Украинските църкви се отнасят – повече или по-малко – еднакво към събитията на Майдан и подкрепят сближаването с Европа. На 23 октомври членовете на Всеукраинския съвет на църквите се срещнаха с основната опозиционна партия „Баткивщина“ и подкрепиха подписването на споразумението за асоцииране в ЕС.
Днешното политическо противопоставяне в Украйна подготвя възникването на единно украинско православие, изцяло независимо от Москва.
В телевизионните репортажи от Киевския Майдан нерядко могат да се видят свещенослужители. Те разговарят оживено с участниците в митинга и отправят колективни молитви от издигната на площада сцена. Съдейки по одеждите им, те са и православни, и гръко-католици (униати), и протестанти. Към кои църкви принадлежат те? Та в Украйна само големите православни църкви са три, да не споменаваме другите религиозни организации. Какво е тяхното отношение към случващото се?
За да отговорим на тези въпроси, трябва да се върнем няколко седмици назад. На 23 октомври членовете на Всеукраинския съвет на църквите се срещнаха с основната опозиционна партия „Баткивщина“ и подкрепиха подписването на споразумението за асоцииране в ЕС.
Разбира се, не бива да очакваме, че всички участници демонстрират трогателно единомислие. Не, някои заявиха, че редица европейски ценности, особено в сферата на морала, не им допадат никак. И освен това няма защо да се карат с Русия. Така или иначе основният им приоритет е сближаването на Украйна с Европа и те наблягат на независимостта на страната, на нейното право сама да избира историческа си съдба. А с тези неща шега не бива. Що се отнася до близките на сърцето им консервативни ценности, то едва ли необходимо да се разделят с тях.
Вижте например Полша – католическа и напълно старомодна страна, което обаче не й пречи да е истински член на Европейския съюз. Още преди десет години католическата църква в Полша настояваше, че страната не е длъжна да приеме европейските споразумения, които засягат сферата на семейния морал. Така че поле за компромиси има.
Подкрепяйки сближаването с Европа, украинските църкви се отнасят – повече или по-малко – еднакво към събитията на Майдан. Най-активни противници на действията на властите са представителите на Украинската православна църква Киевска патриаршия (УПЦ КП) начело с митрополит Филарет.
В свои интервюта и изявления той заявява директно, че църквата не може да поддържа властта, ако тя постъпва несправедливо. А силовата разправа с мирната демонстрация е явна несправедливост. Затова подкрепата на протестиращите е пряк и непосредствен християнски дълг на клириците на УПЦ КП.
По аналогичен начин се държи и ръководството на Украинската православна автокефална църква (УПАЦ). Подкрепата си за протестиращите обяви и Синодът на Украинската гръко-католическа църква (УГКЦ), като осъди единодушно насилието над демонстрантите и защити тяхното право да изразяват мирно волята си. Архиепископ кардинал Любомир Гузар дойде лично на Майдан, за да засвидетелства своята солидарност с протестиращите. В това отношение не отстъпват и католиците, и протестантите. Конференцията на католическите епископи в Украйна заяви, че „ограничаването на правото на човека да изразява своите убеждения е недопустимо и възмутително“.
Малко по-особено е поведението на Украинската православна църква Московска патриаршия (УПЦ МП). И това е разбираемо. Президентът Янукович получи нейната подкрепа по време на изборите и до този момент нееднократно е изразявал верността си към църквата. Независимо от това в днешната ситуация УПЦ МП предпочита да се дистанцира от своето вярно чедо. Заедно с другите участници във Всеукраинския съвет на църквите тя одобри курса на евроинтеграция, а сега осъжда насилието на властите на Майдан. А с нарастването на противопоставянето, тя прави и по-резки политически жестове.
Така например УПЦ МП осъди действията на шепа свои фундаменталисти, които поведоха кръстно шествие на територията на Киево-Печорската лавра. Сред лозунгите имаше и такива: „Не на интеграцията с Евросодом“ или „Дай ни Господи вожд, с който да се избавим от евреите“. Не е учудващо, че някои участници излязоха на улицата в черносотнически дрехи и с икони на Григорий Распутин в ръце. Представител на УПЦ МЦ заяви, че никой не е давал благословия на това шествие, тъй като църквата не одобрява „политическото православие“, използващо за своите цели радикални лозунги. Наистина, той добави също, че не е имало благословия и за палатките-храмове, които растат като гъби на Майдан.
Все пак тази инициатива отдолу очевидно се ползва с по-голямо одобрение от страна на миряните, отколкото малобройното антисемитско шествие в лаврата.
Освен това редица свещеници от УПЦ МП подписаха изявление за солидарност с Майдан, осъждайки насилието на властите и подкрепяйки „сближаването с християнска Европа“ и с базовите европейски ценности, които в основата си са християнски. Това са „истината, справедливостта, свободата, ценността на всяка личност“. Сред подписалите са известни в Украйна клирици като Андрей Дудченко и Кирил Говорун, който до скоро оглавяваше външния отдел на УПЦ МП.
През последните години Московската патриаршия предприе извънредни усилия, за да запази украинското православие в сферата на своето влияние. На това бяха посветени многобройните визити на патриарх Кирил в Украйна, последната от които – не много удачна – бе през юли. Тези визити преследваха не само тяснополитически цели. В основата им лежеше детайлно разработената доктрина „Руски свят“.
Съгласно тази доктрина Русия и Украйна са излезли от „един кръщелен купел“, тях ги обединява обща религиозна култура и това не им позволява да се разделят даже в условия на политическа независимост. Тази доктрина предизвика силното раздразнение на украинските националисти, които заподозряха патриарха в политическо манипулиране. Но самата УПЦ МП като цяло споделяше и поддържаше тази доктрина.
Оказа се обаче, че с нарастването на политическото напрежение, когато на преден план излезе изборът между националната независимост и привързаността към общото православно наследство, везните на УПЦ МП се наклониха в полза на националната независимост.
Какво ще даде това на украинското православие? Църквата на Московската патриаршия е най-голямата в Украйна. Ако националното самосъзнание на нейните членове надделее над доводите за православно единство с Русия, тя неизбежно ще сближи своите позиции с позициите на останалите църкви, които отдавна мечтаят за единно и независимо украинско православие.
Лидерите на УПЦ КП и УПАЦ нееднократно са заявявали, че заради тази висока цел са готови да пожертват собствените са амбиции и да се оттеглят от ръководството на църквата. За обединението на украинското православие по-скоро ще съдейства Константинополският патрирах, който е в сложни политически игри с Москва. Това означава, че в обозримо бъдеще може да възникне единна украинска църква, на която Москва вече няма да може да откаже пълна независимост – автокефалия.
Текстът е публикуван в газета.ru.
Превод от руски: Димитрина Чернева
