Столичната галерия Intro откри своя артистичен сезон с изложбата на Станислав Божанков „Рефлексия на образа“. Думи от куратора

Графичните произведения на художника ни поднасят вълнуваща среща с абстрактното изкуство на автор с подчертано индивидуален почерк и пластичен език.

В средата на 90-те години на ХХ в. Станислав Божанков завършва графика в Краков, в ателието на проф. Анджей Пийч. След завръщането си в България той за кратко работи с галерия „Витоша“, но продължава да участва в изложби и графични форуми предимно в чужбина. През последните двайсет години авторът не престава да твори в родния Кюстендил, като за по-голямата част от българската публиката остава непознат.

С изключителна пластическа изразителност и асоциативност в изказа, изложбата „Рефлексия на образа“ представя произведения, създадени през последните две години и до голяма степен инспирирани от пространството на галерията. На латински терминът Reflecto означава „връщане назад“, отражение, размисъл. Рефлексията е способност на човек да се вгледа в себе си, да насочи мислите и съзнанието си към себепознанието. В този смисъл графичните листове на художника носят силата на древни символи и закодирани послания, на размисли за мистични белези и интуитивни откровения.

Станислав Божанков работи в полето на абстрактните структури, в които развитието на формата стига до частично наслагване и детайлно прецизиране на обемите в композицията. Енергията на неговите абстрактни, наситени с голяма доза осмислена „спонтанност“ образи пряко кореспондира с философската нишка, която той ни внушава. Произведенията му провокират с иновативен подход и наслагване на черно-бели линии и силуети. В тях няма да открием самоцелни ефекти за сметка на цялостната визия. По-скоро той се съсредоточава в опита си да изяви непосредствена експресивна пластичност посредством сблъсъка с универсалните и вече познати геометризирани форми.

Характерният стремеж на автора да конструира собствен визуален и метафоричен език намира израз и в същностните наименования на творбите – „Мегалити“, „Първични палитри“, „Интуитивни абстракции“, „Мистични кръгове“, „Гестоария“. За него е изключително важен балансът между духовната същност и знаковата структура, равновесие, което той неизменно се опитва да съблюдава.

Когато говорим за графиката на Станислав Божанков, трябва да отбележим, че тя е отражение на индивидуалната философия на твореца, че във всяка негова творба намираме духовните измерения на вътрешната му вселена и на неговия стремеж да се докосне до „визуалните“ контури на времето.