Разговор с барабаниста Карлос Химена и китариста Педро де Диос от испанското рокендрол дуо/трио Guadalupe Plata
Изразът „да запрашиш по баирите на Убеда“ е първото нещо, което изплува като асоциация сред испаноговорящите при споменаване на името на родния град на музикантите от Gudalupe Plata. Преводачката на първата част от това интервю (което всъщност се състои от две интервюта, направени в две поредни години) Нева Мичева ми обърна внимание на това още в процеса на разговора. „Хайде сега, недей да ходиш по баирите на Убеда“ означава „не се отвличай“, „не се разсейвай“, „давай по същество“. Та, по същество… Guadalupe Plata са музикален феномен: рокендрол торнадо, което ни говори на езика на делта блуса, на спагети уестърните, на пънка, но с елементи на фламенко, латиноамерикански фолклор и своя собствена митология, силно повлияна от визуалната естетика на религиозната обредност в Южна Испания.
Глобално и локално се преплитат като кълбо змии в също толкова витиеватата музика на групата, допълвайки я с комикси, филми и всички онези важни елементи, които са част от рокендрол естетиката в класическия ѝ вид. Първоначално групата е трио – Педро де Диос (електрическа китара и глас), Карлос Химена (барабани) и Пако Луис Мартос (контрабас). Триото има и миниалбум с американския блусмен Уолтър Даниълс, а десетилетие по-късно дуото – албум с гаражната легенда от Ню Джърси от 80-те, някогашен барабанист на The Raunch Club и настоящ рокендрол публицист Майк Едисън. В последния им засега албум също са нещо като трио – със саксофониста Матиас Ламб, с когото китаристът Педро навремето е свирил в друга група (Los Malignos) в няколко от песните.
Дуото само по себе си е природна стихия, която критиката сравнява с братята Райт (NoMeansNo). И Педро, и Карлос са виртуози на своите инструменти. От няколко години обаче на сцената с тях излиза и една мистериозна личност, бившият шофьор на групата Луис Пантерата, чиято анасонова бутилка (традиционен инструмент за Южна Испания), на която се свири с вилица, добавя точния щрих, точната подправка в точния момент… Затова „дуо/трио“ в подзаглавието. А лаконичните отговори на всеки от тримата на въпроса „Какво е за вас рокендролът?“ обрисуват повече от красноречиво тази констелация от незабравими персонажи. Педро: „Огън“, Карлос: „Свобода“, Луис: „Оф, хвана ме по бели гащи“.
Да започнем с името Guadalupe Plata. Как го избрахте и какво означава то за вас?
Карлос Химена: В нашия град нашата Дева Мария, покровителката на Убеда, се нарича Девата от Гуадалупе. Изображението е много старо, открито е от работници след войната и се намира под арка от сребро (plata на испански). И затова ние като хора от Убеда съвсем естествено си избрахме това име – Guadalupe Plata.
Имате вече 17-годишна история. Албумите ви са различни един от друг, но някои теми се повтарят – дори на визуално ниво (обложки, плакати): темата за змиите например.
Педро де Диос: Много ни харесват змиите – не като да си ги вземем в къщи и да си ги отглеждаме, разбира се. Обаче като символ са много интересни, тъй като кореспондират с нашите корени в блуса, където също често се говори за дявола, за греха, за изкушението – все теми от това поле, с които се занимаваме и в нашите текстове. В много от песните ни, а и по плакатите ни има и змии, и дяволи – те винаги са били свързани помежду си, но пък винаги се среща и по някоя котка за разнообразие.
Добре, блусът е в основата на музиката ви, но има и фламенко, има и сърф-рок, и рокабили, има и атмосфера от спагети уестърни и Б-филми, има и готик-американа дори…
Педро де Диос: Защото харесваме всичко това, а да се обясни защо нещо ти харесва, е трудно…
На български казваме: „Защото така“…
Педро де Диос: Точно така – защото така.
Карлос Химена: Всички тези музики ние слушаме от малки, но също така от детството си очевидно, имайки предвид мястото, откъдето сме, където Страстната седмица има голямо значение, сме слушали и много от местната обредна музика. Ние сме формирани от християнската традиция, макар да не ходим всеки ден на църква, и поради това, че религията е твърде присъстваща, твърде налична в нашите околности, с твърде много елементи, сме попили нейната изобразителна, художествена, символична страна. Така че преплитането на всичко това в едно е неизбежно, когато засвирим нашата си музика.
Видеоклиповете ви са истински произведения на филмовото изкуство. Те допълват музиката ви, въвеждайки ни сякаш в диаболичен спагети уестърн, което ме подсеща да припомня, че някои от филмите на Серджо Леоне са снимани не особено далеч от родния ви град. Можем ли да направим тази връзка?
Педро де Диос: Ще се върна отново на необяснимостта защо на човек му харесва нещо. Но да, има някакъв елемент на мрак, на нещо пустинно в спагети уестърните и може би това ни привлича към тях, макар че отново подчертавам – никога не можем да сме сигурни защо харесваме нещата, които харесваме.
Карлос Химена: Видеоклиповете ни са ги правили различни хора – NYSU (авторът на клипа към песента на Виолета Пара, която Gudalupe Plata аранжират, работил още по клипове на New Order и Мартин Гор, б.а.), Пако Кампанo, Пилар Ангуло и други. Винаги се стараем да обясним предварително на хората, с които ще работим, как си представяме нещата, как си представяме света, така че те да могат да създадат нещо, което отговаря на нашата музика. Тази последователност в представянето ни пред света важи и за обложките на албумите ни, които винаги са дело на Педро, и за фотографиите на групата, за които пък отговарям аз.
Появи се наскоро една впечатляваща фотосесия, в която двамата участвате в дуел с пистолети от предишна историческа епоха. Често сте герои и на късометражни комикси, създадени за турнетата ви.
Карлос Химена: А, да, тази фотосесия е нещо съвсем ново – искахме да изобразим дуел от XIX век. Избрахме си една много хубава горичка. Денят беше подходящ, тоест мъглив и дъждовен. И просто се позабавлявахме…
Педро де Диос: Комиксовите образи от миналото ни турне пък са на нашия приятел Mäik (Мигел Ален) от Гранада, с когото обикновено работим по обложките, а автор на краткия комикс, който се появи по време на първото ни идване на Балканите, беше друг приятел – Дон Рохелио от Валенсия. Той също е и музикант, има си монобанда (one man band), която смятаме за изключително важна за рокендрола в Испания днес – Tumba Swing.
Навремето бяхте трио. После известно време – дуо. Днес пак сте трио с Луис Пантерата и неговата бутилка от анасон. Но все пак след напускането на басиста ви, Педро е и китарист, и басист едновременно – само с една китара и китаров и басов усилвател. Отнема ли тази роля от концентрацията, или пък ти дава по-цялостен поглед върху музиката ви?
Педро де Диос: Моят начин на свирене до голяма степен се основава на техниката „фингърпикинг“, която се използва широко в делта блуса и кънтри музиката, и така макар в началото да ми беше малко несвойствено да покривам и китарата, и баса, постепенно свикнах. Не, не ми отнема от концентрацията, ако за това питаш. Работата е там, че когато нещо е подходящо в контекста на стила ти, лесно можеш да го усвоиш и приложиш. То е като шофирането – веднъж като го научиш, то се автоматизира и вече не го мислиш чак толкова.
Карлос Химена: И това ти го казва човек, който няма шофьорска книжка!
Педро де Диос: Може да не шофираме, но си го представяме, хаха.
Музиката ви определено извиква представи в съзнанието на човек. Тя е като саундтрак на несъществуващ филм, въпреки че вече говорихме за това, че си имате и съществуващи филми…
Карлос Химена: Опитваме се с музиката си да създадем свят, който човек да си представи сам. Не е нужно този свят да бъде вложен в конкретни изображения, в истински филм. Достатъчно е човек да изиграе филма в главата си.
Педро де Диос: Киното е фундаментално за нашата музика и затова е твърде естествено, когато ние създаваме музика, от нея да се генерират „вътрешни филмови изображения“.
Песните ви са кратки и ударни. Все пак говорим за рокендрол. Но на концерт всички те сякаш се сливат в едно всеобщо произведение, в един цялостен транс… Това как можем да го обясним с думи?
Карлос Химена: Нашите песни не са затворени. Обикновено работим с идеята на конкретната песен и оставяме структурата ѝ отворена, за да може да стане и по-дълга, ако това е необходимо, или дори да се трансформира в нещо друго, в транс.
Транс-формиране!
Карлос Химена: Транс-формиране, точно.
Превод Нева Мичева, Христина Тасева
Концертът на Guadalupe Plata на 10 юни 2026 г., сряда, се организира от „Аларма Пънк Джаз“ и „Сингълс“ и е последното събитие на „Аларма Пънк Джаз“ в тази ключова за клубната култура на София зала в НДК (вход А4 – дясно), която затваря врати в края на юни. Билети можете да купите в EpayGo или на каса на EasyPay. Вратите отварят в 20.30 часа, а преди Guadalupe Plata на сцената ще излязат с кратък концерт още едни музикални гости от още по-далеч. Специален подарък от „Аларма“ и „Сингълс“ за публиката на изпроводяк.
