Един ден багдадският вехтошар и разказвач на истории Хади решава, че може да поправи света. Не, не се кани да реши всички проблеми в Ирак, нито да спре въоръжените конфликти и бунтове, самоубийствените атентати и корупцията, той прави друго, което е по силите му – тайно съшива у дома си онези захвърлени части от човешки тела, които намира по улиците на Багдад, след поредния терористичен акт. Хади иска единствено да ги погребе с достойнство. И от това се ражда чудовище.
„Франкенщайн от Багдад“ на Ахмед Садауи е сюрреалистичен роман, в който се появява не само необикновеното създание, съставено от човешки части, което познаваме от книгата на Мери Шели. Тук има цяла галерия странни образи, родени сякаш в различни времена – от Средновековието до днес. Появяват се разказвачи на приказки, корумпирани полицаи, журналисти, фоторепортери и писатели, гадатели, астролози, собственици на малки кафенета, заклинатели, които управляват джинове чрез магически пясък, има възрастна асирийска християнка на име Елишва, която говори със свети Георги и вижда как той ѝ отговаря, гангстер-политик, висши военни, бръснари и дребни търговци в бизнеса със стари вещи и антики… Всички тези герои се опитват да живеят нормално в Багдад. Съпротивляват се, упорстват и до последно отказват да напуснат града, въпреки че в онзи Багдад, който обитават, вече никой не може да се живее нормално.
Разбира се, книгата на Ахдед Садауи може да се чете като сюрреалистичен, фантастичен или дори абсурден роман, но в същото време той е ярка сатира, насочена срещу войната в Ирак и несигурността в следвоенен Ирак след падането на режима на Саддам Хюсеин. „Франкенщайн от Багдад“ обаче би могъл да бъде и роман срещу всички режими, военни действия и граждански войни, независимо дали се случват в Близкия Изток, или някъде другаде по света. Защото парадоксът е, че режимите са добро оправдание дори за нормалните хора да нарушават правилата, да престъпват законите и да не полагат усилия насилието да бъде спряно.
Затова Франкенщайн от Багдад – онзи тайнствен мъж „Как-му-беше-името“, сглобен от телата на безименните жертви, се превръща в чудовище. Той не може да получи възмездието, което търси. Чудовището не може да накаже виновните, защото в този град вече е невъзможно да се каже кой е насилник и кой жертва, кой е виновен и кой е невинен. И вече не е ясно жертвите какъв цвят на кожата имат, какъв език говорят, в какво вярват. В един момент се оказва, че чудовищата се раждат, защото няма невинни хора. Във време на войни, военни преврати и режими излиза, че ръцете на всички са оцапани с кръв.
„Няма невинни хора, които да са само невинни, нито престъпници, които да са само престъпници“, тази мисъл нахлу в главата му като заблуден куршум. Стоеше по средата на улицата и гледаше в небето в очакване на финалния миг, в който да се разпадне на първоначалните си части. Тази мисъл можеше да срине мисията му, защото всеки убит престъпник беше и жертва. Даже някои може би бяха повече жертви, отколкото престъпници, така че без да иска, може би беше съставен от най-невинните части на телата на престъпниците, пише Ахмед Садауи.
Освен важното социално послание, което носи тази книга, „Франкенщайн от Багдад“ е роман с ярки герои, добър език и атмосфера, която се помни. Ахмед Садауи създава един необикновен свят, съставен сякаш от автентични парчета действителност, взета направо от телевизионните репортажи от горещите точки в Ирак и старите арабски приказки.
Бомбата избухна две минути след като Елишва – възрастната жена, известна и като Ум Даниел, или „майката на Даниел“, се качи в автобуса. Всички пътници се обърнаха, за да видят какво се бе случило. Наблюдаваха шокирани как кълбото дим се издига над тълпата, огромно и черно, на паркинга до площад „Таяран“ в центъра на Багдад. Млади хора тичаха към мястото на експлозията, колите се врязваха една в друга или в ограденото островче по средата на улицата. Шофьорите бяха уплашени и объркани, атакувани от какофонията от клаксони и хора, които пищяха и викаха.
