Начало Идеи Гледна точка Революция
Гледна точка

Революция

3615

 

1. Датата 27 април 2022 г. трябва да се запише със златни букви в аналите на българската история. Не, не заради това, че мракобесна путинистка Русия ни спря газа, изобщо не; а заради това, че този враждебен акт и последвалата пресконференция на „Продължаваме промяната“ сложиха началото на третото българско освобождение от руска зависимост.

2. Първото такова освобождение извършва Стефан Стамболов, когато смазва русофилския бунт на офицерите. Висши военни участват в него: майор Петър Груев, началник на Военното училище (който завършва кариерата си в Червената армия, достигайки до чин генерал-лейтенант), капитан Анастас Бендерев, заместник-министър на военното ведомство (който действа в руската императорска армия, присвоено му е званието генерал-лейтенант), служещите във Военното министерство капитан Радко Димитриев (генерал от пехотата в руската императорска армия, присъединил се към нея след избухването на Първата световна война – акт на национално предателство, командир на 3 армия в Галиция и на 12 армия в Прибалтика, убит от болшевиките през 1918 г.) и капитан Георги Вазов (който единствен не завършва кариерата си в Русия). Цялата дейност на превратаджиите се извършва в плътно съдружие с военния аташе на Руската империя в България полковник В. В. Сахаров.

3. Руската империя къса дипломатически отношения с България, макар да достига една от целите си – Александър ІІІ се сдобива с абдикацията на княз Александър Батенберг, политически акт съдбовен за бъдещето на младата държава. Защото в спешен порядък трябва да се открие смелчага, който напук на руснаците да заеме българския престол. Такъв се намира – Фердинанд Сакскобургготски, което обаче се оказва фатално и довежда страната до две национални катастрофи. Но преди това, по време на Първата световна война, българите разбират „любовта“ на руснаците, когато тия нахлуват в пределите на Северна Добруджа – враждебен акт, който дори заклетият русофил Иван Вазов не успява да издържи и пише стихотворението „На руските воини“: „О, братя славянски, / защо сте вий тука? Защо сте / дошли на полята балкански / немили, неканени гости?“. Немилите, неканени гости обаче са посрещнати подобаващо от генерал Иван Колев, обърнал се към своите войници преди битката с тези знаменателни думи: „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!“. И да, казаците си го получават, солено си го получават.

4. Ала руската пета колона в България не спи, рублите са ефективен инструмент. Отделно множеството русофилски партии, на политическата сцена се появяват и комунистите – верните подлоги на Москва. С нейни кървави пари подготвят атентата в „Света Неделя“ и още сума ти саботажи – Соболевата акция, партизанско движение, подводничарите и други терористи. На 9.ІХ.1944 г. сякаш всичко е загубено – на България напълно безпричинно ѝ е обявена война, Трети украински фронт влиза на наша територия и така се оказваме под руско-съветски ботуш за почти половин век. И също както след предишното „освобождение“ България плаща контрибуции, златните ѝ резерви са изсмукани, а елитът на нацията – ликвидиран. Концлагери, затвори, репресии – страната получава от съветските „Благинки“ в пълен размер, до откат. В учебниците се възпява вечната българо-съветска дружба, която била като „слънцето и въздуха за всяко живо същество“, земята ни е осеяна с паметници на признателност към „Червената армия-освободителка“, а българското политическо ръководство на два пъти извършва национално предателство, предлагайки да се превърнем в 16-а република. България е известна по света като най-верния сателит на СССР, по-верен дори от някои съюзни републики. Резилът е пълен. А заедно с резила изобилстват и престъпленията – „българският чадър“ се превръща в нарицателно.

5. С разпада на социалистическия лагер, започнал вследствие на перестройката на Михаил Горбачов, промените забърсват и България, независимо от пропагандираното „снишаване“, любим похват на Тодор Живков. Неговите „другари“ обаче сгряват, че повече така не може и след консултации с Москва спретват Ноемврийския пленум на БКП на 10.ХІ.1989 г., сваляйки Първия от всички държавни и партийни постове. В страната начева смяна на системата, която обаче, за съжаление, е мудна и тегава предвид спечелените избори на 10.VІ.1990 г. от наследниците на комунистическата партия, набързо обявили се за социалисти. Руското влияние остава силно и една от демонстрациите на тази сила е убийството на Андрей Луканов на 2.Х.1996 г. Илюзиите на населението за някакъв „трети път“ продължават до 10.І.1997 г., когато изфирясват на възбог, след като правителството на Жан Виденов хвърля държавата в състояние на икономически, финансов и политически полуразпад. Заплатата е 2 000 инфлационни лева, килото сирене струва 4 000. Провеждат се избори и начело на страната застава правителството на Иван Костов. А преди това за президент на републиката е избран Петър Стоянов, благодарение на чиито усилия БСП връща мандата за съставяне на правителство.

6. След 1997 г. започва второто българско освобождение от руско влияние: България подава молби за членство в НАТО и Европейския съюз – два политически акта от решаващо значение за просперитета и суверенитета на държавата. Страната е прехвърлена на европейски релси, които стават неотменим коловоз на 29.ІІІ.2004 г., когато сме приети в Атлантическия съюз, и на 1.І.2007 г., когато ставаме пълноправен член на ЕС. Вярно, първоначално с интерпретациите, че е твърде възможно да бъдем „Троянски кон“ на Русия в НАТО и ЕС, тъй като руското влияние си остава значимо, подхранвано обилно от пропагандата, ширеща се включително в българските учебници по история (и все още неизчистена оттам, за съжаление). С идването на власт на правителството на Симеон Сакскобургготски сякаш тези два съдбовни факта на българска национална независимост биват елиминирани – руските изпарения все още отравят българското общество. Но със сигурност не с такава заразност, каквато биха имали, ако не бяхме в НАТО и ЕС.

7. Зависимостта от Русия обаче постепенно започва да се засилва, в българския парламент влизат откровено проруски партии, чиито позиции граничат с националното предателство – първоначално „Атака“, а след краха на смешника Волен Сидеров идва фалшивото „Възраждане“ на друг един смешник, откровено наричан Костя Копейкин (девалвация на продажничеството – от рубли към копейки). Кулминацията на процеса е, когато начело на държавата застава откровена марионетка (или по-добре матрьошка), политически хибрид, конструиран не без активната помощ от водещия руски шпионин Леонид Решетников. Президентът Румен Радев дълго време се опитваше да лавира и да не демонстрира директно зависимостта си от режима на Путин, но след войната в Украйна нещата бяха докарани до кокал. Неговият пръв съветник, когото той два пъти поред назначаваше за служебен премиер, Стефан Янев, се активира, заемайки открита путинофилска позиция, а след спирането на природния газ за България не издържа и неговият ментор. И изригна.

8. Тогава се случи чудото, което поставя началото на третото и може би окончателното освобождаване на България от руското влияние – вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев нарече откровено, право куме в очи, какво всъщност означават думите на Румен Радев – означават позор. След което заедно с премиера Кирил Петков и енергийния министър Александър Николов подробно обясниха, че няма страшно в руския шантаж – страната е подготвена, подготвени са и нейните европейски партньори. Солидарността, която е в основата на Европейския съюз, се оказа по-могъща от грубата сила, на която единствено залагат в Кремъл. А смелостта на Асен Василев просто разпиля страхливите руски опорки. Веригите се скъсаха и паднаха, българският ум се възвиси свободен.      

9. Винаги съм казвал: преходът в България ще свърши тогава, когато свърши зависимостта ни от Русия във всякакъв аспект – икономически, политически, обществен, културен. 27.ІV.2022 г. е началото на края на българския преход.   

10. Путин иска да ни зароби, но Путин ще ни освободи. Избухна българската революция за национална независимост. Кремъл все по-малко ще влияе на българската политика и общество и това е условието, необходимото условие за български просперитет, развитие и суверенитет. Датата 27.ІV.2022 г. трябва да се запише със златни букви в аналите на българската история, защото полага началото на българското освобождаване от руско робство.

11. Досега на Русия все ѝ падахме на колене. Настана време да вдигнем глава.

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Бил е директор на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Свързани статии

Още от автора