Начало Идеи Гледна точка Революцията на средната класа
Гледна точка

Революцията на средната класа

Франсис Фукуяма
13.07.2013
1712

francis-fukuyama

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От десетина години мнозина възприемат Турция или Бразилия като модели на икономически успех – тези нововъзникнали пазари оказват все по-силно влияние върху международната сцена. Но от три месеца тези две страни са парализирани от огромни протести, чрез които народите изразяват своето недоволство от действията на техните правителства. Два въпроса изникват: какво точно се случва? И дали тези бунтове рискуват да се разпространят и из други страни?

Водещата нишка, която свързва неотдавнашните събития в Турция и Бразилия с Арабската пролет от 2011 г. и устойчивото движение на протести в Китай, е това, че средната набира сила в световен мащаб. Навсякъде, където се появи тази модерна средна класа, възниква вълна от политически кипеж, ала самата тя рядко успява да предизвика трайни политически промени. Нищо от онова, което видяхме последно време по улиците на Истанбул или Рио де Жанейро, не сочи, че ще тези споменати случаи ще се превърнат в изключение.

Никаква връзка с управляващия елит

В Турция и в Бразилия, както преди това в Тунис и Египет, политическият бунт беше извършен не от бедните, а от млади и образовани хора, чиито доходи значително надвишават средните за страната. Те владеят технологичните средства и използват социалните мрежи като фейсбук и туитър, за да разпространяват информация и да организират протести. Дори когато живеят в страни, където има редовни демократични избори, те не чувстват никаква връзка с управляващия елит.

В Турция, те оспорват политиката на безцеремонна урбанизация, извършвана от премиера Реджеп Тайип Ердоган и неговите авторитарни методи. В Бразилия, те се надигат срещу един възцарил се политически елит, корумпиран от мозъка до костите, който държи да си вдигне цената с такива престижни проекти като Световната купа или Олимпийските игри в Рио, а в същото време е неспособен да осигури на населението елементарни публични услуги като здравеопазване и образование.

На тях борческото минало на президентката на Бразилия Дилма Русеф, лежала в затвора по време на военната диктатура през 70-те години и водеща фигура от Партията на трудещите се (ПТ), не им е достатъчно. Те считат, че самата партия се е „разтворила” в корумпираната система, както свидетелства един скорошен скандал с покупка на гласове, и че тя е отчасти отговорна за неефикасността и неспособността на правителството да реагира бързо.

Поне от две години светът на бизнеса говори за възхода на тази „световна средна класа”. През 2008 г. доклад на „Голдман Сакс“ описа тази група като хора с годишни доходи 6-30 000 долара и прогнозира, че те ще станат 2 млрд. души до 2030 г. През миналата година Европейският институт за изследвания на сигурността приложи по-широко определение и прогнозира, че средната гласа ще се увеличи от 1, 8 млрд. през 2009 г. до 3,2 млрд. през 2020 г. и 4,9 млрд. души през 2030 г. (при очаквано население на планетата от 8,3 млрд. души).

Най-съществената част от този прогрес се пада на Азия, най-вече на Китай и Индия, но тенденцията е валидна за всеки регион в света, включително и за Африка, където според Африканската банка за развитие средната класа вече наброява около 300 млн. души.

Корпорациите потъркват доволно ръце поради възникването на тази средна класа, която е очертаващ се огромен масив от потребители, а икономистите описват средната класа просто като хора с определени доходи или потребяващи над определени граници, много по-високи от границата на оцеляването на бедните.

Импулсът за революция винаги е идвал от недоволната буржоазия 

Статутът на средната класа се дефинира най-добре от образованието, професията и материалното благосъстояние, които са много по-устойчиви критерии, отколкото политическото поведение. Практически всички международни изследвания, включително последните изследвания на института „Пю” и данните на „World Values Survey” (WVS) на Университета в Мичиган показват връзката между високите нива на образованост и ценността, която индивидите придават на демокрацията, на индивидуалните свободи, на толерантността към алтернативните начини на живот.

Индивидите от средната класа искат не само сигурност за семействата си, но и избор, и възможности за себе си. Хората с дипломи за средно образование се интересуват повече от международната обстановка и влизат в комуникация чрез информационните технологии с хора, принадлежащи към същата социална класа в други страни.

Семействата, които притежават трайни активи, като имоти например, са по-ангажирани с политика, тъй като това е нещо, което властта може да им отнеме. Понеже средната класа е тази, която плаща данъци, тя е пряко заинтересована от това държавата да се отчита пред общественото мнение. И, което е по-важно, новата средна класа е по-склонна да се мобилизира и да действа, когато възникне по думите на политолога Самюъл Хънтингтън „разлом” – тоест когато обществото не успява да отговори на бързо растящите очаквания за икономически и социален просперитет. Докато бедните се борят, за да оцеляват ден за ден, разочарованата средна класа е много по-вероятно да се опита да постигне своето чрез политически действия.

Тази динамика особено ярко се прояви по време на Арабската пролет, когато протестиращите, които искаха да свалят от власт управляващите режими, бяха поведени от хора с дипломи за висше образование, за разлика от предишните поколения. Авторитарните правителства на Зин ал-Абидин Бен Али или на Хосни Мубарак бяха класически режими на връзкарския капитализъм, където икономическите успехи зависеха изцяло от връзките с политическата власт. Ето защо тези две страни не регистрираха бърз икономически растеж, за да предоставят работни места на една все по-многобройна младеж. Тъкмо това отприщи политическата революция.

В този феномен няма нищо ново. Френската, болшевишката и китайската революции отначало са били предвождани от недоволната буржоазия, макар в крайна сметка селяните, работниците или бедните да са излезли на преден план във финалната фаза. „Пролетта на народите” от 1848 г., революциите, които избухнаха в почти всички страни на Европа, бяха пряко следствие от развитието на средните класи през предишните десетилетия.

Дори да е вярно, че в повечето случаи хора от новите средни класи оглавяват протестите и бунтовете, а понякога и революциите, те рядко успяват да предизвикат трайни политически промени. Поради простата причина, че в развиващите се страни средната класа представлява една много малка част от обществото и е вътрешно разделена. Единствено, ако съумее да се присъедини към други части на обществото и да се съюзи с тях, тогава организираните от нея движения ще доведат до по-трайни промени.  Младежите от площад „Тахрир” не създадоха партии, способни да се състезават на национални избори. Студентите не съумяха да се разберат със селяните и работническата класа, така че да формират широка политическа коалиция. Ислямистките партии – „Енахда” в Тунис и „Мюсюлмански братя” в Египет за сметка на това разполагаха със социална база сред селското население. Те бяха подлагани на политически преследвания в продължение на години, но умело организираха необразованите си последователи, което им осигури победата на първите избори след падането на авторитарните режими.

Същото нещо се случва и с турските протестиращи. Министър-председателят Ердоган си остава популярен извън градските центрове на страната и не се колебае да мобилизира провинцията срещу опонентите си, докато средната класа остава разделена. Забележителният икономически растеж, който страната извърши през последните десет години, до голяма степен бе подхранен от една нова средна класа, набожна и предприемчива, която поддържа Партията на справедливостта и прогреса (АКП) на Ердоган.

Тази социална група работи здравата и спестява. Тя олицетворява голям брой качества, които социологът Макс Вебер свързваше с християнския пуританизъм от началото на модерна Европа и който, според него, е бил основата на капиталистическото развитие. Докато градските жители, които сега излизат по-улиците на Турция, са по-светски и са по-свързани с модерните ценности в Европа и Америка. Така тази група рискува не само да бъде подложена на жестока репресия от страна на един министър-председател с авторитарни инстинкти, но и трудно може да изтъче връзки с други социални класи, трудност, която съпътства и сходни движения, възникнали в Русия, Украйна и другаде.

Президентката Русеф има златен шанс

Ситуацията в Бразилия е твърде различна. Протестиращите няма защо да се опасяват от репресии от страна на правителството на Дилма Русеф. Залогът е как да се избегне в дългосрочен план проникването във властта на един корумпиран политически елит, който продължава да е на власт. Фактът, че един индивид принадлежи към средната класа, не означава автоматично, че той ще защитава демокрацията или съответното правителство. Защото голяма част от старата бразилска буржоазия е заета в държавния сектор, където зависи от покровителството на политиците и държавния контрол над икономиката. Там, както и в Тайланд и Китай, средните класи застанаха зад авторитарни режими, защото им се струваше, че това е най-доброто средство да си осигурят икономически изгоди в бъдеще.

Неотдавнашният силен икономически растеж на Бразилия доведе до раждането на една различна и по-предприемчива средна класа, вкоренена в частния сектор. За да защити своите интереси, тази група има следната възможност: предприемчивото малцинство може да се превърне в твърдо ядро на една коалиция около средната класа, желаеща да реформира изцяло политическата система чрез натиск върху политическата класа и така да  я принуди да се отчита, като промени правилата, облагодетелстващи клиентелизма.

Същото се е случило в Съединените Щати в „прогресистката ера” (между 1890-1920 г.), когато широка мобилизация на средните класи е успяла да се сдобие с достатъчна подкрепа, за да реформира публичната администрация и да приключи с клиентелизма на XIX в. От друга страна, членовете на градската средна класа биха могли да разпилеят енергията си в името на фалшиви проблеми като разни „идентичностни политики”, или пък да бъдат купени индивидуално от една система, която знае как да облагодетелства тези, които влязат в играта на политическите среди.

Няма гаранция, че на другия ден след протестите Бразилия ще поеме по пътя на реформите. Това, до голяма степен, зависи от властта. Президентката Русеф има златната възможност да се възползва от бунтовете, за да предприеме по-системна и амбициозна реформа. Досега тя е твърде предпазлива, доколкото е подвластна на ограниченията, наложени й от нейната собствена партия и от политическата коалиция, ето защо никой не знае до каква степен Русеф е склонна да атакува стария ред. Ала както през 1881 г. убийството на президента Джеймс Гарфийлд от някакъв неудачен кандидат за политически пост се превръща в удобен случай за провеждането на обширни реформи, които променят обществения живот в САЩ, така и Бразилия би могла да се възползва от протестите, за да промени радикално състоянието на нещата.

Световният икономически растеж от 70-те години на миналия век, който доведе до четворно увеличение на икономическите показатели в световен мащаб, промени социалната база във всички страни на света. В т. нар. „нововъзникващи пазара” средните класи стават все по-многобройни, по-богати, по-добре образовани и по-обвързани отвсякога с технологиите.

В богатия свят старото поколение предаде младата генерация

Това са фактори, които имат важни последици и за Китай, където средната класа днес наброява стотици милиони индивиди и представлява една трета от цялото население. Това са хора, които комуникират чрез Sina Weibo – чрез китайския туитър, които се оплакват и изобличават арогантността на правителството и на партийната номенклатура. Те настояват за едно по-свободно общество, но нищо не подсказва, че в краткосрочен план ще се обявят за демокрация, основаваща се върху всеобщото избирателно право.

В Китай, както и в други развиващи се региони на света, възходът на средната класа потвърждава феномена, описан от Мойзес Наим от фондация „Карнеги” като „краят на властта”. Средните класи бяха на фронтовата линия в съпротивата срещу злоупотребите с власт било от авторитарни, било от демократични режими. Предизвикателството за тях е как да превърнат протестните си движения в трайна политическа промяна, изразена в нови институции и политики. В Латинска Америка страна като Чили се откроява със своя икономически растеж и с ефикасността на своята демократична политическа система. И въпреки това през последните години виждаме там вълна от ученически протести, които изобличават недъзите на общообразователната система на страната.

Новата средна класа е предизвикателство не само за авторитарните режими или младите демокрации. Никоя устойчива демокрация не трябва да почива върху лаврите си поради факта, че организира избори и че проучванията на общественото мнение са благосклонни към управляващите. Силна поради властта, която й дават новите технологии, средната класа ще се проявява като все по-взискателна по отношение на своята политическа класа.

Съединените Щати и Европа имат анемичен икономически растеж и висока безработица, които при младите хора в страна като Испания достигат до 50%. В богатия свят старото поколение предаде младата генерация, доколкото я обремени със смазващи дългове. Никой американски или европейски политик не бива да гледа пренебрежително на събитията в Истанбул или Сао Пауло. Би било груба грешка да си каже: „това не може да се случи тук.”

The Wall Street Journal

Франсис Фукуяма ( род. 1952 г.) е американски политолог и икономист от японски произход. Той е старши изследовател в Центъра на демокрацията, развитието и върховенството на закона в Станфордския университет от юли 2010 г. Автор на книгите, преведени и на български език: „Краят на историята и последният човек”, „Доверие: обществени ценности и създаване на благосъстояние”, „Строежът на държавата”, „Големият разлом”, „Нашето постчовешко бъдеще” и др.

Превод: Тони Николов

Франсис Фукуяма
13.07.2013

Свързани статии

Още от автора