Начало Идеи Гледна точка Рождественско. Отвъдното е тук
Гледна точка

Рождественско. Отвъдното е тук

1864
Николо ди Томазо, „Рождество Христово“, втората половина на XIV в.

Нееднократно през годините съм обръщал внимание на парадокса на Рождеството. В най-обобщен вид този парадокс днес бих могъл да изразя така. Да, Бог – това ще признаят и онези, които не вярват, че такъв има (но същевременно както и вярващите разбират какво се казва с това понятие), би могъл да бъде единствено Онзи, Който е отвъд абсолютно всичко, което е, и даже от абсолютно всичко, което бихме могли да си помислим. Защото един Бог, Който не е именно отвъден на всичко, на абсолютно всичко, Който не превишава абсолютно всичко, Който не е каквото и да било от по-силните за помисляне неща, чисто и просто не е тъкмо Богът.

Всъщност, изхождайки от това – повтарям, приемано и от невярващите убеждение – тези последните правят извода, че затова (именно затова) Бог и… няма. Има и може да ги има само нещата, само светът. И ето: в нещо съществено отричащите този единствено отговарящ на „понятието си“ Бог, все пак са прави. Прави са защото (както обаче и вярващите) имат една базисна интуиция; че ако Бог е просто и само такъв – отвъден, ако е просто и само отвъд всичко – Той не е собствено Бог. Отвъдният, да – отвъдният на всичко Бог, за да е именно Бог – знаят дълбините човешки, – трябва да има тази своя отвъдност… тук. Тази Негова отвъдност – парадоксално, но е така – трябва непременно да присъства, трябва да я има, при това ясно и безапелационно да се усеща, да се живее. В противен случай – бидейки само отвъден, Бог не е Бог, а абстракция, която би могла и да не ни засяга.

Един Бог, Който не е именно отвъден на всичко, Който не превишава абсолютно всичко, чисто и просто не е тъкмо Богът.

Но ето, че именно така вярващите и вярват, и са убедени. Отвъдният – това е най-интимният им опит – присъства, присъства отсам и в най-сюблимния смисъл това е засвидетелствано тъкмо с Рождеството. С Рождеството Си Сам отвъдният ни е засвидетелствал, че е тук.

Тук обаче – и в това е продължението, чудото на парадокса – на Рождеството се е родил не просто още един „от тук“, а именно Онзи, Който въобще не е „от тук“. Който е абсолютно отвъдният. С две думи: ако абсолютно отвъдният не е тук и даже буквално, осезателно тук, ако е само отвъден, Той и не е Бог. И обратно: ако тук, буквално тук не е все пак абсолютно отвъдният, Той и не е Бог, а само някой „тукашен“ (и затова непозволено обожествяван човек).

Та ето: Рождеството на Христос е за вярващите сюблимното потвърждение на този техен опит. Ние имаме Бог, защото отвъдният – видели сме, осезали сме – се е родил тук и значи оттогава и навеки е с нас тук. И същевременно: ние имаме Бог, защото тук, при нас, с нас – видели сме, осезали сме го – е тъкмо Онзи, Който безусловно е не-от-тук.

Тези две неща са от изключително значение. Щом от Рождество насетне отвъдното е вече тук, то тук, край нас, може би досами нас е вече нещо, което е в състояние да преодолее дори невъзможното, дори онова, което е отвъд всичко възможно. И обратно: щом от Рождеството насетне тук, ето тук, може би досами нас е родено и е отвъдното, то тук вече не е просто тъпото, непреодолимото, катадневното „тук“, но и чудесното, онова, което е внедрило в „тукашното“ празничното – не-тукашното, Божественото.

Отвъдният на всичко Бог, за да е именно Бог – знаят дълбините човешки, – трябва да има тази своя отвъдност… тук.

В Рождеството обаче е открит и един още по-впечатляващ парадокс. Защото (и на това съм обръщал внимание в предишни години) Бог, Сам всепревишаващият Бог в Лицето на Иисус Христос, се е родил тук не както би могло да се очаква – като гръмовен, светлоносен „извънземен“, като падаща на земята ослепителна комета, а като… дете, като наистина новородено дете. При това родил се е, не както бихме могли също да очакваме, в центъра на този свят (в тогавашния Рим), а в глуха източна провинция, в странноприемница в покрайнините на провинциален град в тази провинция и – нека забележим – още в нощта на Своето Рождество се е превърнал в безвестен бежанец „в земята Египетска“, където по предупреждението на Ангела са Го отнесли Неговите родители. Родил се е, да – „в рода и дома Давидов“, но именно в дните, когато потомъкът на този нявга славен и царски род св. Иосиф е бил вече анонимен дърводелец, нямащ в родния си Витлеем нито дом, нито имот. В Христовото Лице следователно отвъдният на всичко съществуващо е тук, но в едно наглед напълно случайно „тук“, в един бежанец „тук“.

И това е другият невероятен урок на Рождеството за всички нас. Онова, което е отвъд абсолютно всичко – божественото – казва ни този урок, би могло да бъде, от Рождеството насетне – в… едно дете на безвестни бежанци, в един (осиновен) син на дърводелец, в един поданик на глобалната провинция. Което пък ни казва: Отвъдният на всичко мислимо, Отвъд-възможният, Не-възможният е тук всъщност навсякъде – и в най-случайното, в най-незабележителното „тук“. И същевременно в това най-незабележително – в този положен в яслите сред животните на пътниците Младенец, в този „бежанец“, в този скитащ по провинциалните пътища може да се окаже… Отвъдният на всичко възможно, отвъд-Възможният. А това означава, че в този свят има, вече има възможност отвъд всяка възможност – че тук, освен просто без-изходното, всеразпростряно, лишено от възможност „тук“, има, има и нещо напълно „друго“. И то е ето тук – може да те срещне, да те споходи къде ли не – на прашния път, където е споходило слепородения (който не е можел, невъзможно е било да прогледне в този свят), в малкото градче, където е срещнало току-що загубилата единствения си син Наинска вдовица (която не е можела, невъзможно е било да си го върне в този свят).

На Рождеството се е родил не просто още един „от тук“, а именно Онзи, Който въобще не е „от тук“.

Рождеството и онова, което ни се е открило от Рождеството насетне следователно, ни е научило на тези две най-важни, неизтриваеми вече от дълбокия човешки опит неща. Онзи, Който вярващите изповядват като, да – отвъд абсолютно всичко, което съществува, който е дори Отвъд-възможният, Не-възможният – е тук, при това би могъл да е тук в ето онзи мизерен дом на самотната майка на слепороденото дете, което в тази Рождественска нощ внезапно вдига към нея незрящите си очи и, о, чудо, усмихва ѝ се, познава я.

И другото най-важно: че тук, тук – навсякъде – от онази Витлеемска нощ е именно Онзи, Който вярващите изповядват като отвъдния на всичко, което може да бъде, като Не-възможния и значи – тук винаги, но от Рождеството открило ни се по най-осезателен начин, е не просто и само „тук“, не просто и само това, което е, не само това, което е възможно, но и… онова, което е не-възможно. Че тук е чудото.

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“ (1988); „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“ (1998); „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“ (2002); „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“ (2005); „Светът на Средновековието“ (2012); „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата“ (2017); „Историята и нейните „апокалипсиси“. Предизвикателството на вечния ад“ (2018); „Бог е с нас. Християнски слова и размисли“ (2018); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019); „Метафизика на личността. Християнски перспективи“ (2020). През 2015 г. е постриган за иподякон на БПЦ. През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“.

Свързани статии

Още от автора