Сопраното Красимира Стоянова се изяви в постановката на Варненската опера с диригент Павел Балев
На 20 август на сцената на Летния театър във Варна се състоя историческа постановка – премиера за България на операта „Русалка“ от Антонин Дворжак. Тя се превърна в една от перлите в програмата на шестнадесетото издание на фестивала „Опера в Летния театър“ (14 юни–27 август 2025) и е премиера на това заглавие в 78-годишната история на Държавна опера Варна. Спектакълът е съвместен проект с ММФ „Варненско лято“. Чешкият център в София предостави специалист по чешки език, който да работи със солистите и хора, помагайки за овладяване на правилното произношение на текста и разкривайки красотата и специфичната звучност на езика.
Успехът бе очакван поради участието на сопраното Красимира Стоянова, чиято интерпретация на ролята на Русалка е еталон в съвременния оперен свят. След дебюта на българката в ролята в Цюрих медиите коментират: „Всички остават в сянката на великолепния сопран на Красимира Стоянова – глас, пълен с топлина и изразителност, нежен и лек по природа, интонационно безупречно чист, със свободно леещо се затрогващо вибрато. В „Русалка“ българската певица се показа и като чувствителна драматична актриса. Тя е идеалният избор!“.
На сцената на Летния театър във Варна, с доказания си висок професионализъм и благородство, сопраното извая прекрасен образ. С безукорна вокална техника, гласова стабилност, емоционална овладяност, брилянтни височини и драматично наситени моменти. Свежестта на тембъра и прецизната нюансировка в най-фините динамики подчертаха поетичността и нежността на музиката, наред с харизматичното актьорско присъствие, като още от първо действие дадоха силен емоционален заряд, който задвижи целия спектакъл с всички участници в него. Дългогодишното творческо партньорство на Красимира Стоянова с диригента Павел Балев създаде сигурна и ясна концепция за музикалната интерпретация и драматургичното развитие на спектакъла. Т.нар. „симфонична партитура“ на операта „Русалка“, композирана от Дворжак в края на живота му (през 1900 г.), бе напълно овладяна от оркестъра на Варненската опера под уверената палка на маестрото. Лекотата на по-прозрачните оркестрови откъси се редуваше с плътен звук и драматични кулминации, съпровождащи върховите емоции във вокалните партии на главните герои – Русалката, Принца, Водния дух. И все пак композиторът поставя на преден план интересните като мелодично изграждане вокални партии (някои с лайтмотиви), като оркестърът естествено ги доизгражда, допълвайки музикалното внушение. Образите, свързани с природата, са изградени на базата на фолклорни интонации – трите нимфи, Водния дух, Магьосницата, както и танците и хоровите сцени.
Австрийско-австралийският тенор Жерар Шнайдер като Принца покори слушателите с плътния си изравнен във всички регистри топъл тембър и безупречната си вокална техника. Естествено и стабилно прозвучаха емоционалните кулминации във високия регистър в неговата партия, особено в трето действие, и по-нежните, изпълнени с копнеж епизоди в първо и второ действие. Придобил голям сценичен опит в тази роля (изпълнена от него 88 пъти), Жерар Шнайдер е сякаш роден Принц и все пак просто човек, обладан от противоречия, слабости и изкушения – основна характеристика на този герой.
Басът Петър Найденов в ролята на Водния дух, бащата на Русалка, бе стожер на спектакъла. Това е роля, дарена от композитора с богата мелодика, пропита от емоции на бащинска болка, загриженост и състрадание. Найденов бе превъзходен в актьорското пресъздаване на образа, както и във вокалното му изграждане със своя богат басов тембър и естествено звукоизвличане.
Благотворното влияние на Красимира Стоянова върху по-младите певици се долавяше осезателно, вдъхвайки им увереност и подкрепа. Величка Минкова като Магьосницата изгради запомняща се роля – въплъщение на природните сили и мъдростта. Наситеният ѝ алтов тембър с драматичен оттенък, певческата техника и артистичното ѝ превъплъщение очароваха публиката, която изрази възхищението си с финалните аплаузи. Сопраното Ирина Жекова като Княгинята представи ролята на изкусителката с лекота и убедителност, с ясно съзнание за внушението, което цели. Ярко впечатление оставиха артистите в малките роли: тенорът Артьом Арутюнов като Горския и сопраното Галина Великова като Помощник-готвача с изразителните дуети, артистичността и прецизното вокално представяне. Възхитително изпълнените ансамбли на трите нимфи (Лилия Илиева-Михайлова, Жана Костова и Силвия Ангелова) в началото и края на операта бяха въплъщение на природната красота, отразена в музиката на творбата.
Не само за Варненската опера, но и за българската оперна сцена „Русалка“ от Дворжак е новост. Режисьорката Сребрина Соколова представи оригинален поглед към природата и човека, както и към взаимодействието между тях. Чрез трагичната съдба на главната героиня операта дава възможност за многопластово преплитане на линии, представящи преживяванията на героите, материалния и духовния аспект на съществуването им, категории като вечно и преходно. Историята за невъзможната и трагична любов, за непостоянната човешка природа, за бащиното страдание и природните стихии се допълва от философско проникновение за света, който човекът се опитва да подчини. В този контекст сценографията и мапингът на Петко Танчев създават сценична атмосфера, естествено допълваща музикалното възприятие. Предизвикателство към публиката бе показването на кадри от природни бедствия и актуални тревожни новини, което макар и за кратко рязко извежда от приказната атмосфера и би могло да бъде спестено или представено по-ненатрапчиво. Адмирации за костюмите на Ася Стоименова, както и за балета и хореографията на Надя Димокова. Находчивото решение за постоянно балетно изпълнение по време на арии, дуети, ансамбли, масови сцени насища и допълва визуално възприятието на музиката и действието, като му придава допълнително дихание и естествено надгражда емоциите. Хоровите сцени бяха добре подготвени от Теодора Георгиева, а оркестърът на Варненската опера отбеляза значителен прогрес, резултат от натрупания опит в сътрудничеството с изпълнители и гостуващи диригенти на високо ниво. В случая задълбочената работа върху партитурата на Павел Балев и достатъчният брой репетиции се отразяват положително върху качеството на оркестровото изпълнение.
Щастливото съчетание на всички елементи, в това число и мениджърската прозорливост при кастинга на артистите и създаването на благоприятни условия за предварителна подготовка, довеждат до синергия – създаване на спектакъл на световно ниво. Оставаме с пожеланието той да стане достояние на публиката у нас и зад граница. Варненската опера написа поредната златна страница в историята на българския оперен театър. В края на представлението Красимира Стоянова бе отличена с наградата Кристално огърлие на Съюза на българските музикални и танцови дейци, връчена от заместник-председателя на организацията Росица Бояджиева.
