0
19291

„Русия се самоуби като държава и нация“

Интервю с писателя Емил Тонев, пра-пра-правнук на опълченец от Шипка

Емо, как войната в Украйна нахлу в живота ти на 24 февруари? Кои картини и факти от нея се врязаха най-страшно и ярко в съзнанието ти през изтеклия месец и нещо?

Няма да те учудя, че вярвам повече на американците, отколкото на руснаците, нали? Когато президентът Байдън каза, че Русия ще нахлуе в Украйна, изобщо не се усъмних. За разлика от Зеленски. Струпването на войски по границите, под предлог че вървят учения, не ме успокояваше никак. Ясно беше, че лудият Путин ще атакува, независимо колко той и пропагандистите му се кълняха, че никога няма да нападнат.

Признавам обаче, че и аз се подведох. Очаквах да удари Донбас с всички сили, за да превземе цялата област, да побие знамето и да спре. Той обаче е толкова лаком и откачен, че тръгна и към Киев, и към Харков, и към Одеса. Явно неговите шпиони го бяха подвели, че войските му ще бъдат посрещнати с цветя и рози в Украйна. Е, стана точно обратното. Идиотът се засили и се блъсна челно в стена. Вместо да спре, както би направил нормален човек, взе да се чеше по окървавената глава и да обяснява, че всичко е точно и върви по план. 

От 24 февруари практически аз живея в YouTube. Прекарвам часове наред там, защото най-бързо виждам информация и подробности какво се случва в Украйна. Слушам новини, интервюта и анализи, които българските сайтове и телевизии пускат след дни. Знам руски, взех да научавам и украински. Следя и двата потока, сверявам ги с американски и европейски източници. Категорично твърдя, че руските сведения са пълна лъжа и пропаганда. Долнопробна манджа, сготвена за зомбирани мозъци.

Жертвите на разкапаната, немотивирана руска армия дотук са над 17 хиляди – повече, отколкото в двете чеченски войни. И това, да ти кажа честно, вече не ме трогва. Ужасно е, знам. Повечето от тези войничета нямат никакво желание да се бият, сигурно трябва да съчувствам и на тях. Но не мога. Особено като слушам техни телефонни разговори с майките и жените им, прихванати от украинците. Войничетата обичат да се хвалят каква къща обрали и изгорили, колко момичета изнасилили, кой магазин разбили и какво мародерствали. Един обясни на жена си, че успял да докопа три айфона и един таблет в суматохата, а жена му го накара да се закълне, че единият айфон е за нея. Даже го попита: „Ама нали е последен модел?!“

Да бъда коректен: някои от войниците казват, че са ги излъгали, че „тук няма никакви нацисти“, че „и къщите, и пътищата им са по-хубави от нашите“, и „имат си животни, храна, водка, всичко“, и че „мразят ни страшно, никой не ни иска“, че „командирите ни са п…дерасты, зарязват ни и бягат“. Нормално – тъпа, гнусна война. Потресох се обаче, когато една майка се скара на сина си по телефона: „Дръж се като мъж, стига си хленчил! Ти си там да защитаваш Русия! Ако ние не бяхме нападнали Украйна, тя щеше да ни нападне!“ Хлапето взе да подсмърча, а майката-зомби да го успокоява: „Ну, не надо, дорогой, ты держись там…“ Чудех се да плача ли, да се смея ли на широко насраната руска душа.

Който не вярва, да влезе в Ютюба. Има ги хиляди такива прихванати разговори. Само трябва да се знае руски. Опасявам се, че повечето уродливи тукашни путинисти не го знаят. За разлика от мен.

Колко са загиналите украинските военни и опълченци не знам, но се прекланям пред тяхната саможертва. И пред живите се прекланям, и им стискам палци. Те отсрамват западния свят днес. Украинците показаха, че са големи мъже! Начело с братята Кличко и настоящия световен шампион по бокс в тежка категория Олександър Усик. Тримата можеха да си гледат кефа някъде на Запад, а са на фронта. В същото време Кубрат Пулев се изказа: аз съм за мира, не може само едните да са виновни. Този самопрехвален българин се самосвали с такъв нокаут, какъвто и Владимир Кличко не му беше нанасял.  

Голямата трагедия са цивилните жертви в Украйна. Децата. След една зверска бомбардировка по жилищен квартал в рускоговорящия Херсон гледах в YouTube нецензуриран клип как лекари се опитват да спасят едно русо детенце на 3–4 години. Не успяха. Детето умря в кадър. Лекарите се разплакаха. И аз с тях. Ревах два часа и не можех да спра. Ако ми беше минал някой случаен руснак пред очите, не знам какво щях да направя.

Ти си писател. Опитваш ли се да надникнеш в главичката на Путин? И ако се опитваш, какво съзираш там?

В главичката на Путин няма нищо освен мегаломания. И демонична, антихристиянска злост. Този, колкото и да се кръсти и кланя в църква, е напълно способен да натисне червеното копче. Кога се превърна в такова чудовище не знам. Може би когато преди години произнесе фразата „За какво ни е свят, в който няма Русия?“. Вероятно 20 години власт водят до подобни извращения. Демокрацията, колкото и да е несъвършена, го е измислила – два мандата и довиждане. Не, този урод иска до живот. Пожелавам му го – в сибирска каторга. При съкафезниците на Варлам Шаламов.

Впрочем очаквам някой умен теолог да ми обясни какво се случи, че едни православни убиват други православни с искрен ентусиазъм. Нещо ми убягва. Години наред съм обяснявал на мои приятели католици, мюсюлмани и евреи, че православието е най-човечната религия, защото е пасивна, неагресивна, чака те ти да отидеш със сърцето си при нея, а не тя да те завладява насила. Путин, неговият боклучав патриарх и болшинството руснаци унищожиха цялата ми пацифистка теория.

Ден-два преди 24 февруари написах прочувствен текст, в който обяснявах, че никакъв Путин не може да ме накара да намразя Достоевски, Чехов, Шаламов, Солженицин, Тургенев, Висоцки и т.н. Месец по-късно си давам сметка, че ми става лошо само като чуя руска реч. Честно ти казвам. Повдига ми се и това не е шега. Не знам кога ще мога да отворя книга от руски автор. И дали изобщо ще мога. Това е част от моя личен ужас.

Как намираш поведението и действията на управляващите ни във връзка с войната?

Отвратително. Долно. Страхливо. С малки изключения те са надупени, жалки подлеци. Виж как се държат поляците, виж нашите. Ад!

Как е възможно президент на държава от НАТО да заяви официално: ние може да изпратим каски и бронежилетки на Украйна, но само за цивилното население?! И какво? Ще пратим наблюдатели да следят да не би някоя каска да попадне върху главата на украински войник? Ако попадне – какво? Ще се разсърдим? Ще прекъснем дипломатически отношения с Украйна? Резилът си е резил, съжалявам.

Да не говорим за депутатката от копейковата партия. Щяла да даде на руснаците джипиес координатите на българския Министерски съвет, за да му пуснат една „високоточкова“ ракета. Тази леля е такава грешка на еволюцията, че трябва да я впишат в Дарвиновия „Произход на видовете“ като ново откритие. 

Има един стар руски учен, физик, математик и анализатор – Андрей Пионтковски. През 2016 г., на 76-годишна възраст, емигрира в Щатите, за да не го убият путинските служби. Тези дни той (в интервю за украински сайт) сравни родината ни с „българската красавица, която се прави, че не дава на руския мъжага това, което той иска, но не се прави много убедително“. Цитираше съветска песен от времето на Брежнев. И песни за нас пеят, ех!

Случвало ми се е да се срамувам, че съм българин. Днес ми идва да потъна в земята от срам.

Оказа се, че хората в България, подкрепящи агресията на Путин в Украйна, изобщо не са пренебрежимо малко. Цял един слой от населението – хора от услугите и от малкия квартален бизнес, пенсионери, окълцани от живота като баняджийски налъми и прочие, и прочие кълват в телефоните си и декламират руски опорки. Държавата проспа ли руската пропаганда през изтеклите десетилетия или изобщо не е искала да я пресича? И ако е така, как ще оценим от 1 до 10 вината на ГЕРБ за това, защото последните десет години бяха техни?

Вината на ГЕРБ я оценявам с 5. Малко ли ти се вижда? Борисов е човек, който лавира. Опитваше се да е добре и с ЕС, и с Русия, и с Турция. Мир да има. Това си е тарикатска, булгаристанска политика. Някои неща ги постигна, трябва да му се признае, особено с бежанците. Днес само „Демократична България“ и ГЕРБ се държат ясно, правилно и категорично. ПП лавират, но да лавираш в такъв момент е гадно. ИТН мигат на парцали и само потвърждават съмнението, че телевизията на Слави се издържа от руски и депесарски кинти, което е едно и също. За БСП, „Възраждане“ и Радев не искам да говоря, защото ми се повръща.

Новият министър на отбраната и той се лигави: ма нямаме достатъчно оръжия, как да си ги дадем. А калашници? А патрони? Виж какво направиха словаците: пращаме си ракетите С-300 на Украйна, но искаме да ни ги замените с „Пейтриът“. Идеален, умен начин безплатно да си обновиш и повишиш отбранителните способности. Или МИГ-овете. Те не могат да летят заедно с натовски самолети, защото нямат опцията „свой-чужд“. Освен това са 6 на брой. Даваме 6 на украинските пилоти, дайте ни 6 броя F-16 втора ръка. Има начин, има пилоти, няма желание. Мислим си, че лавираме, а всъщност сме закъсали и килът на кораба ни отдавна е задрал дъното.

На нашия иначе симпатичен, но доста семпъл народ, отдавна му се промива мозъчето с руска пропаганда. От 1944-та насам. През 90-те на миналия век имахме шанс да се измъкнем от блатото, но ченгетата и комунистите не позволиха. Не им отърваше. Учебниците лъжеха и продължават да лъжат. Така до днес повечето знаем, че Русия ни е освободила от османско робство, но не знаем, че фактически 80% от армията на Александър II е била съставена от украинци, поляци и финландци. Били са в империята, оттам е набирана войската – защо да събира сибирски и уралски селяндури, когато под ръка са му запорожките казаци и полските шляхтичи? Който не вярва, да прочете имената по паметните плочи на връх Шипка. В скоби: длъжен съм да спомена, че моят пра-пра-прадядо е опълченец от същата тази Шипка.

Натрапва ни се датата 3 март 1878 г., но се пропуска фактът, че Русия е клекнала на последвалия Берлински конгрес и от третомартенска България не е останало нищо. Няколко години по-късно Русия категорично се обявява против Съединението, включително със заплахи за нова война.

Знаем как „Радецки пристигна със гръм“, но не знаем, че ген. Иван Колев размазва руснаците през Първата световна и спасява Добруджа от палеж и разруха. А антируските стихотворения на Вазов от късното му творчество бяха направо забранени. 

За сметка на това пичовете украинци сега направиха за смях прехвалената руска армия. Днешните млади хора със смартфоните вече няма как да ги убедиш във величието и непобедимостта на т.нар. Раша. Тя стана за смях. Освен това младите виждат какво остава в Украйна след „освободителя“. Русия се самоуби като държава и нация. Тя ще е по-зле от Германия след Втората световна. Заслужи си го с усилие и постоянство.

Ще цитирам един свой социологически въпрос във Фейсбук: „Ако в тъмна нощ ви нападне лош човек, решил да ви обере, пребие или изнасили, кой ще предпочетете да се окаже наблизо: 1) Владимир Кличко; 2) Виталий Кличко; 3) Олександър Усик; 4) Владимир Путин. Познай какви са резултатите.

Нейно превъзходителство г-жа Митрофанова се държи точно така, както изглежда. Мненията за нея са разделени – едни искат веднага да я изгоним, но други – да стои тук, за да служи като много ефикасна противоотрова срещу путинизма. Твоето мнение? (Само ще те помоля да не използваш в отговора си онази нашумяла фраза, защото по отношение на посланичката тя направо се изтърка.)

Тя и без фразата ще отиде точно там. Още по-точно: тя вече е там. Толкова е нахална и неадекватна, че чак ме кефи. Тази се държи точно като Путин и Жириновски (от неговата партия е) – като луд човек. Да прави каквото си ще. Тоест каквото ѝ кажат нейните началници в Масква, а те са оплели конците зловещо. Най-добре за нея е да остане в България като чистачка на входове, защото Русия я чакат глад и мизерия десетки години. Вярно, в Москва на Митрофанова сигурно ще ѝ доставят продукти – като на верен гаулайтер. Ще плюска тайно и ще се оригва в някой затворен правителствен комплекс. Но един ден руският хладилник ще победи руския телевизор. (Наричам ги руски само като местонахождение, те са произведени другаде и вече не се предлагат на местния пазар.) Тълпата, която сега крепи путинщината, ще озлобее и тогава жална им майка на путинистите. И на нашите проксита.

Войната в Украйна неминуемо е извикала в паметта ти и казармени спомени. Знам, че си карал тежка, сериозна казарма. Какво се сети от онези години?

Казармата ми във Враня беше луксозна като бит и ужасяваща като психологически и физически тормоз. Ядяхме на корем, къпехме се редовно, защото имахме чисти бани с по няколко душа на всеки етаж и постоянна топла вода. Бяхме жандармеристи все пак. Трябваше да сме чисти и опрятни, докато пазехме мавзолея на предателя Г. Димитров, Министерския съвет, Държавния съвет, Управление „Безопасност и охрана“, резиденциите „Бояна“ и „Лозенец“, правителствената аерогара и подобни култови обекти. Всичко останало беше като в типична съветска казарма – бой, насилие, самонаранявания заради отпуска (аз лично неуспешно се опитах да си счупя ръката), самоубийства, убийство (за едно съм сигурен, за две други трябва да се провери документацията, но тя сигурно е прочистена.) 26 месеца всеки ден тренирахме как се разпръскват демонстрации, как се млати с палка невъоръжен човек, как за 15 минути се стига от Враня до центъра с 8-те ни танка и 16 БТР-а, за да изтръгнем от корен всеки полъх на желание за нещо различно от комунизъм. Точно това, което правят в Русия тамошните ни колеги напоследък, размазвайки демонстрациите на малкото свестни руснаци срещу войната. Тренирах между 1982-ра и 1984-та и не ми се наложи да прилагам уменията си. Иначе не знам какво щях да правя. Знам само, че нямаше да ударя, нямаше да застрелям никого. Нямаше.

Искам да уточня: когато Петър Младенов през 1989-а произнесе прословутата си реплика „По-добре танковете да дойдат“, за да прегазят демонстрацията пред парламента, той имаше предвид именно нашите танкове във Враня, а не онези в Горна баня. От Горна баня: 1) се стига доста по-бавно; 2) там са обикновени войници. Ние бяхме тренирани да смазваме народни протести и недоволства. С 8 танка, 16 БТР-а, 40 камиона и към 900 бойци бихме се справили доста бързо.

Каква е твоята прогноза, кога ще свърши войната?

Знам само, че няма да свърши, докато съществува путинска Русия. Тя вече е бита по всички фронтове, опозорена, отхвърлена от света, вредна и излишна. Световни (включително руски) експерти ѝ предричат пълен разпад. Ако ѝ бъдат отнети ядрените оръжия, Русия има шанс да стане нормална държава. С помощта на Запада. Това обаче е само при условие, че Лудия няма да натисне ядреното копче. Иначе Украйна вече победи. Героям слава!

Сега Путин ще се опита с всякакви лъжи, измами и подлости да задържи Донбас и сухопътна връзка до Крим, заедно с овладяване на цялото крайбрежие на Азовско море. Затова гадта бяга от север и се концентрира на изток и юг. Това е моята прогноза. Тя не е измислена от мен, а консултирана с много професионални анализатори в YouTube.

И един въпрос в личен план. Имаш издадени 6 книги, автор си на сценариите на редица успешни филми, имаш зад гърба си десетилетна журналистическа практика. А сега работиш бояджия. Защо?

Защото умея. И мазилки правя – красиви и уникални. Не се продават в магазина. Путинофилите не си падат по тях, с което се гордея.

Човек трябва да си вади хляба по честен начин, нали така? Литература четат 1–2% от скъпите ни сънародници. Българската журналистика е пълна катастрофа, продажна и жалка. Българското кино от години е една тежко корумпирана и фалшива система. И си му личи. В бояджилъка и мазилките е някак по-честно – или го можеш, или не.

В промеждутъка между две ефектни мазилки с моя приятел – фотографа Веселин Боришев, издадохме обща книга. Казва се „ОХ, спомняте ли си, госпожо“ с подзаглавие „2021 – годината на Идиота“. Решихме с иронични фотоси и саркастични текстове да се разделим с една от най-идиотските години в живота ни, пълна с ковид, избори, мангърясъли антиваксъри, крив президент, путински блюдолизци и миризливи тролове. И да мирясаме. Кой да предположи, че Путин ще започне да избива жени и деца? Сега, живот и здраве, се задава „2022 – годината на Лудия“. Не вярвам да се получи смешна.

Емил Тонев е роден през 1964 г. в с. Шипка. Автор е на три белетристични книги, една стихосбирка и два фотоалбума. Дългогодишен пишещ репортер, редактор и анализатор в българската преса. В момента работи като бояджия.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияЗа „Федра“ и тревогите наоколо
Следваща статияРуската военна пропаганда