Преводачът и познавач на румънската литература Христо Боев по повод на протестите за демокрация без корупция в Румъния.
Протестират ли вашите румънски приятели? Усеща ли се неподправена енергия, която сякаш липсва на българите?
Всички мои приятели протестират и доказателството са снимките им във фейсбук. Тази енергия, за която говорите, я има и я получават от дълбокото си убеждение, че трябва да се борят за своята демокрация без корупция. Разбира се, борбата против корупцията е процес, но този процес трябва да бъде непрекъснато защитаван с граждански действия. Знаково бе и присъединяването на президента на Румъния, Клаус Йоханис, към тези протести. Приемането на поправката в закона, би била сериозна крачка назад в освобождаването на държавата от корупцията и румънците твърдо заявяват своята ангажираност с общество, свободно от корупционни практики. На българите тази енергия им липсва по обясними причини – най-големите протести в нашата страна не доведоха до никакви трайни положителни решения. Смятам, че там има и голяма политическа воля от страна на управляващите, Румъния да бъде образцова демокрация на Балканите. Неслучайно сравненията с нашата страна не са в наша полза.
Как румънските медии отразяват протестите? Има ли влияние властта върху медиите?
Румънските медии са далеч по-свободни от българските в това, което отразяват, както и далеч по-задълбочени в анализите си. Техните медии свободно отразяват протестите с репортажи и пространни статии. Не мога да видя влияние на властта върху отразяването на тези протести.
Защо бяха избрани социалдемократите начело с Драгня, след като се знае, че е подсъдим?
Относно избирането на хора със съмнителни отношения със съдебната система, мисля, че сме свидетели на всякакви случаи и в нашата страна. Това, което Румъния се опитва да направи, е да минимизира подобни назначения в един процес към назначаване на възможно по-чисти и достойни хора на ръководни позиции. От друга гледна точка, в едно демократично общество всеки може да се окаже подсъдим за какво ли не, това не го прави непременно виновен. Трябва да разберем, че нещата при нас опират до личния морал на кандидатите за ръководни позиции. Но този морал се изгражда с мерки, които може би никога няма да видим на Балканите.
Явно е невъзможно да се закрие Националната дирекция против корупцията. Главният прокурор е срещу това, полицията и президентът заявиха подкрепа… Прецедент ли е това в исторически план?
Мисля, че Румъния е избрала ясно своя път към демокрация от западен тип, не фасадна демокрация като в други държави на Изток. Техният път е доста по-праволинеен от нашия, също и съдебната система там даде ясни доказателства за независимост в правораздаването. Гледам на сегашната ситуация като пореден тест за гражданското общество и политическата воля, който според мен Румъния ще издържи с достойнство. Важното е, че те отказват дори да допуснат друго възможно развитие. В исторически план са се откривали и закривали всякакви агенции и дирекции, според нуждите на страната и/или конкретното управление. А подкрепата от полицията далеч не е прецедент – тя и армията застанаха на страната на хората по време на революцията им от декември 1989 г.
Помните румънската революция от 80-те. Подобно ли е положението сега?
Протестите сега са най-масовите след тези от време на свалянето на Чаушеску от власт, а тази тяхна революция всички я помним. Аз лично, като чух за екзекуцията на техния диктатор, бях шокиран – дадох си сметка, че Румъния ще се развие различно от България, наблюдавайки паралелните процеси в нашата страна по това време. Не трябва да си мислим обаче, че румънската революция реши всички проблеми с комунистическото минало. Там хората масово излязоха на улиците, проля се кръв – около 1000 души бяха убити. Оттук идва и твърдата им неотстъпчивост при отстояването на завоюваните права и свободи.
Говори се за здравия разум на българите, когато се прави сравнение с румънската реакция на комунистическото минало.
„Здравият разум“ на българите е свързан с първичния инстинкт за оцеляване на всеки индивид, всяко живо същество, нищо друго. Разбира се, това е и безгръбначие, защото показва гъвкавост при тълкуването на смисъла на каквато и да е ситуация – това говори за относителност на самия морал, двойни стандарти и така нататък. Реакцията на съвременното румънско общество към комунистическото им минало е далече по-крайна, отколкото при нас. За тях това е срам, но и отговорност никога да не повтарят практики, които могат да се свържат с това минало. Това е дълбока убеденост на хората там, която включва и политиците. Самият процес срещу Чаушеску обаче си беше проблематичен от гледна точка на нормалното правораздаване – той бе ликвидиран, както и съпругата му, Елена Чаушеску, от военен съд по бърза процедура, която не се различава много от тази на някогашния Народен съд. Във всеки случай, различният подход на двете държави към това наше общо минало предопредели и разликите в демократичните успехи на прехода, който последва.
Румъния е мултикултурна страна. Как съжителстват различните етноси в тази ситуация?
Съжителстват доста добре. Може би спомага и фактът, че има повече етноси, отколкото при нас, като малцинствата имат право да получават цялото си образование на родния език – от детската градина до университета. Освен румънския (доминиращ) етнос има доста унгарци, немци, руснаци, сърби и други, които живеят в Румъния като румънски граждани. Малцинствата, както е нормално в западните демокрации, имат и известни привилегии пред доминиращия етнос, за да могат да се чувстват напълно комфортно там, където са родени. Румъния, от тази гледна точка, се справя доста добре като обединител на етноси, които са напълно интегрирани в обществото, макар много унгарци там да имат бегли или никакви познания по румънски език. Клаус Йоханис, например, е етнически немец и румънците се гордеят с факта, че са излъчили за президент представител на малцинство. Това, естествено, влияе на начина, по който се чувстват малцинствата в една държава, ако са представени на възможно най-високо ниво. Не трябва да забравяме също, че Румъния е президентска република. Румънското управление на страната показва толерантност и уважение към различията – това е пътят към националното обединение в една държава.
Христо Боев е роден в Пловдив. Доктор по сравнителна английска и американска литература на университета „Овидиус“, Констанца (Румъния). Преводач от румънски и английски, познавач на литературата на северната ни съседка. През 2016 г. получи наградата на името на Ливиу Ребряну за превода си на „Адам и Ева“ от румънския писател.
Интервюто взе Димитър Пенков.
