Русия и Западът – кой е по-морален?

„Русия е… страна, която се стреми да построи справедливо общество, основано преди всичко на моралните ценности“, каза преди седем години В. В. Путин. В изказването си пред Федералното събрание преди шест години той противопостави открито Западна Европа на Русия по отношение на морала: „Разрушаването на традиционните ценности отгоре, което наблюдаваме в много страни, е пагубно и се прокарва въпреки волята на мнозинството. В стремежа си да съхраним традиционните ценности ние получаваме все по-голяма подкрепа: става дума за ценностите на хуманизма, ценностите на традиционния свят, семейството и религиозните ценности“.

Пред Валдайския форум през 2013 г. Путин бе още по-откровен: „Виждаме, че много евроатлантически страни фактически тръгнаха по пътя на отказа от… християнските ценности. Отричат се нравствените начала… Какво друго би могло да бъде по-голямо свидетелство за моралната криза на човешкия социум, ако не загубата на способността за възпроизводство. В наше време практически всички развити страни вече не могат да се възпроизвеждат. Без ценностите, заложени в християнството и другите световни религии, без формираните от хилядолетия норми на морала и нравствеността хората неизбежно губят човешкото си достойнство. Ние смятаме за естествено и правилно да отстояваме тези ценности“.

Тези думи звучат възвишено и примамливо, но все пак ми се иска да ги проверим с факти и цифри. Само така ще успеем да отделим пропагандата от реалната загриженост за благото на нацията.

Нека започнем с някои определения. Вероятно можем да се надяваме, че под „християнски морал“ традиционно Владимир Путин разбира отказа от онова, което според Евангелието от Марк (Марк 7:19-23) прави човека „нечист“: убийството, жестокостта, кражбата, сексуалната развратеност, зависимостта от пороци, завистта, лъжата, алчността, злите помисли и глупостта.

В такъв случай президентът би бил безусловно прав, отдавайки голямо значение на „християнския“ морал. Моралът е важен компонент за напредъка на една страна. Много икономисти (например Пол Хайни или С. Майкъл Крейвън) пишат за „високата цена на аморалността“, която икономиката плаща. В атмосфера на недоверие, предизвикано от неморално поведение, стойността на трансакциите се повишава значително, паричният оборот се забавя, рисковете стават по-високи, а скоростта на растежа и самият растеж в много области е под въпрос. Освен това престъпленията, прелюбодеянията и употребата на наркотици сами по себе си предизвикват значителни икономически разходи и увеличават издръжката на обществото. Социолозите свързват пряко моралността на обществото с продължителността и качеството на живот. Моралното равнище на обществото влияе и върху смъртността (от насилствената смърт и смъртта, предизвикана от други престъпления, до сърдечно-съдовите заболявания), върху ефективността на институциите – от полицията до спешната помощ, – върху равномерното разпределение на доходите и богатството на обществото, върху субективната оценка на качеството на живота.

За съжаление подобно разбиране за морала не е присъщо на руските власти.

Що се отнася до възпроизводството може да се предположи, че Владимир Владимирович се е поразгорещил. Първо, в днешно време лидери по естествен прираст на населението са Нигер, Уганда и ивицата Газа. Трудно е да се каже дали тези страни са образцови от гледна точка на „ценностите на морала и нравствеността“, но едва ли Путин би искал да види Русия редом до тях. Второ, в продължение на 23 години – до 2013 г. – в Русия се наблюдава отрицателен прираст на населението. Само през 2013 г. е отбелязан положителен прираст, но в нищожни мащаби – 1.6 на 10 хиляди души (същевременно демографите твърдят, че този показател е нестабилен и през следващите три години Русия отново ще се върне към отрицателния прираст). От друга страна, естественият прираст в страните на ЕС-28 (без да отчитаме миграциите) не е бил отрицателен от 60-те години на ХХ век, а сега е два пъти по-висок, отколкото в Русия. Неголям спад се наблюдава в Германия, но само през последните две години; във Великобритания и Франция прирастът е повече от 3 на 1000 души, естественият прираст в САЩ е 5,5 на 1000 души. Да, демографите прогнозират, че в бъдеще положителният естествен прираст в ЕС също ще бъде последван от отрицателен, но ако изходим от днешните данни, то възниква големият въпрос – кой всъщност „не е способен на възпроизводство“ и кой трябва „да съхранява традиционните ценности“.

Апелът към църквата като партньор за „запазване на морала“ предизвиква още повече тревоги. „Сътрудничеството между държавата и църквата у нас има много посоки. Църквата… е естественият партньор на държавата“, твърди Владимир Путин. От своя страна икономистът и политолог Грег С. Пол в своите трудове по сравнителен анализ на религиозността и качеството на живот в някои развити страни (от изброените страни по-конкретно в САЩ 60% от населението определят себе си като религиозни, в Германия – 48%, във Франция – 37%, в Австралия – 35%) поставя тревожни въпроси. Би било добре нашите лидери, които виждат развитието на морала и ръста на религиозността в страната като взаимосвързани процеси, да се вслушат в неговите думи: „Консервативната религиозна идеология е една от вероятните причини за социалната дисфункция… В частност САЩ (сред изследваните държави) са най-дисфункционалната страна от гледна точка на убийства, брой лишени от свобода, детска смъртност, разпространение на трипер и сифилис, аборти, бременност сред малолетни, продължителност на брака, неравенство в доходите, бедност и средна продължителност на работното време“. Както твърди Пол, цифрите достоверно свидетелстват, че обществата, в които има висок процент атеисти, са много по-функционални – по отношение на нивото на престъпността, асоциалното поведение и равнището на взаимно недоверие.

Проучване на Pew Research Center в над сто страни твърди, че между броя на гражданите, които смятат, че вярата в Бога е ключът към добрите нрави, и БВП на човек от населението по паритета на покупателната способност съществува сериозна негативна корелация – минус 0,76. (Според тази теория излиза, че Китай, където само 15% от населението смятат, че има връзка между вярата и морала, заслужава бърз растеж на БВП на глава от населението, а САЩ, в които почти 60% от населението обединяват морала и вярата, ги очаква спад на БВП.)

Според изследване на Gallup през 2012 г. само в страните със среден годишен доход на глава от населението под 20 хиляди долара (с едно изключение) броят на религиозните граждани е превишавал 55%. По този показател в развитите страни броят на религиозните граждани е в диапазона от 20 до 55%. В Русия днес годишният доход на глава от населението е малко над 20 хиляди долара – съответно 52% от гражданите определят себе си като религиозни. Ръстът на религиозността или ще превърне Русия в изключение от правилата, или по-скоро ще я тласне в зоната на страните с по-нисък доход на глава от населението.

И накрая, с какво моралът в днешна Русия, която толкова много високопоставени лица искат да защитят от влиянието на „северноатлантическите страни“, е по-добър от морала в Западна Европа – не на думи, а в цифри?

За съжаление, по всички простъпки, описани в Евангелието от Марк, Русия не стои дори близо до страните от северноатлантическия пакт.

В Русия годишно се отчитат 10,2 умишлени убийства на 100 хиляди души. В САЩ те са 4,2. В Германия – 0,8. Във Франция – 1,1. Разликата е огромна дори в сравнение със САЩ, които руските медии редовно определят като неспокойна страна с високо ниво на престъпността. Но ето още по-стряскащи детайли. Например, в Русия за 15 години са починали 68 пъти повече приемни деца, отколкото са осиновените зад граница (в чужбина са осиновени 34% от всички деца).

Официално в детските домове в Русия живеят 105 хиляди деца. (Това число предизвиква съмнения: по данни на системата ЕМИСС за една година в Русия без грижа остават около 88 хиляди деца. Освен това (по данни на същата ЕМИСС) в Русия функционират над 1340 детски домове. Едва ли може да се предположи, че в тези домове живеят средно по 7 възпитаници). Според ЮНЕСКО броят на сираците и на децата, лишени от родителска грижа, в Русия е 700 хиляди. При това една трета от осиновените се връщат в детските домове.

В САЩ (които по-горе определихме като дисфункционално общество) не съществуват детски домове, подобни на нашите. Там са изградени residential treatment centers (местни центрове за попечителство), във всеки от които има само по няколко деца. Във всички тези центрове днес има не повече от 50 хиляди деца, тоест 4,5 пъти по-малко на глава от населението, отколкото в Русия според официалните данни. В Швеция държавата е поела социална грижа за около 5000 деца.

Що се отнася до насилието в отношенията между възрастните: в Русия на 100 хиляди души 603-ма са лишени от свобода. В Германия те са 95, във Франция – 85. Изключително висок в Русия е и броят на охранителите – 700 хиляди души (1 на 208 граждани). В Германия те са 177 хиляди души (1 на 480 души), във Франция – 159 хиляди (1 на 400 души), в Швеция – 13 500 (1 на 750 души). В Русия на 100 хиляди души се падат 975 полицаи, а в Германия – 300.

Сексуалната аморалност на Запада, на която обичат да се позовават нашите идеолози, също предизвиква съмнения, когато става дума за числа. Макар това понятие да е твърде неясно (по същество то зависи от традициите), но и тук можем да намерим повече или по-малко обективни параметри. Ето само един пример – в света на 100 раждания се падат средно 22 аборта. В Русия те са 73. В Европа са по-малко от 20. По относителни показатели (на човек от населението, на 1000 жени, на 100 раждания и пр.) Русия е световен лидер по брой аборти, при това с голяма преднина.

Не по-добре стоят нещата с пороците: според доклад на ООН 2% от пълнолетните руснаци употребяват наркотици инжекционно. По този показател Русия е на второ място в света след Азербайджан, като споделя това място със Сейшелските острови. Същевременно тя е на първо място в света по употреба на хероин. Общият брой на наркоманите в Русия е над 5 милиона души или около 3,5% от населението. За сравнение: в ЕС нивото на злоупотребата с наркотици е 0,51% (в Германия – 0,25%, във Франция – 0,44%), при това в Русия разкриването на пристрастяването към наркотици е на доста по-ниско равнище.

В Русия се консумират 15 литра алкохол на човек годишно, като 51% от изпитото е твърд алкохол. Във Франция – 12,2 л (23% – твърд алкохол), в Германия – 11,8 (18,6% – твърд алкохол).

Между 1 и 2 % от възрастното население в Русия (данните са на UNAIDS) са заразени с ХИВ. В Германия и Франция този процент е между 0,1 и 0,5%.

Що се отнася до завистта и алчността нещата също не са много добре. Съотношението между доходите на най-богатите и най-бедните в Германия е 6,9%, във Франция – 9,1%, а в Русия – 12,7%. 1% от руснаците притежават 71% от националното богатство. В Европа този показател е 32%. 5% от най-богатите руснаци притежават 82,5% от националното частно богатство. Русия е лидер в света по неравенство на разпределение на богатството (дори в сравнение със страни като Бруней и Саудитска Арабия!).

В същото време обемът на благотворителността в Русия е около 0,075% от БВП, като при това повече от половината дарения са чуждестранни (това е работа на чуждестранни агенти, които нашите власти никак не харесват). 59% от гражданите на Русия смятат, че подпомагането на нуждаещи се граждани не е тяхна работа, а на държавата. 55% от руснаците не знаят нищо за дейността на благотворителните организации.

В САЩ благотворителността е над 2% от БВП (120 пъти повече в абсолютно изражение). 90% от пълнолетните граждани на САЩ участват в благотворителна дейност. Такова е положението не само в САЩ. Лидери по международна благотворителност (помощи за граждани на други страни) след жителите на САЩ (11,43 милиарда долара годишно) са японците (9,85 милиарда долара), германците (4,99 милиарда долара), англичаните (4,5 милиарда долара) и французите (4,2 милиарда долара). За сравнение: общият обем на благотворителността в Русия (вътрешна + международна от руснаци + международната за руснаци от чужденци) едва достига 1,5 милиарда долара.

В „северноатлантическите страни“ средствата, дадени за благотворителност, намаляват дължимия данък без значение каква е структурата, която се подпомага. В Русия това може да се случи само при подпомагане на бюджетни организации.

Алчността у нас се проявява дори по отношение на собствения ни живот. Ако в Европа на 1000 души има 25-27 донори, в Русия те са 14, а в Москва – по-малко от 10.

Да поговорим и за „злите помисли“. Днес в Русия има около 200 организации, изповядващи „националпатриотизъм“ и „националсоциализъм“, базирани на ксенофобията, ненавистта към чужденците и представителите на други изповедания и класи, към хората с различна сексуална ориентация. Според някои оценки броят на привържениците на радикалните националистически идеи в Русия е около 2% от населението (3 милиона души). За сравнение: смята се, че в Германия около 220 хиляди души поддържат радикално десни, в това число националистически възгледи (тоест около 0,3% от населението).

58% от руснаците одобряват смъртното наказание.

Днес почти 70% от руските граждани смятат, че САЩ и ЕС са врагове на Русия. Над 70% от руснаците приветстваха отнемането на част от суверенната територия на друга държава; повече от 30% биха подкрепили въоръжено нахлуване на Русия в Украйна, което неминуемо би довело да убийството както на руснаци, така и на украинци. За сравнение: дори официално обявените благородни цели на кампанията в Афганистан се поддържа от по-малко от 50% от американците.

На този фон последният от изброените в Евангелието грехове – глупостта – изглежда като заявление за необходимостта да „опазим Русия от пагубното влияние на Запада“.  Съдейки по сухите цифри на статистиката, Русия е значително по-изостанала в морално отношение от Западна Европа и би било по-правилно да се каже: Русия трябва да приеме по всички възможни начини равнището на морал в Западна Европа, което съществува там днес. Владимир Путин непрестанно апелира за „запазване на традиционните християнски ценности“. Според Евангелието от Марк преди две хиляди години Иисус е казал (това звучи по-ясно на английски, отколкото на руски): «You have a fine way of setting aside the commands of God in order to observe your own traditions! Thus you nullify the word of God by your tradition that you have handed down. And you do many things like that». [1]

Със съкращения от slon.ru

Превод: Димитрина Чернева