„Мартин“ е малкото име не само на доц. Осиковски, но и това на Мартин Лутер, чиито смели думи, произнесени пред райхстага във Вормс на 18 април 1521 г., дават най-яркия израз на решителните действия на самия Мартин Лутер, но са мотивация и за тези на Мартин Лутър Кинг.
Буквално 500 години след това знаменателно събитие от 18 април 1521 г. Ректорът на УНСС, вместо да си спомни и да почете Мартин Лутер, се държи така, както не са се държали нито императорът Карл V (същият дето говорел на немски с конете си), нито епископският двор, призовал ден по-рано Лутер да се откаже от думите и книгите си, струпани пред него, и дал му ден за размисъл. На което Лутер, давайки си сметка, че го чака смърт, отвърнал:
„Ако не бъда убеден от свидетелства в Писанието и от ясни основания на разума – защото не вярвам нито само на Папата, нито само на Съборите, понеже те често пъти са се заблуждавали и са противоречали на самите себе си – тогава чрез местата от Светото писание, които приведох, аз съм превъзмогнат в съвестта си и обвързан с думите на Бог. Поради това не мога и не искам да оттеглям нищо, тъй като да се извърши нещо против съвестта, не дава нито сигурност, нито спасение. Бог да ми е на помощ, Амин!“
Думите „Ето ме, тук съм – другояче не мога!“ (Hier stehe ich und kann nicht anders), които знае дори всяко немско дете, са легенда. Затова пък е легендарно мястото, където Лутер е стоял, стъпил непоклатимо на земята и уповавайки се изцяло на себе си.
Огромните обувки не са за всеки, макар всеки да може да опита да влезе в тях. За мнозина обаче е по-лесно да не опитват и да се правят, сякаш нищо не се е случило преди толкова години. И три дни по-късно да постановяват своя „Вормски едикт“ под формата на заповед за уволнение.
Господин Ректор, на кой Папа служите, пред кой Император се докарвате, с коя Инквизиция се опитвате да изтръгвате признания?
Правите ли разлика между репутацията на институцията, която представлявате, и Вашата репутация?
Колко къса трябва да е една памет, че да забрави, как само година по-рано – април 2020 г. – един професор фармацевт, на всичко отгоре председател на Българския фармацевтичен съюз, бе обвинена от прокуратурата, че „сеела неоснователна тревога у гражданите в условия на извънредно положение“? През 2020 г. „липсата на основания“, а през 2021 г. „липсата на доказателства“ са достатъчни за обвинение или за уволнение, без нито прокуратурата, нито ръководството на УНСС да положи минимални усилия да схване смисъла на правото на свобода на изразяване.
Още през 1919 г. върховните съдии на САЩ Оливър У. Холмс и Луис Брандайс сравняват свободата на словото със „свободна търговия”, с „пазар”, с „експеримент, какъвто е и самият живот” (Abrams, vs. US, 1919). Същият съдия Брандайс продължава мислите си в друго решение: „свободата е тайната към щастието, а смелостта – тайната към свободата” (Whitney vs. California, 1927). През 1961 г. (още един достоен юбилей) Александър Микълджон обяснява защо Първата поправка на Конституцията на САЩ е „абсолютна“[1]. Днес всеки грамотен човек знае, че неговата статия лежи в основата на друго решение на Върховния съд на САЩ, с което е постановено, че и погрешното твърдение се нуждае от защита, „щом за свободата на словото е нужна глътка въздух (breathing space), за да оцелее” (New York Times vs. Sullivan, 1964).
Ако това са стандарти за свободата на словото изобщо, какви би трябвало да са те на територията на един университет? Където в някои страни преподавателите са на доживотен договор не за какво да е, за да е гарантирана свободата на изследванията им от всякакво посегателство от страна на две сили – на църквата и на политиката.
А понеже нито за миг в разправата с Мартин Осиковски не става дума за това по какво е специалист, ще споделя с най-голяма благодарност и възхищение три негови приноса в националната ни култура.
- Като студент Мартин Осиковски се дипломира с интерпретация на един от най-важните дебати на хуманизма – този между Еразъм Ротердамски и Мартин Лутер, а през 2002 г. публикува своя превод на т.нар. 95 тезиса (1517) на Мартин Лутер – „Диспут за изясняване силата на индулгенциите или 95 тезиса“.
- През 2009 г. преведе и публикува един от най-проникновените опити да се обясни решение в ситуация на липса на ясни критерии и на достатъчния основания – „Волята да вярваш“ (1896) на Уилям Джеймс.
- През 2020 г. преведе и публикува първия текст с обем на трактат в защита на свободата на словото – Ареопагитика (1644) на Джон Милтън.
И за миг не ми минава през ума, че не познавате изброените текстове на Еразъм и Лутер, защото най-вероятно още като дете сте се си подчертавал есето на Ст. Цвайг, имам добри основания да предполагам, че цитирате в публичните си речи – тайно или явно – Милтън и че в управленските си решения следвате Джеймс.
Но защо не опитате за миг да влезете в обувките на Мартин, не Лутер, а Осиковски – преводача; онзи, който живее с чужди текстове като със свои, защото го прави не професионално, а от сърце. Нямаше ли и Вие като него да изкажете на глас онова, което виждат всички, но предпочитат да премълчат в името на инфраструктурния просперитет и на добрите отношения с властта.
Останалото е продажба на индулгенции!
Проф. дфн Стилиян Йотов е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ в катедра История на философията. Автор на книгите: Въведение във философия на правото (1994), Справедливост и респект (2001), Етика и мултикултурализъм. Градивни елементи и скици (2003), Равенство и егалитаризъм, Опит за осмисляне на социалната държава (2004), Хабермас и претенциите на автономията (2006). Превежда от немски Хабермас, Адорно, Хоркхаймер.
–––––––––––––––––––––––––––––––––
[1] Al. Meiklejohn, „The First Amendment is an Absolute”, Supreme Court Review, Vol. 1961 (1961), 245–266.
