Рим, като централната роля, отец Савелий или Революционерът, е застъпена от известния наш артист, г. Савва Огнянов“.

Публикацията на „Киносвят“, в чийто край авторът ѝ се е подписал с лаконичното „Д“ (най-вероятно той е бил самият Стефан Денчев ), информира още, че останалите роли са поверени на „най-добрите италиянски кино-артисти“. „Унгарката Шари де Вайдич, която от години работи в италиянския кинематографа, с най-голяма вещина предава младата, умна и наивна Марчела. Французойката madame Югет, която е единствената италиянска кино-артистка на типични роли, с психологична твърдина представя Анна – лошата гувернантка. Режисьорът на филма, г. Кавалиере де Булла, който изнася годеникът на Марчела, за сега е най-добрият италиянски режисьор. Неговият режисьорски похват е истинска гаранция за добрата игра на участвуващите в филма. Обаче, за хубавата фотография, която напълно съперничи на американската, е виновник добрият апартьор [оператор] и фотограф Бианкчини. Декорациите, специално строени за целта, от инженер архитекта г. Антонио, струват повече от 450,000 италиянски лири на „Velia film“, който изглежда, че на жали, ни труд, ни средства, за доброто изнасяне и представяне на тоя колосален филм; който е една истинска представа на карбонерите, играли голяма роля в италиянската история“.

Накрая „Киносвят“ уверява, че „в най-скоро време българският кинематограф ще даде тоя величествен филм“, че „любителите на изящното и художествено изкуство в нас, ще имат случая да видят един от най-добрите филми, работени и дадени до сега, а още по-голяма наслада ще изпитат след като видят протагониста, който е наш сънародник и който заема видно място между кино-артистическия свят на запад“. След като поздравява г. Огнянов с успеха му в този филм, изданието му пожелава „и за напред да го виждаме такъв гигант и добър изпълнител – колос на кинематографа!“.

Кой е Сава Огнянов?

Сава Петров Огнянов (1876–1933) е роден в град Кюстенджа (днес Констанца в Румъния) в семейството на котленския търговец Петър Огнянов и Мария (Мина) Горанова, която преди да се омъжи е била близка с Христо Ботев – толкова близка, че поетът ѝ посвещава стихотворенията си „До моето първо либе“ и „Пристанала“. След Освобождението невръстният Сава се завръща в България заедно с родителите си, които първоначално се установяват в Силистра, а по-късно в Русе. Там той завършва мъжката класическа гимназия „Княз Борис I“, следва известно време архитектура в Мюнхен, но скоро се отдава на драматичното изкуство, преминавайки през школите на Ото Кьоних и Емануел Райхер. Любопитна подробност е фактът, че като студент Сава води дълготрайна кореспонденция с Ботевата дъщеря Иванка, като по този начин продължава и дори превръща в традиция, романтичните взаимоотношения, обвързали двата рода. В началото на 1902 Сава Огнянов дебютира на софийска сцена като актьор от трупата „Сълза и смях“, която от пролетта на 1904 започва да се нарича Български народен театър (днешния Народен театър „Иван Вазов“).

Там Сава Огнянов създава над 115 роли, от които 40 са главни, превъплъщавайки образите на Шекспировите герои Хамлет и Клавдий („Хамлет“), Кориолан, Петручио („Укротяване на опърничавата“), Макбет и Шейлок („Венецианският търговец“), на Фридрих-Шилеровите – Франц Мор („Разбойници“), Вурм („Коварство и любов“) и Филип II („Дон Карлос“), на Цезар в „Цезар и Клеопатра“ на Бърнард Шоу, на Рогожин в „Идиот“ на Достоевски… Той е Борис Годунов в едноименната пиеса на Александър Пушкин, Вершинин в Чеховата „Три сестри“, д-р Ранк в „Нора“ на Ибсен, цар Асен в „Борислав“ на Вазов, Наполеон в „Мадам Сан-Жен“… Там Огнянов играе (с известни прекъсвания) до смъртта си, поради което бива наричан „първият артист на Народния театър”. Освен у нас той се изявява и в чужбина, където също бива високо оценен.

През едно от тези свои „отскачания“ в странство, Сава Огнянов се озовава в Италия, където бива поканен за изпълнител на една от главните роли в игралния филм „La badia di Montenero“ („Абатството на Черната планина“), продуциран от „Velia-film“ (Roma), режисиран от Ренато Була (Renato Bulla del Torchio) и заснет от оператора Сандро Бианчини (Sandro Bianchini). В тази драматична и мащабна (1567 м.) творба българинът превъплъщава образа на д-р Коло/отец Савелий, а негови партньори са унгарката Шари де Вайдич (Sari De Waditsch), италианецът Ренато Була (режисьорът на филма), французойката Egea (Ежеа), Дило Ломбарди (Dillo Lombardi)…

Чужди отзиви в наше списание

В материала, озаглавен „Сава Огнянов като кино-артист“ и поместен върху страница пета на списанието, „Киносвят“ подхвърля няколко информационни „трохи“ относно апенинския престой на „първия артист от Народния Театър“, „който миналата година получи годишен ангажимент от италиянската къща „Velia film“ в Рим“. Оказва се, че за вече готовия филм „Отец Савели“ италианската кинокритика се е произнесла „най-радушно“, отдавайки „заслужено място на нашият пръв драматически артист от Народния театьр“ и поставяйки го „на пиедестала наравно с италиянските артисти: Ермето Дзакони, Густаво Серена, Амлете Новелли и др.“. Оказва се също, че с този филм Сава Огнянов „получи и получава голяма слава не само в Италия, но и в другите страни, където сега се играе. Цялата западна кино-преса най-радушно го похвалява и му даде заслужено място между артистическия свят. Веднага след представянето на филма, г. Огнянов е получил поздравителни писма от най-известните кино-актриси и артисти, между които: Пина Меникели, Лида Борелли, Мария Якобини, Алберто Капоци, Хени Портен, Конрад Вайт, Вернер Краус (негов другар) и др.“.

В резултат на постигнатия успех Сава Огнянов е получил „няколко ангажимента, както от италиянски, тъй и от берлински кинематографични ателиета“, като този с „Goron-film“ е постоянен и затова българинът „ще замине за Берлин“. Но преди това той „в най-скоро време ще се завърне у нас, където ще присътствуа на премиерата на тоя знаменит филм“. На страница 9 (все в същия първи брой, появил се навярно в средата на април) „Киносвят“ най-сетне „изплюва камъчето“: „Филмът „Отец Савелий“ или „Революционерът Д-р Колло“, в главната роля с нашият артист г. Савва Огнянов, е пристигнал. Към 20 май той ще се играе в един от столичните кинематографи“.

Съобщенията в печата

В следващия си брой (№ 2) специализираното издание известява, че „филмът на г. Савва Огнянов ще се играе наскоро, навярно след Великден [който тогава се е падал на 1 май], в един от столичните кинематографи“, а в по-следващия (№ 3) уточнява: „Артиста от римският „Velia-film“ г-н Савва Огнянов, протагонист в „Революционерът Д-р Колло“, се очаква да пристигне тая седмица. Веднага след пристигането му, филма ще се играе в театър „Одеон“. Обажда се и конкуренцията от сп. „Кинопреглед“ (№ 20): „Една сензационна новина. Пристигна един филм с Сава Огнянов. Подробности идущия брой“. Но макар че рубриката, в която „сензацията“ бива изстреляна, е озаглавена „Из нашата област“ – нещо близко и познато, „подробности“ не последват, „Кинопреглед“ не отронва повече и дума за филма…

Навярно защото списанието остава „зад борда“ на рекламната кампания, която вече се поема от всекидневните софийски вестници. Пет от тях – „Дневник“, „Зора“, „Мир“, „Пряпорец“ и „Утро“ публикуват на 21 и 22 май 1921 следния текст: „Театър Одеон почва от понеделник, 23 того, представянието на филма: „Революционерът Д-р Колло“, с главното участие на г. Сава Огнянов, от Народния Театър. Сюжетът на пиесата е взет от епохата на Карбонарите. По интерес, по замисъл и по чисто художествена игра, това безспорно е една от най-хубавите последни исторически продукции на Италианската кино-индустрия. Партньори като Дало Ломбарди и Кавалиере де Булли, правят чест на нашия пръв артист г. Огнянов. Управлението на театра не се спря пред никакви жертви, за да ангажира тоя хубав филм и да представи на обществото трудът на г. Огнянов, който, с свойствената му енергия, употреби повече от 9 месеца из Италия и Калабрия [най-южната част на Апенинския полуоствов], за да ни даде най-после първият филм с главното участие на един български драматически артист от величината на г. Сава Огнянов, който се е завърнал специално от Италия, за да присътствува при игранието на филма. За улеснение на публиката, управлението на театра открива предварителна продажба на билети, освен при касата на театра, и в книжарницата „Златолира“, на ул. „Леге“ и бул. „Дондуков“, начиная от днес събота, 21 того“.

На 23 май „Дневник“, „Зора“, „Пряпорец“ и „Утро“ поместват обявлението „Сава Огнянов в филм“: „От понеделник, 23 того, театър „Одеон“ почва представянето на филмът „Революционерът д-р Колло“. Сюжетът е взет от епохата на „Карбонарите“ – революционна политическа секта в Италия в началото на XIX век. Централната роля се застъпва от нашия любим драматически артист от Народния театър, г. Савва Огнянов. Участвува също и знаменития италиански артист Дило Ломбарди, в ролята на началника на полицията. Режисирал е Кавалиере де Булла, който за сега е най-добрият режисьор в Италия. Фотографията на филма е изящна и извънредно ясна и се дължи на оператора Бианчини. Няма никакво съмнение, че софийската публика, която се е наслаждавала винаги от играта на г. Огнянов на сцената, ще прояви голям интерес към играта му на платното“.

Бомбеното покушение

„При хубаво майско слънце“ столицата отбелязва 24 май – празника на Солунските двама братя. „След тържествената служба в катедралната църква „Св. Неделя“ многохилядно гражданство, съпровождайки иконата на Св. Кирил и Методи в образцов ред, се оправи за площада Св. Александър Невски“ – свидетелства репортажът на в. „Мир“, озаглавен „Бомбеното покушение“. Там „от всички краища на града, при тържественото биене на камбаните“ се стичат „на чело с знамена, музики и плакарди“ ученици, колоездачи, юнкери, войскови отделения, членовете на културни дружества и „различните македонски братства“… Пристигат цар Борис III, „чуждестранните представители“, министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски и министърът на обществените сгради, пътищата и благоустройството Цанко Бакалов (Цанко Церковски)… В 10.00 часа е отслужен молебен, след който „хор от няколко стотини души“ изпява „химна на равноапостолите“, а Омарчевски произнася пламенна реч. Започва манифестацията из софийските улици… „Точно към 11 часа и 15 м. – уверява „Мир“, – когато редиците деца на руските бежанци, окичени с гирлянди и руски и български знамена, бяха достигнали на ъгъла на бул. Дондуков и ул. Ц. Калоян, между тях и учениците от III прогимназия, бива хвърлена ръчна бомба“. Тя „експлодира с страшен трясък“, тежко ранени са 5–6 деца, други 7–8 души се отървават с леки наранявания. Всички са „отнесени в болницата на Червения кръст и Александровската болница“. Атентаторът, оказал се анархо-комунист, „бива подгонен от някои стоящи до него, но той с револвер в ръка, като дава няколко изстрела, сполучва да избяга по ул. Ц. Калоян, ул. Клементина“ (началото на днешния булевард „Александър Стамболийски“). Полицията отцепва квартала и извършва обиски – в жилища, в заведения, в „кантората на секр. на комунистическата партия В. Коларов и комуниста д-р Исаков“… „Редът и дисциплината у манифестиращите бе напълно запазена“ – завършва „Мир“.

Провокацията разбунва софийския печат, който подробно проследява случилото се през празничния ден, принуждава полицията да вземе необходимите мерки и въведе вечерен час. Ето защо в споменатите вече пет многотиражни всекидневника бива публикувано следното обявление: „Театър Одеон съобщава на поч[итаемата]. публика, че поради стеклите се обстоятелства [или „непредвидени причини“], вследствие на което кинематографите, както и другите театри, са отворени само до 10 ч. вечер, в съгласие с собственика на филма, г. Савва Огнянов, отлагат се по-нататъшните представления с „Революционерът Д-р Колло“, за до след възстановяване на нормалното положение. Датата на почването ще се обяви допълнително“.

Продължаването на прожекциите

„Датата на почването“ бива скоро обявена – на 1 юни от петте издания, очевидно ангажирали се да проведат кампанията докрай. „Театър Одеон започва наново от днес, четвъртък 2 юний – съобщават те, – представянето на многоочаквания филм на Сава Огнянов – „Революционерът Д-р Колло“, който по художествено изпълнение и по дълбока замисъл, е един от редките; а в техническо отношение – като снимка – филмът на Огнянов е извънредно много сполучлив. Вчера на представителите на пресата се даде специално представление с тоя филм, от който те останаха възхитени. Билети при касата на театра. Цени обикновени“.

„Зора“ и „Утро“ дори потвърждават продължаването на прожекциите: „Театър Одеон почна от вчера, четвъртък, представянето на филмът „Революционерът Д-р Колло“, с главното участие на Савва Огнянов. По мнението на всички, това е първата и единствена сериозна работа на български артист в областта на кинематографа и заслужава да се види от всички“.

Смут в инак стройната „информационна верига“ внася единствено в. „Свободна мисъл“, който на 30 май в рубриката си „Хроника“ твърди, че „в сряда 25 т.м. в Театър Одеон за пръв път биде представен италиянският филм „Революционерът“ или „Д-р Калло“, в който нашият пръв драматически артист г-н Савва Огнянов игра с голяма вещина и умелост. Тия дни филмът биде спрян поради полицейския час и наскоро, след отменението на този час, ще бъде продължено представянето му“.

Датата 25 май наистина се е падала в сряда, но ми се струва малко вероятно премиерата на филма да се е състояла непосредствено след деня на атентата. Тя по-скоро се е случила на 23 май (понеделник), когато е имало прожекции – широко разгласени предварително за часовете 16.30, 17.30, 21.00 и 22.30. Възможно е също на 31 май („вчера“ спрямо 1 юни) да е било проведено „специално представление“ за „представителите на пресата“. За съжаление, печатът никъде не споменава за някаква тържествена, официална премиера. Макар да подчертава, че Сава Огнянов, след като със „свойствената му енергия“ в протежение на „повече от 9 месеца“ е участвал в снимките за „Революционерът д-р Коло“, по-голямата част от които бива осъществена в Калабрия, се е завърнал „специално“ от Италия, „за да присътствува при игранието на филма“. Но пък това прави в своите мемоари Ва­сил Ба­кър­джи­ев, един от пионерите на родното кино. Заснел, заедно с кинооператора Жан Пар­нак, честването на 24 май 1921 – кадри, които и днес могат да се видят в хроникално-документалния филма „Националната революция в България” (виж в Портал Култура статията „Национална революция“ или „сгромолясване“?).

Ба­кър­джи­ев си спомня как един ден (незнайно кой) той „с объркани мисли и чувства“ отива в „Модерен театър“, „където представяха шумно рекламирания филм „Революционерът д-р Коло“ с участието на известния актьор Сава Огнянов. Неговата поява в ложата предизвика бурни овации. Две момичета изтичаха и с дълбоко умиление поднесоха букети свежи цветя. Прожекцията започна при нестихващи аплодисменти. Без да подозирам, че този бележит и несравним талант някога ще стане мой учител, изпитах трепетно вълнение пред неговото актьорско дарование. Спектакълът завърши с искрените възторзи на зрителите. Непрекъснатите ръкопляскания го принудиха да излезе на сцената. Заслужил достойно възхищението на публиката, Огнянов застана пред екрана, сложи ръка на сърцето си и с дълбок поклон се отблагодари на своите почитатели“.

На 6 юли „Зора“, „Пряпорец“ и „Утро“ предупреждават зрителите, че „театър Одеон представя днес за последен път „Революционерът Д-р Колло“ с участието на Савва Огнянов“. Така завършва седмицата, през която филмът бива представен в София.

Завръщане в Народния театър?

Междувременно (на 26 май) в. „Комедия“ известява, че „Сава Огнянов се завърна от Италия и по всяка вероятност отново ще постъпи в Народен театър, отсътствието на когото тъй осезателно се чувствуваше през изтеклия вече сезон“. На 4 юни „Утро“ потвърждава втората част от новината: „За артист в народния театър е назначен бившият такъв г. Сава Огнянов“, която обаче не се оказва достоверна.

Съдържанието

Д-р Коло (Сава Огнянов) е водач на карбонарите – членове на революционна организация, бореща се през 30-те години на XIX век за независимостта на Италия. Преследван от полицията на неаполитанския крал Фердинанд, той забягва в Калабрия, където се укрива в манастир и заживява под името отец Савелий. Минават петнадесет години, през които неговата съпруга умира, изоставената му невръстна дъщеричка пораства, а монахът капуцинер се прочува в областта като свят човек и чудотворец. Поради това много хора идват при него, за да се изповядат. Сред тях е и неговата дъщеря Марчела (Шари де Вайдич), оказала се осиновена от началника на полицията (Дило Ломбарди), преследвал навремето д-р Коло. Девойката споделя с монаха, че не помни баща си, че вторият ѝ баща, макар и прекалено зает с работата си, се грижи добре за нея, че има годеник (Ренато Була), че лошата ѝ гувернантката Анна (Ежеа, madame Югет, Egea) я тормози непрестанно… Междувременно отец Савелий, продължаващ да поддържа връзка със своите другари карбонарите, узнава, че те са решили да отвлекат Марчела, за да искат откуп за нея. С цел да се противопостави на този замисъл, той, преоблечен като селянин, отива в дома на полицейския началник, където влиза в бой с похитителите и успява да спаси Марчела. Тя обаче губи съзнание за известно време, през което монахът разкрива самоличността си пред полицая. Оказал се благороден човек, той дарява свободата на бившия революционер, който пък поверява съдбата на дъщеря си в негови ръце…

Дори този кратък преразказ на съдържанието на филма обяснява защо у нас той бива рекламиран и като „Революционерът д-р Коло“, и като „Отец Савелий“…

Юбилеят

След половин година (на 25 ноември 1921) отново в. „Комедия“ огласява: „Известния  и талантлив артист г. Сава Огнянов, през тоя месец навършва цели 20 години, откак се подвизава на сцената. По тоя случай, група негови почитатели, в споразумение със „Свободния театър“, където г. С. Огнянов сега играе, са взели инициативата да чествуват 20-годишната му сценична дейност. Определена е датата – 30 ноември за тази цел. В него ден „Свободния театър“ ще представи, за пръв път, драмата „Шпионинът“ от Кистемекер [Анри Кестмекер/Henry Kistemaeckers (1872–1938) е френски драматург, родом от Белгия], в която г. Огнянов играе централната роля – полковник Фелд. Надяваме се, че софийската публика ще прецени големите заслуги на артиста и ще му отдаде нужното почитание“.

„Днес, сряда“ (30 ноември 1921), информира „Зора“ в постоянната си рубрика „Театри и събрания“, в „Свободен театър“ ще се проведе „чествуване по случай 20 годишната сценична дейност на артиста Сава Огнянов. Ще се даде драмата „Шпионина“ (Полковник Фелд) от Кестмекер с участието на Т[еодорина]. Стойчева, Сава Огнянов, П[етър]. К. Стойчев и др.“. Същото издание публикува на 3 декември материала „Юбилея на Сава Огнянов“, предлагащ подробности относно събитието: „На 30 т.м. в Свободния театр се чествува 20 годишната непрекъсната артистична дейност на артиста Сава Огнянов. Даде се, с участие в главната роля на юбиляра, известната драма от Кестмекер „Шпионинът“ (полковник Фелт). Играта на Огнянов, особено във второто действие, бе непостижима. Театра бе препълнен с отбрана публика. Присътствуваха Н. В. Царя, министрите Омарчевски, Ц. Бакалов и Радолов [Александър Радолов – тогавашният министър на правосъдието]. В антракта между второто и трето действие на юбиляра бяха поднесени адреси и подаръци от много културни дружества. Царя е наградил Огнянова с ордена Св. Александър IV ст[епен]. М-р Омарчевски го поздрави от името на М-вото на народната просвета и му поднесе 5000 лв. от фонда Ив. Вазов. Модерен театр е подарил също 6000 лв. Дълбоко развълнуван, Огнянов, сред овациите на публиката, благодари за оказаните му почести“.

1925: В Пловдив

През октомври 1925 филмът „Доктор Коло или Отец Савелли“ се „играе“ в Пловдив – в тамошното кино „Модерен театър“, за което съобщават местните вестници „Борба“, „Правда“ и „Юг“. Кратките рекламни текстове, поместени в тях, повтарят вече известното – това е „първия европейски филм, в който участвува голям български артист“, „италианска продукция с участието на нашия голям драматически артист Сава Огнянов“ – в „главната роля“, сюжетът „е от времето на Гарибалди“, Огнянов е „артист от Народния театър“…

Собствеността

Има и нещо ново – филмът „Революционерът д-р Коло“ се оказва притежание на Сава Огнянов – „негово произведение“ (според „Юг“). Всъщност още през 1921 софийските вестници, съобщавайки за отлагането на „по-нататъшните представления“ на филма, подчертават, че това е сторено „в съгласие с собственика на филма, г. Савва Огнянов“. „Сава Огнянов – пише в края на 1940-те години Васил Гендов в мемоарите си „Трънливият път на българския филм 1910–1940“, опитвайки се да обясни ситуацията, – завършва големия филм „Д-р Коло” и поема сам риска за неговия пласмент в България, като откупува монопола му за България. Той идва тук заедно с филма и започва сам да го експлоатира, като обявява премиерата му в „Модерен театър”. При какви условия се играе обаче филмът, това остава в тайна. Беше направена доста голяма реклама, поставени бяха големи за времето си фотоси със Сава Огнянов на челно място и като че ли филмът се очакваше с интерес“.

Провеждането на прожекциите в София през 1921, ала най-вече на тези в Пловдив през 1925 г. е акт, който подкрепя твърдението, че Сава Огнянов е откупил „монопола“ на филма за България и сам е поел „неговия пласмент“ в страната. Самонадеяна, недобре обмислена и рискована инициатива, която в крайна сметка довежда до не особено добри резултати. „За голяма обаче изненада филмът нямаше очаквания успех – уверява Васил Гендов, добавяйки: – Филмът почти пропадна в София. Изглежда, че той преживя същата участ и в провинцията, защото Сава Огнянов изпадна в лошо материално положение, нещо което впоследствие го принуди да вземе участие и в оперетата“ (споменатия вече „Свободен театър”).

Васил Гендов се опитва да обясни провала на „Революционерът д-р Коло“ у нас с „политическата обстановка в 1921 година, свързана с тематиката на филма“, с неговата „революционната подкладка“ – „тъй смело проявена“. „Публиката се въздържаше по свои лични съображения – споделя мемоаристът – да даде израз на симпатии към едно революционно движение“. „Нима той [Сава Огнянов] – продължава Гендов, задавайки въпроси, – не можеше да се яви с някой булеварден, сантиментален сюжет, които тогава бяха на мода и които жадно се търсеха? Не беше ли това главната причина да се саботира филма и впоследствие да се забрани, нещо, което повлече големи материални жертви на Сава Огнянов?“.

Интересно е още, че и Васил Бакърджиев, и Васил Гендов посочват кино „Модерен театър“ за мястото, където „Революционерът д-р Коло“ бива показан в София. Тогавашната столична преса обаче е единодушна – всички прожекции на филма протичат в кино „Одеон“.

Васил Гендов проследява съдбата и на споменатите от него рекламни „фотоси“ – „големи за времето си“ и „със Сава Огнянов на челно място“. Оказва се, че понеслият „големи материални жертви“ и изпаднал в „лошо материално положение актьор, ги е заложил в „шапкарския магазин на „Виткович-Леви” /на улица Търговска/“ (днес там се въздига новата сграда на Народното събрание). След като установява, че те са от филма „Революционерът д-р Коло“, Гендов ги откупува срещу 420 лева, уведомявайки за това Сава Огнянов. Той обаче така и не ги потърсва повече и тези 30 броя фотографии остават у Гендов, който през 1948 добросъвестно ги предава за съхранение в Музея на Българската кинематография (днес Българската национална филмотека – БНФ). Въпреки помощта, която ми оказа Мариана Ангелова – завеждащата фотоархива на БНФ, не успях да открия фотосите (моменти от работата върху филма или кадри от него), които много ми се искаше да споделя с читателите на Портал Култура.

По-сетнешната съдба на филма „Революционерът д-р Коло“ тъне в информационен мрак. През 1922 С. Я. (Спиро Янков), авторът на обзора „Кинематографа у нас“, отпечатан във в. „Развигор“, споменава неговото заглавие и името на Сава Огнянов, през 1943 същото правят Стефан Гендов във в. „Народен театър“, който датира филма от 1924, и Михаил Лангов във в. „Нова вечер“. През 1960 киноведът Александър Александров го изважда от забравата, публикувайки в рубриката „Исторически календар“ на сп. „Киноизкуство“ статията „Сава Огнянов в „Революционерът доктор Коло“.

Наместо епилог

Освен актьор Сава Огнянов е и успешен театрален режисьор. Той ръководи драматични школи – сред курсистите му са „кинаджиите“ Жана Гендова и Васил Бакърджиев. Сава Огнянов напуска земния свят на 22 март 1933 в София. Погребението му (25 март) бива заснето на филм от Васил Бакърджиев и Симеон Симеонов, които още същата вечер показват репортажа в кино „Роял“. Двадесет години след смъртта на големия актьор, на 21 март 1953, с указ на Президиума на Народното събрание Драматичният театър в Русе приема неговото име. Нему е наречена и улица в столичния квартал „Лозенец“.