0
821

Редовен кабинет ли?

Има три причини, поради които е наложително да се състави правителство след изборите:

Първата е свързана с ескалацията на напрежението в Украйна. Приготовленията на Путин пораждат опасения за тежка и пълномащабна война. Заплахата от употреба на най-модерни оръжия и обявената всеобща военна мобилизация карат целия цивилизован свят да настръхне. В същото време управлението на България сякаш се държи от проруски настроен президент и от проруски служебен кабинет. Не сме чули и категорична осъдителна декларация на Министерския съвет по повод на актуалните външнополитически събития. Енергийният министър прави поклони до земята на Газпром, отказа под всевъзможни претексти американските танкери с втечнен газ. Второ, на фона на случващото се няма как да премълчим факта, че ПП „Възраждане” увеличава електоралната си подкрепа. Костадин Костадинов се обявява за незабавно напускане на НАТО и на ЕС, настоява държавата да поддържа традиционните си приятелски отношения с Русия и да не оказва под никаква форма подкрепа на Украйна, защото според него противното е равнозначно на пряко българско участие във войната. Позицията на лидера, спечелил прозвището си „Копейкин”, е опасна, не само защото представлява заплаха за евроатлантическата ни ориентация. В неговото публично говорене доминира критиката към всички останали партии и в частност към тези от кабинета „Петков”. Върху тях са струпани всички негативи за икономическата криза. Не бива да подценяваме и структурния елемент – „Възраждане” и ДПС са нежеланите и невъзможните коалиционни партньори в следващия парламент за останалите формации. По всяка вероятност ще се сбъднат социологическите прогнози, че те заедно с ГЕРБ ще имат блокираща квота от повече от 121 депутати.

Трето, съществува пряка взаимовръзка между приемането на законите по Плана за възстановяване и устойчивост и съдебната реформа. Преди да преминем към нея, следва да подчертаем, че те трябва да бъдат приети, за да може България да получи парите, а за тази цел е необходимо да има работещ парламент, който да излъчи редовно правителство. Голяма част от тези закони са свързани именно с финализацията на съдебната реформа. ЕК изисква от страната ни да изработи ефективен механизъм за разследване на главния прокурор чрез въвеждане на фигурата на независим прокурор, разследващ обоснованите предположения за извършени престъпления от страна на главния; за създаване на реални и ефективни механизми за контрол върху дейността на прокуратурата и респективно за прозрачност и отчетност; за формиране на действащ антикорупционен орган, който да не служи като бухалка на изпълнителната власт за разправа с политическите противници. Същевременно държавата се намира на прага на конституционна криза. На 3 октомври изтича мандатът на ВСС. Иван Гешев подметна ехидно, че, ако след тази дата реши да си подаде оставката, няма да има кой да му я приеме, защото парламентарната квота в съвета още не е попълнена и на практика той няма да може да заседава. Като се имат предвид разногласията и конфликтите между партиите, възможността да осигурят необходимите за целта 160 депутатски гласа изглежда химера. България е на път да се окаже и без работещ КС пак заради непопълнена парламентарна квота.

Никой не мисли и за липсата на редовен управител на БНБ, както и за овакантените постове в регулаторите. В условията на реално съществуваща енергийна криза, особено належащ е изборът на редовен председател на КЕВР по нормативно издържани правила и без процедурни трикове. Ако Иван Иванов остане на поста си, а Румен Радев назначи поредния служебен кабинет, няма да е ясно кой носи политическата отговорност за цените на парното, тока и водата.

Нека да обобщим какво ще се случи, ако отидем на поредните предсрочни избори в началото на зимата – отново опасения за проруски завой във външната политика, съвпадащ по време с най-агресивните военни действия на Путин в Украйна; електорална мобилизация на проруски и антисистемни партии, съчетана с възможността за неочакван пробив на нови политически проекти; навлизане в дългосрочна изборна спирала; значителен спад на избирателната активност и задълбочаване на кризата на легитимността на политическата система; забавяне и стопиране на съдебната реформа; безпрецедентна конституционна криза; липса на редовен бюджет и невъзможност за правна регламентация на увеличенията на социалните плащания от началото на следващата година, което на обикновен език означава например, че през януари 2023 г. пенсионерите ще получават толкова, колкото са получавали през януари 2022 г. (Тъй като за месеците януари, февруари и март е действал бюджетът за 2021 г., за същите месеци на 2023 г. правителството ще трябва да изпълнява бюджета за 2021 г.) Съществува и повишен риск от загуба на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Не е изключено да се стигне до блокиране на дейността на дейността на регулаторите; до липса на редовен парламент, който да ратифицира международни договори и споразумения в условията на война, икономическа и енергийна криза; до невъзможност на служебното правителство да тегли външни заеми извън заложеното в бюджета за 2022 г.

Този текст е провокиран от факта, че в последните дни повечето партийни лидери дадоха интервюта пред водещи електронни медии и очертаха червените линии, които няма да прекрачат в преговорите за съставяне на правителство. Неговата цел е да послужи като предупредителен сигнал за последствията от използването на подобен тип предизборни стратегии. Отправяйки агресивни послания, политиците консолидират твърдите електорални ядра, чертаят персонифициран образ на врага, хвърлят върху него вината за кризата. Избирателят остава с впечатлението, че тези избори са подготовка за следващите, че никой не желае да направи компромис и да се коалира с опонента си. Тук ще бъдат анализирани няколко предизборни прояви на лидери на политически формации, за да се покаже как конфликтното поведение предизвиква задълбочаване на кризата.

Бойко Борисов не дава интервюта, но могат да се открият важни и интересни моменти при срещата му с избиратели в с. Зърнево, Плевенско[1], посветена на откриването на нова Ритуална зала. Заслугата е изцяло на кмета, избран от ГЕРБ. Внушението е, че това е партията, която строи и гради, а управлението на промяната е способно единствено да руши. В записа може да се чуе, че сега е по-лошо дори от времето на Орешарски, защото той поне е бил консервативен във финансовата политика и е избягвал големите харчове и тегленето на заеми. Споменът на всеки, който внимателно следи политиката, сочи, че в очите на Борисов Орешарски беше човекът, който е довел страната до хаос, крах и катастрофа, неговият провал беше представян във възможно най-тъмните краски, стратегията беше да се всява страх и паника у хората. Без да се ангажираме със субективна оценка на резултатите от едно или друго управление, ще отбележим, че в сравнителен план това, което прави Бойко Борисов сега, по никакъв начин не се различава от неговите действия през 2013 г. и 2014 г. Само че днес на прицел е „промяната”.  Лидерът на ГЕРБ внушава, че държавата е „счупена” и той не знае как би я управлявал; отново се теглят заеми и се трупат лихви, отново не се усвояват средствата от еврофондовете. За пореден път ставаме свидетели на една добре позната политическа стратегия, която беше разгледана неведнъж в предишни текстове. Тук пак се спряхме върху нея, защото тя присъства в актуалния дневен ред на предизборната кампания, тя в общи линии изчерпва способностите на лидера на ГЕРБ да предложи нещо ново и конкретно на своите избиратели. Феноменът, заслужаващ вниманието на публиката, е, че именно тази банална и изтъркана стратегия продължава да работи и да печели гласоподаватели. Основният деструктивен елемент в нея е, че тя минира всякакви възможности за съставяне на правителство.

Конфликтността се е утвърдила като базова характеристика и на публичните политически прояви на Кирил Петков, както и на всички  лидиращи говорители на ПП. В условията на партийна фрагментация и на дългосрочна политическа нестабилност, най-ефективният подход би бил да се търсят обединителни, а не разделителни линии, за да се изработи в крайна сметка някаква коалиционна формула.  В интервю за „Дневник”[2] Петков конструира образа на врага в лицето на лидера на ГЕРБ, използвайки пропагандни техники, които са твърде сходни с начина на говорене на Борисов. Основната разлика е в избора на доминиращата тема. За единия тя е корупцията, за другия – социалната нищета. За Кирил Петков, Борисов би бил потенциален клиент на съдебната система и не може да бъде коалиционен партньор, нито да промени съдебната система, защото ще бъде засегнат от нея, няма как да съдейства за отстраняването на този главен прокурор, тъй като той прикрива неговите престъпления. Петков допуска сериозен юридически гаф, който работи в негова вреда и не е коригиран от PR-а му. Както вече споменахме, Иван Гешев би загубил поста си само след решение на ВСС, а до промяна на мнозинството в него би се стигнало едва след обновяване на парламентарната квота в съответствие с конституционните разпоредби. Ако премиер, партиен лидер или народен представител се самопровъзгласява за институционален инициатор на смяната на главния прокурор, са налице всички формални основания поведението му да бъде обявено за противозаконно, за намеса в независимостта на съдебната власт. По темата за корупцията върви и атаката срещу партията на Слави Трифонов – ИТН са троянски кон и на тях няма как да се разчита, те са провалили приемането на антикорупционния закон, те са блокирали работата на правителството от самото начало; първите конфликти са възникнали още около разпределението на парите за пътищата. Ако ПП, ДБ и БСП нямат поне 121 депутати, партията ще отиде на нови избори. Тук Кирил Петков прави друга грешка. Наистина с действията си Трифонов разтури три парламента, превърна се в нежелан коалиционен партньор за всички останали партии, формацията му претърпя рязък електорален спад и присъствието ѝ в следващото НС зависи от изцяло субективни фактори. Активирайки отново в публичното пространство конфликтната линия с ИТН, Петков поема двоен риск – да пренасочи точно към тази партия част от негативния вот, генериран от общественото недоволство от управлението на ПП, и да изгуби един труден, но неизбежен съюзник, чийто рейтинг е напомпил изкуствено.

С ИТН ситуацията е много трудна. Слави Трифонов се опита да възвърне към себе си доверието на най-радикално настроения и в известна степен лумпенизиран електорат, който не разбира добре политическите процеси, хваща се на въдицата за президентската република и се радва на апелите за разбиване на политическата система. Тошко Йорданов смята, че „с ПП е изключително трудно да се говори”, но подчертава, че „оптималният вариант е ГЕРБ и ДПС да бъдат извън властта”.[3] Оттук е видно, че ако ИТН прескочи бариерата, или трябва да се прави правителство с него при липса на достатъчно гласове, за да се избегне кризата, или трябва да се върви към поредните избори, на които изобщо не се знае какво ще се случи.

В предизборната битка към коалиционното уравнение беше прибавено ново неизвестно. Владислав Панев постави под въпрос евентуалната следизборна коалиция с БСП в контекста на позицията ѝ по отношение на войната с Украйна.[4] Така „Демократична България” добавя допълнително ограничение, което стеснява още повече рамката, зададена от Кирил Петков. Подобен тип предварителни декларации отварят широко вратата пред поредния предсрочен вот. Партиите поставят неизпълними условия още преди да са видели резултатите от изборите, преди да са седнали на масата за преговори. И това съвсем не важи само за ДБ. Парадоксално, те предпочитат рисковите ходове, за да постигнат оптималния вариант, и взимат участие в една хазартна игра, която ги повлича в капана на нестабилността, кара ги да паднат в бездната на непредвидимостта.

Тук трябва да зададем най-важния въпрос – кой има интерес от всичко това. Отговорът е – онези сили, срещу които се борят партиите на промяната. Бойко Борисов сякаш ежедневно ликува, че след неговото управление в държавата има само „хаос”. Румен Радев охотно се възползва от възможността да властва чрез безкрайни служебни кабинети. Президентът целенасочено не използва ефективно конституционните си правомощия, за да бъде арбитър и да спомага за разрешаване на перманентно възникващите политически кризи. „Възраждане” трупа рейтинг и пряко обслужва руските геостратегически интереси в България. Другата ключова характеристика на политическото поведение на тази партия е радикалната антисистемност. Тя иска да управлява сама, което е невъзможно, и няма да се коалира с никого. Тя е способна само да разбива и да разрушава, до известна степен напомня начина на действие на Трифонов, но тук формата е много по-крайна. „Български възход” и „Възраждане” идейно стоят близо до президента от гледна точка на отстояваната русофилска линия. А Радев се радва на доста висок политически рейтинг.

Накрая, нека се запитаме отново: Кому са нужни предсрочните избори и служебните правителства?

_______________________

[1] Пълният запис от нея е публикуван в „24 часа”: https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/12593059

[2] https://www.dnevnik.bg/izbori-2022/2022/09/17/4391903_video_na_jivo_kiril_petkov_pred_dnevnik/

[3] https://nova.bg/news/view/2022/09/20/383456/%D0%B9%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B8%D1%82%D0%BD-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B4%D0%BF%D1%81/

[4] https://nova.bg/news/view/2022/09/21/383593/%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2-%D0%B4%D0%B1-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D1%81-%D0%B1%D1%81%D0%BF-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%87%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BC-%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BC-%D0%BF%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F/

Атанас Ждребев e политолог. Завършил е НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ”. Доктор по политология на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор на книгата „Разпадането на политическата система в България” – сборник с публикации, които хронологически обхващат периода на първото десетилетие на XXI в.
Предишна статияНепознатият Ами Бакалов
Следваща статияРазбрахме ли кой (какво) е мафия?