Начало Идеи Гледна точка Роднина, милиционер – ротация
Гледна точка

Роднина, милиционер – ротация

5083
Кадър от филма „Опасен чар“

Състоянието на нещата е такова, защото влиянието на съветската управленска система с нейните фалшиви човеколюбиви лозунги и таен репресивен апарат, който фактически дърпа конците, не е преставало да действа.

„Опасен чар” на сценаристката Свобода Бъчварова и режисьора Иван Андонов е източник на много крилати фрази, които от 1984 година насам се предават от поколение на поколение. „Парите не ме интересуват, те са тор, върху която поникват красиви цветя”, „Лошо, Седларов, лошо”, „Куче – касичка, къща – касичка, заек – касичка”, „Стига с тия простотии, бе, мамо”, „Мирише ми на командировка в Централния софийски затвор, при бай Ставри, познавам го лично – човекът е строг, но справедлив”, „Първата година е трудно, после се свиква”…

Интересното е, че филмът е част от поредица, посветена на 40-годишнината от създаването на Народната милиция, но вместо да върши пропагандната си работа, рисува картина на деградиралото социалистическо общество от времето на застоя. Главният герой – Тодор Колев – е очарователен мошеник, чийто изпълнен с перипетии живот разкрива пораженията, които тоталитарният режим нанася върху своите подчинени. Наложената комунистическата утопия е принудила всички да лъжат, да живеят в неистина и на този фон измамникът изглежда парадоксално честен или най-малкото предизвиква симпатията ни, доколкото той самият прилича на невинна жертва, а неговите престъпления по-скоро изобличават голямата политическа злоупотреба.

Злоупотребата се състои в това, че под уж благороден идеологически предлог се извършва държавна репресия, която отнема на хората правото на индивидуална независимост – те са впрегнати в масовото изпълнение на еднопартийна повеля и проявите на лична свобода неизбежно попадат извън закона. Частната производителна инициатива е забранена, изборът на собствен начин на живот – също, като тази задължителна униформеност възпрепятства естественото изграждане на морална база, а на нейно място се появяват фалшиви норми, които водят до всеобщи манталитетни деменции и повсевместна корупция.

„Роднина, милиционер, роднина, милиционер” е реплика, свързана с подготовка на сватбено тържество – как да бъдат подредени гостите. Преди това бъдещите тъст и тъща – Георги Русев и Надя Тодорова – скандират с еуфоричен шепот „сгодихме се, сгодихме се”, защото се радват, че ще се спасят от наказание, като омъжат дъщеря си за инспектора от Народната милиция, който ги е хванал да въртят непозволен бизнес. За инспектор се представя споменатият мошеник, който от своя страна е разкрит, понеже иска подкуп от други незаконни производители, които доставят стока на по-висшестоящи служители и не се страхуват от проверки.

Какво общо има описаният сюжет с настоящата политическа ситуация?

За съжаление, има много общо, тъй като повече от трийсет години след демократичните промени инерциите от регистрирания във филма период не са престанали да действат. Въпреки че общественото устройство е формално различно, съдържателните нагласи все още отговарят на онзи момент. Държавното управление продължава да упражнява своето въздействие върху всички сфери на живота и тяхното функциониране е порочно обвързано с политическите договорки. Разрешението на институционални, на тясно професионални или дори на лични проблеми се възприема като политическа задача, с него се нагърбват партийни ръководства. Поради тази причина борбата за усъвършенстване и справедливост губи своята универсална перспектива и започва да обслужва нечия партийна полза.

Политическият смисъл на представителната либерална демокрация се състои в ограничаването на властта до нейните ясно очертани рамки. Тя установява отношенията в общите територии на живеене, като оставя свободно пространство за индивидуална изява и по-скоро стимулира самостоятелността при взимането на решения. Законовите регламенти пазят автономното право на всеки да определя поведението си спрямо специфичната за съответната област необходимост и компетентност. Такъв обществен договор почива на разбирането, че защитата на собствения интерес гарантира респекта и към интереса на другия – моята свобода свършва там, където започва твоята.

В нашия случай политическите представители, на които поверяваме управлението на страната, не изпълняват задачата да осигуряват условията за свободно и честно състезание на идеи за по-пълноценно съществуване, а напротив – те продължават да са агенти на шуробаджанащината и властовата репресия. Комунистическата утопия е наследена от демократичната – отново говорим само за идеологическа фасада, зад която се злоупотребява с привилегии по роднинска линия и с правомощия по устав. За да оцеляват, гражданите трябва да участват във вездесъщия корупционен механизъм, като подреждат на сватбените си тържества „роднина, милиционер, роднина, милиционер”. Тази подредба все така оглежда състоянието на обществото от върховете на властта до най-ниските слоеве.

Състоянието на нещата е такова, защото влиянието на съветската управленска система с нейните фалшиви човеколюбиви лозунги и таен репресивен апарат, който фактически дърпа конците, не е преставало да действа. Най-лошото е, че има много хора, които са попили внушенията му и ги смятат за свои автентични убеждения, но дори тези, които твърдят, че са против, не могат да разпознаят неговите аватари и даже им съдействат в запазването на позициите. Така гласоподавателите в крайна сметка избират между „роднини” и „милиционери” – в този контекст добилата широка популярност дума „ротация” означава въртенето между двете възможности.

За да се излезе от омагьосания кръг, изглежда трябва да се прогледне за една иначе очевидна истина: ако някой свърши твоята работа, искаш или не – оставаш му длъжник. С други думи, ако оставяме в ръцете на политиците да отговарят за юридически, икономически, образователни, здравни и прочие въпроси, то нека не се учудваме, че те ги уреждат по начин, който ни прави зависими от тяхното благоволение, което е другото име на корупцията. Истинското противодействие е всяка институция да отстоява собствената си целесъобразност, всяка професионална общност – собствените принципи за добра работа, всеки човек – собственото си достойнство.

Уловката е в политическите обещания и пристрастия – нашите хора са почтени, посочват пороците и твърдят, че ще ги премахнат, да ги подкрепим, да им вярваме и да ги търпим като роднини, в най-лошия случай – да се съгласим на „ротация” с милиционерите… Не, не – честен политик е този, който признава себе си за част от проблема, а не се представя за неговото решение. И като е част от проблема, главното му усилие да не пречи на свободните граждани да го решават.

Стоян Радев завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа по режисура за драматичен театър на проф. Красимир Спасов през 1998 г. Сред по-известните му спектакли са „Плач на ангел“ от Стефан Цанев, „Караконджул“ по Николай Хайтов, „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Ничия земя“ по филма на Данис Танович (Народен театър „Иван Вазов“), „Кой се бои от Вирджиния Улф“ от Едуард Олби (МГТ „Зад канала“), „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен, „Жена без значение“ от Оскар Уайлд (Театър „Българска армия“), „Палачи“ от Мартин Макдона, „Развратникът“ от Ерик-Еманюел Шмит (Театър „София“), „Братя Карамазови“ по Достоевски (ДТ Пловдив), „Соларис“ по Станислав Лем (ТР „Сфумато“) и др. Има награда „Аскеер“ за най-добър режисьор, както и многобройни номинации за „Икар“ и „Аскеер“ в същата категория. Заснел е няколко документални филма и шест серии от тв сериала „Четвърта власт“, отличен с наградата за най-добър сериал от Българската филмова академия и от Асоциацията на европейските обществени телевизии CIRCOM.

Свързани статии