Начало Музика Концерти Репетицията като откровение
Концерти

Репетицията като откровение

Мария Митева
26.02.2024
1598
маестро Георги Димитров, фотография личен архив

Големият български диригент Георги Димитров ще застане пред оркестъра на Софийската филхармония на 29 февруари. Солист ще бъде звездният цигулар Юлиан Рахлин.

Георги Димитров е диригент с половинвековен опит в областта на симфоничната, оперната и кантатно-ораториалната музика. Започва да учи цигулка с Божидар Розенберг и продължава в Музикалната академия при проф. Михаил Балкански. Учи и оркестрово дирижиране при проф. Влади Симеонов. Специализира в Санкт Петербург при Евгений Мравински и Арвид Янсонс. Бил е диригент на Пловдивската филхармония от 1972 г., като в различни периоди по-късно е бил музикален директор и главен диригент там. От 1981 г. в различни периоди е бил главен диригент и директор на Русенската опера. Работил е и в Софийската опера. В началото на 90-те години на ХХ в. ръководи Симфоничния оркестър на Сан Марино. Получава най-високото отличие на Републиката – орден Санта Агата. За кратко е и главен диригент на Старозагорската опера. Носител е на Националната награда Акад. Марин Големинов за 2022 г.

На 29 февруари т.г. маестро Георги Димитров ще дирижира Софийската филхармония, в програмата: Волфганг Амадеус Моцарт, Увертюра „Лучио Сила“, K. 135; Концерт за цигулка и оркестър №3 в сол мажор, К.216 със солист Юлиан Рахлин и Симфония №36 „Линц“.

Маестро Димитров, житейската зрялост помага ли да се изрази по-дълбоко същността на музиката?

Безспорно годините дават отражение върху професионалните умения. Дългогодишният опит се съчетава с евентуалното помъдряване и музикалната мисъл се задълбочава и става всеобхватна.

В днешно време как успявате да мотивирате оркестрантите да дадат максимума?

Колегите оркестранти са професионалисти и винаги могат да дадат най-доброто като резултат – необходимо е само да се събуди музикалното им чувство, с което живеят от момента, в който са прегърнали своя инструмент. Това постигам с абсолютно заразителна всеотдайност по време на репетициите.

Известно е, че вие основателно се възхищавате на Добрин Петков, който е бил взискателен не само към музикантите, но и към себе си. Кое негово диригентско, но и човешко качество ви е помагало?

Добрин Петков работеше само по този начин. За него всяка репетиция беше откровение и себеотдаване. Това научих от него и не мога да работя по друг начин, макар че днес този начин на работа изглежда твърде архаичен.

А какви са спомените ви за маестро Марин Големинов?

С академик Марин Големинов се срещнах по време на постановката на операта „Зографът Захарий“ в Русе. Постановъчният екип беше: режисьор Пламен Карталов, сценограф Иван Савов и моя милост. Бях възхитен от музикалния език и драматургията на това класическо българско произведение. Партитурата беше със симфонично звучене, което много ми допадна, и помолих маестро Големинов да напише симфония върху този музикален материал, но това не се случи поради неговата кончина.

На концерта на Софийската филхармония на 29 февруари ще прозвучат творби от Моцарт. За съвременниците си той е създавал музика на душата. Важи ли това и днес?

Творчеството на Моцарт е създадено за душите на неговите съвременници, но е валидно и за тези, които днес имат души.

Обичайно програмата на един концерт се избира според солиста. Вие ли избрахте останалите творби?

В тази програма аз избрах само увертюрата „Лучио Сила“ от Моцарт и се съгласих с предложените от Софийската филхармония други две произведения, защото те тонално и емоционално правят една добре конструирана програма.

Вие често дирижирате и опери. Бихте ли дирижирали и днес оперна музика?

Оперна музика в последно време избягвам да дирижирам по естетично-здравословни причини.

Вие сте правили и много записи на Бетовен. Той ли е любимият ви композитор?

Бетовен е само един от любимите ми автори.

Кои композитори и техни произведения включихте в последните си записи?

Последно записах „Сватба“ от Любомир Пипков, „Шотландска фантазия“ и Двоен концерт от Макс Брух със Симфоничния оркестър на БНР.

В днешното време, когато почти всеки се опитва да оригиналничи в изкуството, твърдите обратното за себе си. Какво ви дава сила да отстоявате на пулта това свое верую?

По природа съм традиционалист и мисля, че човечеството е еволюирало чрез натрупване на доказани ценности. Винаги е имало оригинални идеи, но те са били като малки искри, които са поддържали вечния огън на човешкото развитие.

Нашите концертни зали с добра акустика са малко. Имаме ли нужда от нови, по-съвременни?

В България има много спортни зали, но в последно време няма спортни постижения. Нямаме концертни и оперни зали, но все още се стремим да правим истинско музикално изкуство.

Мария Митева
26.02.2024

Свързани статии