Начало Музика Концерти Росен Гергов и синове
Концерти

Росен Гергов и синове

Мария Митева
11.07.2024
271

С диригента Росен Гергов разговаря Мария Митева

Диригентът Росен Гергов  завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София в класа по пиано на Милка Митева. Учи кларинет при Борислав Йоцов и дирижиране при Михаил Ангелов. Завършва Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Бил е главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР през 2015–2016 г., оттогава е гост-диригент. Прави дебюта си в Националния театър в Манхайм през 2016 г. Дирижира спектакли на „Касандра“ на Майкъл Джарел в Театро Росини, Луго, Италия. Работи с Шотландския камерен оркестър, Симфоничния оркестър на Бамберг, Люксембургския филхармоничен оркестър, Националния оркестър на Монпелие, Симфоничния оркестър на BBC, Виенската филхармония, Оркестъра на Полското национално радио и Симфоничния оркестър на Базел. Росен Гергов е лауреат на първия международен диригентски конкурс на името на Евгений Светланов през 2007 г. и година по-късно записът му на музика на Дейвид Чески със Симфоничния оркестър на Норландската Опера (Norrlandsoperan) е номиниран за Грами. Има три деца, талантливи музиканти. Кай, четиринадесетгодишен, свири на цигулка. Рей, дванадесетгодишен – на виолончело. Най-малкият Лео учи пиано в Университета по музика и изобразително изкуство във Виена.

Кай е носител на много награди – Първа награда с отличие в Prima la Musica, 2016 и 2018 г., Втора награда като най-млад цигулар в конкурса „Млади виртуози“ в София, Първа и Специална награда за най-добра интерпретация на Барток в Грац, Австрия, 2017 г.; Първа награда на Международния конкурс за цигулка в Брюксел, 2019 г. Рей дебютира пред публика на 5-годишна възраст, през 2018 и 2019 г. печели Първа награда на Prima la Musica, през 2020 г. прави дебюта си в Карнеги хол.

Маестро Гергов, за втора година участвахте в „Софийски музикални седмици“ с вашите прекрасни синове като солисти. Музикалната дарба като че ли най-често подлежи на унаследяване. Музиканти ли са и вашите родители?

Не са класически музиканти, но са работили като поп музиканти. Свиреха по хотелите в чужбина за около десетина години. В момента вече не се занимават с това. По професия са инженер и физик. Малко след 10 ноември 1989 г. нямаше работа за специалисти като тях в България. Винаги са правели музика, но нямат специална квалификация. И двамата изпълняваха добре естрадни песни. Майка ми като малка е свирела на пиано и ме насочи към този инструмент. Аз учех пиано в Музикалното училище при Милка Митева и към пети-шести клас започнах да уча и кларинет допълнително.

Вие сте учили и оркестрово дирижиране още от Музикалното училище.

Тогава се интересувах от различни неща. Бях подал молба до ръководството на училището да изучавам хорово дирижиране. Милка Митева, учителката ми по пиано, видяла молбата и ме насочи към оркестровото дирижиране. Уговори Михаил Ангелов, диригента на училищния оркестър, да ми преподава.

Бащата на пианиста Людмил Ангелов?

Да. Така аз и Жорж Димитров, който в момента е в Софийската опера, и още двама-трима се занимавахме факултативно.

Вие сте благодарен и на Сейджи Озава. Какъв по-точно беше неговият маниер на работа?

Начинът му на самоподготовка беше много професионален. Това ме впечатли. До най-малката подробност познаваше партитурите. Иначе като човек беше много приветлив и харесван, особено от по-младата генерация. Студентите в Америка много го обичаха. От наблюдение научаваш доста – не само за позитивните неща, но и  за негативните.

Вие насочвате и вашите деца към музиката.

Това мога да им предложа на най-високо ниво. Те ако решат да станат нещо друго, могат да се преориентират, но мисля, че имат добри шансове да се развият като отлични музиканти. Майка им е цигуларка. Те имат стимул от семейството да бъдат музиканти. Всеки от тях е на страхотно ниво за възрастта си и могат да навлязат по-дълбоко в интерпретацията на класическата музика, да открият нови неща не само за себе си, но и за публиката. Музикантът се усъвършенства с годините.

Майката им помага ли в музикалното им развитие?

На нея не ѝ остава време да се занимава с тях професионално. Тя няма такива възможности, каквито аз имам. Все пак съм диригент с не малка кариера. Аз съм този, който се занимава с тях на 95%. В началото майка им помагаше, когато децата ни бяха по-малки, докато овладеят инструмента до някаква начална степен. Тогава тя имаше повече време. В един момент аз поех образованието им, след като приключих договора си със Симфоничния оркестър на БНР. Имах повече време да се занимавам с тях. И това стана основната ми смислена цел.

Цигулката и виолончелото са ви предоставени от виенски лютиер.

Кай свири на стара италианска цигулка от XVIII век. Рей на чело. Лютиерът Кай фон Щитенкрон явно вижда потенциала на децата и как се развиват, и ни предостави тези страхотни инструменти. Ние сме ги застраховали, защото са доста скъпи.

Моцарт, Прокофиев, Паганини – трудни композитори и за по-зрели музиканти. Момчетата имат ли предпочитания към някои композитори, или вие ги насочвате?

Това се определя заедно с учителите. Гледам да се развиват адекватно в нужната посока за тяхната възраст. Следващите концерти, които ще свирят може би след една-две години, ще са на Брамс, на Сибелуис, на Чайковски.  

За втора година те участват с Плевенската филхармония във фестивала „Софийски музикални седмици“. Как се стигна до това доверие да ги изберат за такива концерти?

В случая аз предложих на директора Любомир Дяковски миналата година да ги чуе и за концерта да избере един от тях. На него му се сториха интересни и тримата. Те имаха голям успех сред публиката и сред оркестъра. И така се получи нещо като хубава традиция. Надявам се другата година пак да гостуваме. За тях е безценно като опит да свирят с оркестър. Те заедно свирят и трио.

Виктор Илиев е посветил на тримата G форсе за цигулка, виолончело, пиано и оркестър. Негова ли беше идеята?

Идеята беше на директора на „Софийски музикални седмици“ Момчил Георгиев. Той желаеше да има някакво модерно българско парче, ако е възможно, и да е премиера. Ние с Виктор сме приятели още от студентските години. Той също е учил дирижиране във Виена и се познаваме отдавна. И аз просто го попитах дали би написал едно по-кратичко произведение за децата, тъй като той ги познава много добре. Той се съгласи и Плевенска филхармония също одобри идеята. Така се роди това произведение, което е написано за тях. Надявам се да го свирим и другаде.

Звучеше много красиво.

Много интересно произведение. Ние го сглобихме само за два дена, нямаше много време за репетиции. Но като цяло се получи добре.

Догодина ще гостувате ли пак на „Софийски музикални седмици“? Децата вече имат доста фенове.

Надявам се. И даже вече зная какво ще подготвим. Това е двойният концерт за цигулка и чело на Сен Санс, който се свири много рядко. Казва се „Музата и поетът“.   

Те много добре говорят български език. Вие ли ги учите?

Аз ги уча, но те ходеха и на българско училище във Виена.

Те как се чувстват при такъв смесен произход – с майка японка, баща българин и живеят в Австрия.

Със сигурност най-много българи. Питал съм ги. Поради причината, че най-много време прекарват с мен и им влияя, тъй като съм родолюбец и обичам България. Те доста често гостуват при прабаба си във Враца и много добре се чувстват там.

Като приятел ли се държите с тях, или като строг родител?

Главно като приятел, но ако не взимат нещата насериозно, тогава ставам по-строг. Като към колеги се държа. С Кай се държа вече като голям човек, с него може да се говори равностойно, с малките е по-трудно, но и те са възприемчиви. 

Мария Митева
11.07.2024