0
4170

Руската връзка на новите „консерватори“

Нашенските нови „консерватори“ (особено онези, които освен като „патриотични“, ни се препоръчват и като „истински десни“) много се засягат, когато някой се опита да свърже „консервативните“ движения в Европа с Путинова Русия. „Стига с тоя Путин, стига с вездесъщия пръст на Москва! Това са защитни мантри на днешните (леви) либерали, които чрез глобалистките НПО-та желаят да разложат националните общности на континента ни – да ги космополитизират и джендъризират и така да ги подготвят за заливане от зловещите мигранти. Всъщност, консервативните лидери на Вишеградските държави, на Австрия и на Италия съвсем не искат да разделят Европа. Напротив – те се мъчат да я оздравят и направят по-силна (именно срещу Русия) като я върнат към нейните християнски корени и национални самобитности и така я запазят от либералните свръхрегулации, произвеждащи чудовища като зловещата „Барневарн“ и Истанбулската конвенция“.

За немалък конфуз на нашенските нови „консерватори“ и „истински десни“ активисти обаче самите техни любимци в Европа непрекъснато ги опровергават по отношение на свързаността си с Русия. Не бе никак отдавна, когато „консервативната“ външна министърка на Австрия посрещна с „традиционни“ тиролски поклони на сватбата си самия Владимир Путин, а малко преди евроизборите тази година, пак в Австрия, гръмна скандалът с вицеканцлера на Себастиан Курц, записан да договаря корупционно финансиране за своята партия с лица, представящи се за агенти на руските олигархични кръгове. Скандалът доведе до падането на правителството и развалянето на „консервативната“ коалиция във Виена. Широка известност (е, не толкова широка у нас) придобиха и данните за крупен заем от руска банка, с която финансира кампанията на своята партия френската „националистка“ (и патронеса на нашия „консерватор“ Марешки) Марин Льо Пен. Получихме сведения за руско финансиране и на Борис Джонсъновата „брекзитърска“ кампания. Дори за архигероя на „Европа на отечествата“ и неукротимия борец срещу близкоизточните мигранти Виктор Орбан се появиха свидетелства за масово предоставяне на унгарско (а значи – европейско) гражданство срещу заплащане, от което най-интензивно се били възползвали… руснаци и китайци.

И ето, в най-последните дни недвусмислена верификация на свързаността на новите европейски „консерватори“ с парите на Путинова Русия дойде и от Италия. Нека припомня: американският портал Buzzfeed публикува запис от разговор, с който разполага, между съветника и бивш прессекретар на Матео Салвини – Джанлука Савоини и руски олигарси, състоял се на 18. 10. 2018 г. не някъде другаде, а в хотел „Метропол“ в Москва. На записа – осведомяват ни – ясно се чува как въпросният приближен на Салвини доверява на руските си домакини колко горещи симпатии изпитва неговият шеф към днешна Русия и как той, заедно с лидерите на други националистични партии в Европа, „с които поддържа тесни връзки“, смятат „да обърнат ЕС с главата надолу“. „Ние искаме да променим Европа – казва на записа Савоини и продължава: Тази нова Европа трябва да е много по-близка до Русия“. Всъщност дотук в приказките на „консерватора“ няма нищо изненадващо. Лидерът на „Лигата“ и министър на вътрешните работи на Италия Матео Салвини, въобще не крие своите симпатии към Вл. Путин. Той систематично настоява за отмяна на санкциите на ЕС спрямо Русия, а между неговата партия и партията на руския диктатор има сключен специален договор за сътрудничество. Фрапантното, което научаваме от записа обаче е, че след декларирането на „топлите чувства“, между човека на Салвини и руските домакини започва да се договаря следната сделка. Италианската компания ЕНИ ще закупи от Русия 3 млн. тона течен петрол на стойност 1,5 млрд. долара, като от тях „Лигата“ на „консерватора“ ще задържи комисиона от 4% – т. е. 6,5 млн. долара, които ще бъдат използвани в кампанията на партията за евроизборите през 2019 г. С две думи: партията на „консервативния“ борец за запазване на „идентичността на Европа“ получава – нелегално – подкрепа от петролните олигарси на Владимир Путин. Въпреки че Салвини побърза да отрече каквото и да било финансиране на партията си от Русия, в Италия вече започна разследване във връзка с уличаващия запис, а при първите разпити – както ни съобщават – бившият прессекретар на „консерватора“ се е „възползвал от правото си да мълчи“.

Както и да мълчи обаче, ще кажа сега – една снимка, на която попаднах в публикация по темата говори, поне за мен, изключително красноречиво – разгръща ми дори цял геополитически „сюжет“. Защото на тази снимка уличеният близък на Салвини чиновник е представен, държащ в ръка списание (на английски език) със заглавие „Katehon. Geopolitics and Tradition“. Направих си труда да проверя що за списание (очевидно с рекламна цел) ни показва прессекретарят на италианския „консерватор“ и ето какво установих. Въпросният журнал се издава в Русия от „аналитичен център (think-tank) Katehon – независимо общество от експерти от различни страни, занимаващи се с изследвания в разнообразни области, включващи геополитически, геостратегически и политически анализ на международни събития… Сътрудниците на аналитичния център Katehon са убедени поддръжници на създаването на многополярен свят… отхвърлят и отправят предизвикателство към идеите за еднополярен свят и глобална хегемония, а… следователно особено внимание колективът обръща на такива многополярни образувания като БРИКС и ШОС“[1]. Така. Реших по-нататък да се осведомя какви хора собствено включва това „независимо общество от експерти от различни страни“ (think-tank), на което очевидно е близък уличеният човек на Салвини. Ето прочее „супервайзърския борд“ на Katehon, който издирих: председател Константин Валериевич Малофеев и членове – Сергей Юриевич Глазев, генерал-лейтенант Леонид Петрович Решетников, генерал-лейтенант Александър Игоревич Макаров, Андрей Климов, Зураб Чавчавадзе и Александър Дугин.[2] Както се вижда поне управителният съвет на think-tank-а е съставен изцяло от руски „експерти“, при това някои от тях добре познати и у нас. Така председателят Константин Малофеев, нека припомня, неотдавна насмалко не стана собственик на  българската телевизия ТВ7 и е основен спонсор и идеолог на руските паравоенни банди в източна Украйна, а също на особено агресивния пропаганден „православен“ сайт GlobalOrthodoxy („Всемирното Православие“ http://www.globalorthodoxy.com/), от който системно биват облъчвани българските църковно-зилотски и антизападни кръгове и от който черпят апокалиптично вдъхновение и (напоследък) „антифанариотски“ патос почти всички „съветско“-православни тролове из нашето ФБ пространство. Генерал-лейтенант Леонид Решетников пък – както би трябвало да помним – се прочу у нас с публичните си изявления, че лично е препоръчал на БСП-лидерката Корнелия Нинова за президент на страната ни да бъде издигнат и подкрепен от социалистите Румен Радев. Накрай, „интелектуалецът“ във въпросния think-tank очевидно е последният от изредените членове на неговия борд – известният идеолог на руското неоевразийство Александър Дугин. Лично аз подозирам, че именно той е и авторът на заглавието на издавания от „независимото общество“ журнал. Защото старогръцкото κατέχων означава собствено „онова (или онзи) което задържа“ и е употребено във Второто послание на св. ап. Павел до Солуняните (вж. Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега: 2 Сол. 2:7). Според традиционните тълкувания тук апостолът по прикровен начин говори за онази сила, която задържа идването на антихриста и последния сблъсък между него и Църквата Христова. И ето: в идеологията именно на Александър Дугин въпросната „задържаща“ апокалиптичния сблъсък сила (κατέχων) днес се олицетворявала от… Владимир Путин.[3]

Направих си труда да разгледам и  съдържанието на дузината броеве на журнала, който гордо ни показва на снимката договарящият корупционната сделка човек на „консерватора“ Салвини. В него – а значи и като единомислени на „обществото“ на Малофеев, Решетников и Дугин – публикуват статии различни, принадлежащи все към „консервативните“ кръгове в европейските страни автори (към кръговете т. е., които уж нямали нищо общо с путинизма и с Путинова Русия), но най-вече руски неоевразийци и разбира се – буквално във всеки брой – самият Александър Дугин.

Ако – честно казано – до този момент аз също съм имал определени съмнения, че „сектата“ на руското неоевразийство (смес от старообрядски апокалиптизъм, западофобство и „треторимски“ мании) и ново-„консервативните“ идеологии на европейска почва са относително независимо едно от друго появили се идеолого-политически движения, днес, когато видях техните представители събрани вкупом под фуражките на Малофеев и Решетников и гордо показващи своя теоретичен „орган“ чрез ръката на приближения до един от основните „консервативни“ лидери в Западна Европа, аз вече съм напълно убеден, че става дума за еднородно общество от европо-фоби. Чисто и просто в него си служат с различни нюанси на едни и същи понятия и експлоатират едни и същи манипулативни тези (най-вероятно и с една и съща деструктивна цел). Защото в Русия онова, което Салвини, Льо Пен, Орбан и пр. наричат „Европа на отечествата“ се именува „многополярен свят“ (за който и руските генерали и европейските „консерватори“ се борят). Онова пък, на което в Европа „отправят предизвикателство“ споменатите субекти – т. е. либералния „диктат“ и постепенното му еволюиране в „нео-троцкизъм“ и „културен марксизъм“, в Русия клеймят като „глобален либерален хегемонизъм“ (и все още го приписват на САЩ).

И което е много важно: ако си направим труда да се позадълбочим в творчеството на ключовите руски автори на Katehon ще се убедим, че практически всички „основни топоси“ в идеологията на днешните европейски „консерватори“ имат своето рождено лоно всъщност именно при тях. Послушайте: още в началото на април 2013 г. (т. е. в самата зора на „епохата Орбан“ в Унгария, преди появата на Себастиан Курц на политическата сцена в Австрия и на Матео Салвини на тази в Италия, и даже преди началото на „кризата с бежанците“ от 2015 г.) Александър Дугин говори в своя беседа: „Всички вменяеми европейци разбират, че още малко и Европа ще се превърне в бездна, че там ще останат само някакви анклави на изроденост – емигранти, които просто ще унищожат европейската идентичност“. И по-нататък: „Европа се е превърнала в купчина от гейове, Pussy Riot, Фемен и не-индоевропейски емигранти“.[4] Дайте си сметка сега колко пъти (и с все по-увеличаващо се кресчендо) сте чували тези вещания от появилите се доста по-късно, включително у нас, „консервативни“ критици на „разпадащия се либерален консенсус за Европа“ – на онази добронравна и благосъстоятелна Европа, в която, според официалните данни, все пак семействата са далеч по-здрави и трайни, отколкото в Евразия и балканските ѝ „преддверия“, и в която процентът на посещаващите църква поне един път седмично почти навсякъде е по-висок отколкото у нас.

Но и нещо още по-важно. Прочетете какво е казал през същата тази 2013 г. идеологът на държаното от човека на Салвини списание. „В Европа – казал ни е с неподражаема откровеност той тогава – някаква про-руска пета колона вече ни е обезпечена“. Тя обаче далеч не е достатъчна. Ето защо „ще ни се наложи (на нас – евразийците, б. м.) да попроменим нечии убеждения“. Как ли? Ето чуйте: „Ние ще трябва да придвижим, да издигнем наши хора в Европа на власт, да ги укрепим – например с парите на „Газпром“, да изкупим принципалите на рекламните агенции в европейските издания, защото именно те имат влияние върху пресата“. В това – заключава членът на „супервайзърския борд“ на Katehon – „няма нищо лично, нищо страшно – в парадигмата на реализма в международната политика това е напълно естествено“.[5]

Уважаеми читателю, искрено те уверявам, че нито параноидно придавам тук непомерен ръст на цитирания руски „лаладжия“ (давам си сметка, че на него, като на „юродивец“ на режима му е позволено да изразява в прав текст онова, което „отговорните фактори“ в Русия казват по прикрит начин), нито бих се отнесъл сериозно към препоръките му от 2013 г., ако обаче не коментирах тук едно поредно и буквално изпълняване на неговите „начертания“ за руската европейска политика. Ще повторя отново: с 6,5 млн. долара от „парите на Газпром“ най-вероятно е подкрепена за последните евроизбори партията на „нашия човек“ в Италия. Най-вероятно казвам, защото това го има на запис. Както на запис имахме далаверата с друг „наш човек“ – „консерватора“ в Австрия. Е, кажете при това положение – мания ли е да се вижда „дългата ръка“ на Путин зад т. нар. „консервативна вълна“ в Европа (и у нас)? Та тя буквално е онагледена на снимката, на която „красавецът“ на Салвини държи в ръка журнала на Малофеев, Решетников и Дугин. А с нея няма как да се справят дори нашите многоучени „консерватори“.

_______________________________

[1] http://katehon.com/ru/o-nas
[2] http://katehon.com/content/katehon-geopolitics-and-tradition
[3] Дугин, Александр, Глобальная сеть либералов против «удерживающего», http://evrazia.org/article/2582
[4] http://www.russia.ru/video/diskurs_14028/
[5] Пак там.

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“; „Религиозно-философски размишления“; „Философски опити върху самотата и надеждата“; „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“; „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“; „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“; „Светът на Средновековието“; „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“; „Европа–Паметта– Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“. Най-новата му книга е „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания“ („Комунитас“, 2017).
Предишна статияСтраданието да бъдеш себе си
Следваща статияКонкурсът за директор на Националната галерия. Съображения на един кандидат