Начало Идеи Гледна точка Рожде-метие
Гледна точка

Рожде-метие

Андрей Захариев
14.12.2012
1178

azahariev

„И тъй неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш.“

Ескалаторите пълзят, плъзгат се, нижат се нагоре и надолу със змиевидните си лъскави тела, качват и свалят хората. В мола е топло и приветливо. Светлината в мола е мека и благородна. Потопени в нея, модерните материали, от които е излята вътрешността на  мегатържището, се държат някак интимно с теб, по човешки. Тук дори и пластмасите са като че ли органични и не отчуждават. Множеството жужи, шумният, невъздържан смях на тийнейджърите, изкрещяващи нервно и неприлично сковаността си от първата сърдечна среща, не дразни, а радва усмихнатите семейни двойки. Децата на двойките неспирно дърпат родителите си за полите и ръкавите…

В средата на мола е и тя – елхата. Опира чак в последния етаж, достига нивото, от което се открива гледката към света навън. Коледната елха на мола е неговият стълб в края на годината, оста, около която се завърта и подрежда цялата тази главозамайваща галактика от разнообразие, засмукала странстващите астронавти. Звездните пътешественици, пазаруващи за Коледа.

Молът е средоточието на съвременния живот, но заедно с това и нещо много, много повече – молът е сърцето и символът на самата ни цивилизация, на отвоюваното от човека пространство на светлина, топлина, блясък, благоденствие и… смисъл. Молът ни дава сигурността на подредения и предвидим наш свят, на безопасната жизнена среда. (Е, вярно, че напоследък у нас почнаха и да се бият по моловете, но все пак става дума за изключения, които ни се виждат така скандални, тъкмо заради казаното по-горе!).

Край входовете на моловете винаги има схеми, знаете. Защото моловете са хармонични вселени – замислени, сътворени и съществуващи по план-схема. Стига да следваш картата на търговския център, поставена до самите му врати, не си застрашен от нищо. Няма да се изгубиш, няма да пропаднеш заедно с черните му ескалатори в мрака на подземията.

Съвсем различен е външният свят – светът извън кристалните структури на моловете. Дори само тази страна на реалността, която се вижда през широките, чисти и обещаващи прозорци на най-високия етаж на мола, е друга. Там, оттатък, е несравнимо по-студено, самотно и враждебно. А какво да кажем тогава за онова отвъд границите на обживяното от нас, човеците? За дълбоката тъмнина на космическия безкрай. Няма план там – в царството на сляпата и неумолима случайност. В безпределното небе над светещия с всичките си електрически мощности мол материята е конфронтирана от нейното друго – от антиматерията.  Докато вътре в него нещата до едно са от нашето си, земно вещество – лъскаво, гладко и приятно. В магазините на мола антиматерията отсъства, за щастие.

А всичко това сближава мола с Коледата. Тяхната среща веднъж годишно удвоява човешката заедност и човешката увереност, както сами разбирате. Радостен химн на надеждата в лицето на живота и митинг срещу неговата крайност.

Нали точно това й обичаме толкова много на Коледата – че е времето, по което сме пак заедно с онези, които обичаме и ни обичат, и които обикновено забравяме и пренебрегваме, докато сме увлечени от надпреварата с проблемите на  всекидневието. Събирането на поколенията, жестовете на внимание помежду ни, мисълта за другия. Всяка година си припомняме (и ни припомнят отвсякъде), че Коледа е излизането от матрицата на дежурното, от коловоза на обикновеното и задължителното. Времето на чудесата. По Коледа винаги си казваме, че трябва да спрем да бъдем рутинни, че трябва да се върнем към самите себе си.

И ако Коледата е моментът в годината, запазен за всичко това, то молът е неговото място целогодишно – мястото на празничното и неделното, дестинацията за след края на работния ден. Но също и мястото за кафе и разходка с близките ни, с които иначе едва имаме време да се видим през делничните дни.

Ето тези неща, мисля си, сродяват мола и Коледата, свързват ги сякаш органично. Като че ли двете са направо създадени едно за друго. Стените на мола ни пазят от студа на вселената и от безразличието на Битието, а предколедното трескаво пазаруване ни огражда с невидимата, но здрава защита срещу ужаса от липсата на смисъл.

Само че нямаше да търсим така невротично (без да си даваме сметка за това, несъмнено) закрилата на моловете пред лицето на безсмисления космос навън, ако се сещахме по-често какво всъщност е Коледа. Ако си припомняхме, че на този ден честваме Смисъла и неговото раждане в плът. Ако осъзнавахме, че не само моловете са построени по план, но и че целият универсум е устроен така и че чудото, станало преди повече от две хиляди години, е в появата на самия План сред нас, хората. В това, че тогава Планът – Смисъл е станал човек.

Вижте, наясно съм защо и как в наши дни Коледа е един почти изцяло изпразнен от автентичното си, верско съдържание празник. Както и, че това е обяснимо и нормално при съвременните условия. Разбирам, така е, понеже модерното, светско и глобално, общество не може да си позволи една християнска Коледа. Тя би разделяла, вместо да обединява. И затова сега същността на този празник е сведена до религиозно неутралната опаковка – до елхите, играчките, украшенията и моловете. Няма лошо. Но няма да пострадате и няма да станете по-лоши, гарантирам ви, ако в утрото на 25-ти декември кажете ( в случай, че сте християни) „Честито Рождество Христово!“ вместо „Честита Коледа!“ Доверете ми се. А после, само ако искате, естествено, погледнете през прозореца към света навън и прошепнете онова: “Слава в вишних Богу, и на земли мир, между человецех благоволение!“

„Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем.“

Андрей Захариев
14.12.2012

Свързани статии

Още от автора