Начало Идеи Актуално Режисьорски бележки върху политическата ситуация
Актуално

Режисьорски бележки върху политическата ситуация

Галин Стоев
20.08.2021
34765
Галин Стоев, фотография Ивана Кълвачева

ИТН на практика материализира енергията на дълбоко вкоренената в обществото конфронтация. Нагонът за противопоставяне, вследствие на системното му насърчаване, води до раждането на това, което древните гърци наричат егрегор. В нашия случай това е мощна конфликтна енергия, която търси свое материално проявление. Тя се организира в самостоятелен психоенергиен организъм, който заживява в колективното ни съзнание. И като всеки организъм и този има нужда от храна, за да оцелее. Неговата храна е негативизмът на конфликта, който ние като индивиди и общество акумулираме и му осигуряваме. В момента ИТН е инициатор, катализатор и проводник на точно тази енергия.

След падането на предходната власт нейната шайка се видя принудена да освободи терена. В пушилката се случи нещо, което много напомня сцена от филм на Тарантино. С мощно побутване в гърба от страна на избирателите, ИТН влезе в кадър и се зае да усвоява разчистената територия. И точно като във филм на Тарантино новата банда не закъсня да представи своята версия за шериат. Тези субекти нахлуха в парламента с много шум, със скъсаните си джинси и ритуално обръснати глави и за всеобщо удивление започнаха да налагат поведение, буквално копиращо това на Борисов и компания. На нас като зрители се падна привилегията да разглеждаме картинките с надпис ПРЕДИ и СЛЕД и да търсим деветте разлики. Проблемът с ИТН обаче е, че разлики няма. За лидерите им суверенът ги е овластил да се държат като…Суверен. Не знам на кой сценарист му е хрумнало да представя гласоподавателя като монарх, но подобна подмяна на смисъла работи само в пиесите на абсурда. И ако говорим за пиеси, в тях освен думички (диалог) има и действие. Студентите в театралните академии учат т.нар. действен анализ по системата на Станиславски. Според него актьорът трябва ясно да разграничава това, което героите казват, от това, което правят. Оказва се, че между думите и действията на героите в една пиеса има огромна разлика и това поражда драмата, която така обичаме да гледаме в театъра. При ИТН е трудно на пръв поглед да се разграничат действия от думи, тъй като последните са доста крайни и кресливи. Затова ви предлагам да им изключим звука и да проследим неустойчивата крива на поведението им. А тя от самото начало демонстрира едно единствено нещо – твърда линия на всяване на раздор, захранвана от деструктивни тактики. Нито един проект или инициатива на ИТН дотук не са се осъществили и не са довели до нищо позитивно. Може много да се спекулира върху генезиса на тяхната деструктивност. Някои твърдят, че става дума за индивиди, които се държат в политиката така, както би се държала маймуна, оставена без надзор във високотехнологична лаборатория. Други ги приемат за обикновени хартиени пионки, които играят театър на сенките за отвличане на вниманието. В действения анализ има един непреводим от руски термин сквозное действие. Това е процеждащото се през цялата творба действие на героя, един вид неговото свръх-действие. Ресурсът, който ИТН хвърли, за да обезсмисли фракциите на протеста, вместо да ги консолидира срещу общия противник, е може би най-ясната индикация за природата на този политически субект. С това той печели точки за едно институционално безвремие, в което водата е достатъчно мътна, за да се лови риба, докато на нас ни крещят лозунги за справедливост и възмездие. Именно тези дръзки речи целят да омаят масите, изпаднали в тежка социална ситуация. Проблемът е, че масите страдат не просто от икономически трудности, а от криза на смисъла. А когато се губи екзистенциалният смисъл, на сцената винаги изпълзяват хиените на популизма. И те като вас са недоволни от ВСИЧКО. Нещо повече, те озвучават онова, което сами искате да изкрещите, но не можете, защото личният ви самоконтрол и чувство за приличие не ви позволяват. Хиените ви уверяват, че не просто ще легализират деструктивните ви мисли, но и ще посочат с пръст виновниците за тях. Да, в човешката история хиените винаги са назовавали проблема, но никога не са предлагали решение за него. Те са хиени и се хранят с мърша. По същия начин екзистенциална криза не може да се разреши с битови средства. С битови средства може да се разреши само битов проблем. ИТН не е нищо друго освен битов опит да се разреши екзистенциална криза, или с други думи ИТН е нонсенс. Може и да има такъв народ, но със сигурност НЯМА ТАКАВА ПАРТИЯ. Няма партия, чиито лидери се държат като да действат от някакво място отвъд доброто и злото, битувайки в пълна морална лоботомия. Тяхната несъстоятелност е толкова всеобхватна, че ситуацията би могла да се разглежда само и единствено като абсурдна художествена действителност, защото отвъд това ѝ качество, тя няма никаква стойност. С действията си тези субекти съзнателно ни убеждават, че между гласуването за политически лидер и участието в „България търси талант“ няма разлика. Те ни предлагат вместо за бъдеще да гласуваме за телевизионен формат, който би превърнал нескопосаните домашни клипчета на предишната власт в истинско мажоритарно шоу на идващата такава, шоу, в което зрителите гласуват със СМС-и за кандидата, направил най-много маймунджилъци. Не ви ли прилича това на някакъв антисистемен сомнамбулизъм, представен като политически проект? И ако говорим за отговорност, то тук тя логично се връща при публиката, която плаща за това представление. Крайно време е да осъзнаем, че Суверен и Сюзерен са две различни неща. Едното е монарх, другото е баница. А политиката не е детска приказка от Вилхелм Хауф. Ето защо е наложително ние като гласоподаватели и общество да пораснем, и то да пораснем истински, с всичката болка и отговорност, които носи този процес. Крайно време е да спрем да се прехласваме пред безочието на един или друг клоун, а да разсъдим кого би обслужвала патовата ситуация, предизвикана от лидерите на ИТН. И не е ли това откровен опит да се омаломощи социалната енергия на протеста и да се подмени демократичният принцип с цирк, предизвикващ единствено отвращение и нихилизъм? Това ли наистина искахме, когато излизахме на площадите и скандирахме срещу организираната банда на ГЕРБ? Това ли продължаваме да искаме и сега, след като изгледахме записи, в които служители на реда се държат като беснеещи садисти, окуражени от същата тази банда? Една банда с друга ли искахме да сменим? Защото това, което в онзи запис институционалният терор на партия ГЕРБ демонстрира на физическо ниво, лидерите на ИТН в момента го изпълняват на ментално. Докога ще бъдем неми съучастници в унищожаването на човешкото достойнство и в изнасилването на собствената ни човешка природа?

Когато се захващаш с политика, ти принасяш в жертва егото и се отдаваш на Обществено служене. Политиците трябва да започнат да лекуват разкъсаната социална тъкан на обществото, а всички, които съзнателно или поради лична несъстоятелност саботират този процес, трябва да бъдат изведени от сцената и оставени да обитават кабеларки, джипки и дивани в компанията на собствената си съвест.

Галин Стоев е роден през 1969 г. във Варна. Завършил е театрална режисура в НАТФИЗ при проф. Крикор Азарян. Дебютира като режисьор с постановка на „Илюзията“ по Пиер Корней в Драматичния театър в Сливен (1992). Има постановки в Младежкия театър, Театър „Българска армия“, Народния театър, Варненския драматичен театър и др. След 2000 г. поставя в Белгия, Франция, Русия. През 2005 г. основава собствена театрална компания в Брюксел – Fingerprint, където поставя „Кислород“ от Иван Вирипаев, представен на 61-вия фестивал в Авиньон. Работи с „Комеди Франсез“, театър „Ла Колин“ в Париж, BAFF Тheatre в Антверпен и др. От началото на 2018 г. е директор на Националния театър в Тулуза, Франция. 

Фотографията на главната страница е на Юлия Лазарова, в. „Дневник“.

 

Галин Стоев
20.08.2021

Свързани статии

Още от автора