Бележки от един странен момент в дипломатическата история
Историята на дипломацията е пълна със странности. Само докоснете кориците на прашасалите книги – оттам изскачат уникални герои, които настояват историите им да бъдат чути. И все пак американската дипломация от последните няколко дни ще се открои според мен като нещо особено ужасяващо – не просто некомпетентно, а открито водещо към национална и глобална катастрофа.
Преди няколко дни изведнъж се появи документ с неподходящото (и твърде често повтаряно) заглавие „мирен план“ по отношение на руско-украинската война. По-точно би било да се опише като план за засилване на войната в полза на неколцина руснаци и американци. Изглежда, че той е бил изготвен изцяло или предимно от руснаци, а след това е изтекъл от руски преговарящ към американски медии. След това беше приет от част от Белия дом, одобрен (без дори да е видян) от президента на Съединените щати, който настояваше (поне в началото) Украйна да го приеме.
Последваха много опровержения, опровержения на опроверженията и замазване. Скандалът може би ще помогне да се изяснят проблемите, съпътстващи процеса във Вашингтон. Не че ние – в Америка – се опитваме да продадем Украйна. Американското обществено мнение е благосклонно към Украйна. Републиканските избиратели подкрепят Украйна. Мнозинството в Конгреса подкрепя Украйна. По-скоро става въпрос за това, че неколцина руснаци и неколцина американци са си позволили да определят като „мирен план“ това, което всъщност е прокарване на лични икономически интереси, съчетано с укрепване на военния капацитет на Русия и отслабване на този на Украйна. Това противоречи на всички основни принципи на международното право и насърчава един свят, доминиран от Китай и неговия руски съюзник.
Това подсказва липсата на американска държавническа мъдрост.
Изглежда, че (подробностите следват по-долу) руснаците се опитват да подкупят американците да разрешат на Русия да спечели война, която тя иначе би загубила. След като в този случай позволихме на руснаците да определят нашата политика, сега разчитаме на нашите европейски и украински съюзници да бъдат коректив за нас. И в същото време ние (или по-скоро някои влиятелни американци) ги упрекваме, че правят това, което трябва да правят не само в техен, а и в наш интерес, както и в интерес на това да избегнем общата катастрофа.
Толкова за процедурата.
Този документ започва в руската нереалност. Вместо да обобщят това, което наистина се е случило, а именно – руската инвазия в Украйна, авторите се опитват да внушат, че войната е предизвикана от Запада и че Украйна всъщност не е истинска държава. Пълното премълчаване на основните факти за руската инвазия води до заключението, че Русия трябва да бъде похвалена и възнаградена, някои конкретни американски личности – също.
В този текст няма никаква история, освен тази на руските оплаквания. Няма никакъв закон, освен този, който би могъл да осигури търговски транзакции за обогатяване на руснаците (и на неколцина американци). Няма я и войната като такава. Няма дискусия за каквото и да е, което Русия би могла да направи, за да сложи край на инвазията си. Предполагаемият мирен план въобще не се отнася до нашественика и неговите нападателни действия. Като изключват самата война от обсъждането, руснаците могат да претендират за огромни печалби, докато продължават да се борят за още повече – срещу една Украйна, отслабена от „мирния план“.
Докато от Украйна се изисква всичко, от Русия не се изисква нищо. Това е документ за капитулация, написан от агресора и поднесен на жертвата точно когато агресорът не се представя добре на бойното поле. В действителност само с документ като този, който използва силата на Съединените щати за руски цели, Русия би могла да постигне прогласените си цели. Водейки пряко до идеята, че Русия трябва да бъде по-скоро наградена, отколкото наказана, документът осъществява много типична руска маневра: престъпление без наказание за руснаците и наказание за другите без престъпление.
Един от начините за критика на текста е да си представим, че той цели мирно споразумение, след което да посочим някои недостатъци. Но това би нормализирало документ, който очевидно има други, различни от мира цели, а именно – империализъм и спекула. Фундаменталният проблем на този текст е неговата умишлена и характерна за Русия нереалност. Текстът започва от света такъв, какъвто не е. Той продължава с целта да направи и Съединените щати, и Европа, и Украйна много по-слаби, като ги принуждава да подкрепят неща, които не са верни, и да забравят неща, които са верни. Така работи руската дипломация. Тя ви приспива в ментална реалност, в която впоследствие вредите на собствените си интереси, без да виждате алтернативите.
Ако искате, можете да спрете да четете още сега! Вече приведох главните си аргументи. Но за да видите какво имам предвид, последвайте анотациите ми към целия текст, точка по точка. По-нататък текстът на документа е с удебелен шрифт, моят текст е с обикновен шрифт.
1. Суверенитетът на Украйна ще бъде потвърден.
Това е абсурд. Русия е нахлула в Украйна. Суверенитетът на Украйна е бил нарушен. Какво ще бъде направено, за да се потвърди този суверенитет? По този въпрос текстът е по-лош от мълчание. Следващите точки показват, че украинският суверенитет всъщност ще бъде умишлено подкопан.
Всъщност целият документ – и като произход, и като цели, представлява стандартното руско виждане, че Украйна някак си не е държава като другите държави.
2. Между Русия, Украйна и Европа ще бъде сключено всеобхватно споразумение за ненападение. Всички неясноти от последните 30 години ще се считат за уредени.
Значи, на някакъв по-късен етап ще бъде размахана магическа пръчка и всеки проблем ще бъде решен, понеже сега така е предвидено.
Най-интересното в тази странна разпоредба е английският език. Звучи като нещо, преведено от руски. По същество идеята, че „неяснотите“ „ще се считат за уредени“ (звучи ли ви това като английски език) е не само странна, но и тоталитарна. В кой по-точно свят едно споразумение би могло да разреши всички неясноти?
Друг проблем: всички споменати страни вече са подписали правни споразумения и договори, които забраняват агресията. Това важи за всички тях взети заедно, както и за Русия и Украйна помежду им. Наличието на тези правно обвързващи споразумения не попречи на Русия да нападне Украйна през 2014 и 2022 г. Подписването от Русия на още едно споразумение да не напада Украйна в разгара на нейното нахлуване в Украйна изглежда в най-добрия случай празно и цинично.
Изглежда, че доколкото тази разпоредба има някакъв смисъл, той е пропаганден. Вместо да започва (както би започнал един мирен договор) с войната, която всъщност се води, текстът започва с предпочитаната от Русия тема, а именно – с всички оплаквания от последните три десетилетия.
3. Очаква се, че Русия няма да нападне съседни страни и че НАТО няма да се разширява повече.
Точно тук имаме доста очевиден русизъм – „очаква се“ е възвратна форма, която се използва често по този начин в руския език. Ще избегна философския подтекст на този тип формулировки – че всъщност никой не поема отговорност за нищо – и ще премина направо към пряката пропагандна цел на този аргумент.
„Очаква се“ от някого, че Русия няма да нападне съседни страни. От кого? Какво трябва да се направи, за да се предотврати това? Какво трябва да се направи по отношение на продължаващата руска инвазия в Украйна? Но като поставя въпроса в тази хипотетична и пасивна форма, авторът иска читателят да пренебрегне суровата действителност, която трябва да залегне в основата на всеки мирен договор: че Русия всъщност напада съседна страна в момента.
Очакването, че НАТО „няма да се разширява повече“ се вписва в руската реторика. НАТО обаче е организация на суверенни държави, които кандидатстват за членство. Те са значимите участници, а не просто НАТО. В официалния руски мироглед съществуват велики сили – като Русия и САЩ, и нищо друго няма значение. НАТО се разглежда като еманация на американската мощ, което лишава останалите членове от смисъл, сякаш не съществуват и не са наистина суверенни.
И точно в духа на тази традиция в настоящия момент Русия отрича суверенитета на Украйна. Една суверенна държава има правото да избира своите съюзници по свое усмотрение. Този пункт, в който не се споменава Украйна и не се споменава нейният суверенитет, на практика отрича суверенитета на Украйна. Това отрича смисъла на първата точка, какъвто и да е бил той, и прокарва основен руски интерес, всъщност – цялостната мирогледна позиция на Кремъл.
4. Ще се проведе диалог между Русия и НАТО с посредничеството на Съединените щати за разрешаване на всички въпроси, свързани със сигурността, и за създаване на условия за деескалация с цел да се гарантира глобалната сигурност и да се увеличат възможностите за сътрудничество и бъдещо икономическо развитие.
Идеята, отново, че някакъв диалог може да „реши всички проблеми, свързани със сигурността“, е безсмислена. Никой диалог досега не е постигнал такова нещо. А Русия имаше всички възможности за диалог в годините преди да нападне Украйна през 2014 г., след тази инвазия и дори след инвазията през 2022 г. Целта на този пункт е да се внуши, че САЩ и Русия могат сами да решават всички проблеми в Европа.
5. Украйна ще получи надеждни гаранции за сигурност.
Това очевидно е безсмислено. Гаранцията за сигурност може да е надеждна само на практика, не на хартия. В тази конкретна ситуация това би означавало да се предприемат институционални и военни действия, които биха отменили настоящата руска окупация и биха предотвратили по-нататъшна инвазия. Нищо подобно не е посочено в този документ; и ще видим, че тенденцията на всичко, което следва, е в обратната посока: да улесни настоящите и бъдещите руски военни действия. Обърнете отново внимание на употребата на пасивен залог: нищо няма да се направи, и дори не знаем от кого нищо няма да се направи.
6. Размерът на украинските въоръжени сили ще бъде ограничен до 600 000 души.
Всяка суверенна държава може да определя размера на собствените си въоръжени сили. Този пункт е очевидно и пряко нарушение на украинския суверенитет и разкрива (отново), че първата точка е включена главно с хипнотична цел: празното твърдение в началото, че украинският суверенитет „ще бъде потвърден“ има за цел да попречи на читателя да забележи, че целият документ е диктат, насочен към Украйна, която, разбира се, не е била консултирана при изготвянето му.
И да отбележим, че няма ограничения за размера на руските въоръжени сили.
7. Украйна се съгласява да заложи в конституцията си, че няма да се присъединява към НАТО, а НАТО се съгласява да включи в устава си разпоредба, че Украйна няма да бъде приета в бъдеще.
Тук би било полезно да припомним малко от най-новата история, преди да стигнем до очевидния извод, че това също нарушава украинския суверенитет. НАТО не беше популярна в Украйна, докато Русия не нахлу в страната през 2014 г. След това, разбираемо, НАТО стана привлекателна. Тя стана още по-популярна, след като Русия предприе пълномащабна инвазия в Украйна през 2022 г. С други думи НАТО никога не е била проблем, докато Русия не я направи такъв.
Нещо подобно може да се каже за Швеция и Финландия, които се присъединиха към НАТО, защото Русия нахлу в Украйна.
Суверенната държава има правото да избира своите съюзници. След инвазията през 2014 г. Русия многократно е отправяла различни искания относно това какво Украйна трябва да включи в конституцията си, което е един от очевидните признаци, по които Русия третира Украйна като нещо по-малко от суверенна държава.
В случая включването на конституционната рамка подсказва руски произход. Трудно е да си представим, че на един американец ще му хрумне, че трябва да се месим в украинската конституция.
8. НАТО приема да не разполага войски в Украйна.
И отново – ключът пак е във формулировката. Забележете, че за сетен път нещо се прави на Украйна, нещо се случва на Украйна, сякаш самата Украйна не е суверенна държава. Украйна е тази, която има суверенното право да реши дали чужди държави ще разполагат войски на нейна територия.
9. Европейски изтребители ще бъдат разположени в Полша.
Обърнете отново внимание на причудливите фрази. Кой ще ги разполага и защо точно в Полша? И какво точно е европейски изтребител? Полша също се намира в Европа и разполага с изтребители.
Но вероятно тук се има предвид нещо друго: че Съединените щати няма да разполагат американски изтребители в Полша. Допускам, че това не е било изрично посочено, за да не се налага на съюзниците на Русия в американската администрация да обясняват защо Америка прави това доста странно отстъпление.
От страната, която извършва инвазията, не се изисква да се въздържа по никакъв значим начин. Няма и дума за това, че Русия трябва да спре да воюва, да спре да атакува цивилни граждани и тяхната инфраструктура, да спре да измъчва, да се оттегли от Украйна. На европейците и американците се казва какво да правят от една Русия, ръцете на която изглеждат напълно развързани.
Посоката на властта е съвсем необичайна сама по себе си. Това, което виждаме, е изискване за капитулация от страна на държава, която не се справя добре в започнатата от самата нея война. На бойното поле тя не би постигнала нищо подобно на заложените в това споразумение условия. За това ѝ трябват американците.
10. Гаранцията на САЩ: САЩ ще получат компенсация за гаранцията; ако Украйна нападне Русия, ще загуби гаранцията; ако Русия нападне Украйна, освен решителен координиран военен отговор ще бъдат възобновени всички глобални санкции, признаването на новата територия и всички други ползи от тази сделка ще бъдат отменени; ако Украйна без причина изстреля ракета към Москва или Санкт Петербург, гаранцията за сигурност ще бъде считана за невалидна.
Това е безсмислено, тъй като американската гаранция за сигурност не е дефинирана. Имайте обаче предвид, че тази точка приема, че санкциите срещу Русия са отменени. С други думи, тя вкарва идеята, че всички икономически санкции срещу Русия вече ще са отменени.
Може би най-значимо тук е новото за международните отношения схващане, че Съединените щати са нещо като гангстерска организация, на която се плаща за осигуряването на неопределена „защита“, а не държава, страна или народ с интереси, съюзници и приятели. Предполагам, че руснаците са разбрали колко унизително изглежда това за американците.
11. Украйна отговаря на критериите за членство в ЕС и ще получи краткосрочен преференциален достъп до европейския пазар, докато този въпрос се разглежда.
Украйна отговаря на критериите за членство в ЕС независимо от всичко.
Единственият смисъл на тази точка е в скритото внушение („се разглежда“, обърнете отново внимание на странната пасивна конструкция), че на страни извън Европейския съюз трябва да се позволи да участват в разглеждането. Този документ, който е или изцяло руски, или руски с известно участие на американци, не отразява никакви консултации с държавите членки на Европейския съюз или с Европейската комисия.
12. Мощен глобален пакет от мерки за възстановяването на Украйна, включващ, но не ограничен само до: създаване на Фонд за развитие на Украйна за инвестиции в бързоразвиващи се индустрии, включително технологии, центрове за данни и изкуствен интелект. Съединените щати ще си сътрудничат с Украйна за съвместно възстановяване, развитие, модернизация и експлоатация на газовата инфраструктура на Украйна, включително газопроводи и газохранилища. Съвместни усилия за възстановяване на засегнатите от войната райони с цел реставрация, реконструкция и модернизация на градове и жилищни райони. Развитие на инфраструктурата. Добив на минерали и природни ресурси. Световната банка ще разработи специален пакет финансиране за ускоряване на тези усилия.
Тези ангажименти се поемат от една държава (Русия), която е унищожила голяма част от Украйна, и от друга (Съединените щати), която е унищожила институциите на собственото си правителство, които биха приложили такива политики.
Това ясно показва, че се имат предвид частни субекти, което само по себе си не е лошо. Част от възстановяването на Украйна – в допълнение към сътрудничеството с централното правителство, регионалните правителства и гражданското общество – ще включва, разбира се, и частния сектор.
Но в този конкретен документ, който изглежда свързан не толкова с американското правителство, колкото с конкретни американски инвеститори, има основание за безпокойство – безпокойство, което ще бъде разширено по-долу, в точки 13 и 14.
13. Русия ще бъде реинтегрирана в световната икономика: отмяната на санкциите ще бъде обсъдена и договорена на етапи и за всеки отделен случай. Съединените щати ще сключат дългосрочно споразумение за икономическо сътрудничество за взаимно развитие в областта на енергетиката, природните ресурси, инфраструктурата, изкуствения интелект, центровете за данни, проектите за добив на редкоземни метали в Арктика и други взаимноизгодни корпоративни възможности. Русия ще бъде поканена да се присъедини отново към Г-8.
Тревожно е, че американците, участвали в изготвянето на този документ, ако допуснем, че ги е имало, изглеждат по-осведомени за това как биха могли да се печелят пари от Русия, отколкото за някой от съществените въпроси, свързани с установяването на мира.
От руска страна забележете типичния драматичен опит да се прескочи очевидният и фундаментален въпрос: военните репарации. По време на една напълно незаконна война Русия е нанесла щети за стотици милиарди или по-скоро за трилиони долари, да не говорим за наказанията, които трябва да бъдат понесени за всички незаконни осакатявания и убийства.
14. Замразените средства ще бъдат използвани, както следва: 100 милиарда долара от замразените руски активи ще бъдат инвестирани в ръководени от САЩ усилия за възстановяване и инвестиции в Украйна; САЩ ще получат 50% от печалбите от това начинание. Европа ще добави 100 милиарда долара, за да увеличи размера на инвестициите за възстановяването на Украйна. Замразените европейски средства ще бъдат размразени. Остатъкът от замразените руски средства ще бъде инвестиран в отделен американо-руски инвестиционен инструмент, който ще реализира съвместни проекти в конкретни области. Този фонд ще има за цел да укрепи отношенията и да увеличи общите интереси за създаването на силен стимул да няма връщане към конфликта.
Стигнахме до този момент в документа с точките 13 и 14, в които Русия бива възнаградена за инвазията; идеята е да не забележим, че не е споменато буквално нищо, което би могло да доведе до края на войната или да гарантира, че Русия няма да нападне отново веднага.
Руските активи бяха замразени, защото Русия започна престъпна война. Дотук нищо в този документ не спира тази война. Няма нищо за изтеглянето на руските войски от Украйна, нищо за разположението на руските войски в Русия, нищо за руските оръжия, нищо значимо за поведението на Русия. В този пункт виждаме две неща. Руските активи ще бъдат размразени и част от тях ще бъдат дадени на американци. Читателите може да не знаят, че тези активи се съхраняват предимно в Европа. Така че това означава вземане на замразени руски пари от европейски банки и даването им на американци.
Езикът, използван за европейско-руския инвестиционен инструмент, мирише на подкуп: руснаците вземат пари, които са били замразени заради ужасни престъпления и които без американска помощ никога не биха видели отново, и ги прехвърлят на американци – в замяна на много повече пари – и за победа във войната им срещу Украйна, която не биха постигнали без американска помощ.
За съжаление, този пункт силно навежда на мисълта за далавера, при която Украйна е продадена от няколко американски лица.
15. Ще бъде създадена съвместна американо-руска работна група по въпросите на сигурността, която да насърчава и гарантира спазването на всички разпоредби на настоящото споразумение.
Това няма никакъв смисъл. Това са просто празни приказки, за да звучи останалото по-нормално.
16. Русия ще закрепи в закон политиката си за ненападение на Европа и Украйна.
Това няма смисъл. Тя вече го е правила, като е подписвала договори, които впоследствие е пренебрегвала. Единственият път към руско ненападение е силна Украйна.
17. Съединените щати и Русия ще се споразумеят да удължат срока на действие на договорите за неразпространение и контрол на ядрените оръжия, включително Договора START I.
Това е объркващо. START I беше забележителен договор за намаляване на ядрените оръжия. Той изтече преди шестнадесет години. Може би руските автори просто се подиграват на американските си партньори, като предполагат, че никой от тях не знае нищо за историята на отношенията между САЩ и СССР или за контрола над въоръженията.
18. Украйна се съгласява да бъде неядрена държава в съответствие с Договора за неразпространение на ядрени оръжия.
В това изречение се случва нещо много важно. Трябва да се върнем с крачка назад, за да го разберем. Лесно е да се каже, че това е просто поредната глупава грешка относно договорите, тъй като Украйна, разбира се, вече е член на договора за неразпространение. Но точка 18 не е грешка. Това е умишлен опит да се преформулира може би най-важният въпрос на войната, поне за света като цяло: рискът от ядрена война.
В отговор на всяка подобна разпоредба украинците ще напомнят на света, че всъщност са се съгласили да се откажат от всичките си ядрени оръжия през 1994 г. в замяна на гаранции за сигурност от Съединените щати, Обединеното кралство и Руската федерация. Украйна подписа договора за неразпространение като неядрена сила. Тя даде на Русия бомбардировачите си с голям обсег, които Русия сега използва, за да убива украинци.
Точка 18 подсказва – и вкарва в подсъзнанието на читателя – идеята, че Украйна никога не е правила подобно нещо. Това е крайно несправедливо спрямо украинците, които бяха нападнати от една от страните, дали тези гаранции за сигурност.
Но това е по-лошо от несправедливо: то превръща целия въпрос в нещо нереално, което е друг руски специалитет. Ако приемем, че живеем в свят, в който Украйна никога не е подписвала този договор, тогава можем да забравим Меморандума от Будапеща от 1994 г., да забравим, че Украйна е направила историческа крачка към мира и е била жестоко наказана за това от руския си съсед.
И никога няма да можем да оценим един от главните аргументи за опасността на този документ.
Читателят или някой наивен американец може да е забравил, че Украйна се е отказала от ядрените си оръжия, но лидерите по целия свят знаят това. Те наблюдават тази война и извличат поуки. Ако Украйна бъде възприета като страна, която се защитава и печели тази война, тогава няма нужда неядрени държави да произвеждат ядрени оръжия. Но ако Украйна бъде възприета като страна, която е загубила войната, тогава страни в Азия и Европа ще се видят принудени да произвеждат свои собствени ядрени оръжия.
Това е действителният ядрен проблем на дневен ред пред нас, когато разглеждаме рамката за мир в Украйна. Искаме ли да предизвикаме разпространението на ядрени оръжия, или искаме да го възпрепятстваме? Тази точка хитро заглушава въпроса – в съзнанието ни – преди дори още да си го зададем. Но ако подобно споразумение бъде реализирано, тогава реални ядрени оръжия ще бъдат произвеждани по целия свят и реалната ядрена война става много по-вероятна.
19. Запорожката атомна електроцентрала ще бъде пусната в експлоатация под надзора на МААЕ, а произведената електроенергия ще бъде разпределена поравно между Русия и Украйна — 50:50.
Отново думата „пусната“ подсказва, че има някакъв проблем с превода от оригиналния руски текст. Атомната електроцентрала не е нещо, което се пуска. Тази разпоредба не означава много – МААЕ трябва да осъществява надзор над атомните електроцентрали като цяло. Електроцентралата е под руска окупация. Разбира се, окупацията е истинският проблем.
20. Двете страни се ангажират да прилагат образователни програми в училищата и обществото, насочени към насърчаване на разбирателството и толерантността към различните култури и премахването на расизма и предразсъдъците: Украйна ще приеме правилата на ЕС за религиозна толерантност и защита на езиковите малцинства. Двете страни ще се споразумеят да премахнат всички дискриминационни мерки и да гарантират правата на украинските и руските медии и образование. Всякаква нацистка идеология и дейност трябва да бъде отхвърлена и забранена.
Отново трябва да се погледне отстрани, за да се оцени цялостната промяна в ситуацията. Русия е нахлула в Украйна. По време на тази инвазия тя е откраднала артефакти от украински музеи, изгорила е украински книги и е отвлякла украински деца. Украинци са затворени в руски затвори като политически затворници. Украинци, взети като военнопленници, са принуждавани да се сражават срещу собствената си страна, докато не ги убият. В Русия самата дума и понятие за Украйна са премахнати от учебниците. Русия е предприела всеобхватна програма на насилие, за да унищожи украинската култура и е била доста откровена по този въпрос. Нищо тук не се отнася до тези вреди.
Позоваването на „нацистката идеология“ също заслужава внимателно разглеждане. Позицията на Русия е, че всичко украинско е нацистко, а нищо, което прави Русия, не може да се разглежда като нацистко. Това, разбира се, само по себе си е неоправдано странно: Русия е най-фашистката държава в света, а Украйна е демокрация с еврейски президент. Но думата „нацист“ за руските официални лица е просто оръжие, което се използва, за да оправдае унищожаването на украинската култура. „Всички дискриминационни мерки“ – това вероятно е опит да се принуди Украйна да допусне руски държавни медии да излъчват в Украйна.
21. Територии: Крим, Луганск и Донецк ще бъдат признати за де факто руски, включително от Съединените щати. Херсон и Запорожие ще бъдат замразени по линията на контакт, което ще означава де факто признаване по линията на контакт. Русия ще се откаже от други договорени територии, които контролира извън петте региона. Украинските сили ще се оттеглят от частта в Донецка област, която контролират в момента, и тази зона на оттегляне ще се счита за неутрална демилитаризирана буферна зона, международно призната като територия, принадлежаща на Руската федерация. Руските сили няма да влизат в тази демилитаризирана зона.
Приемането и възнаграждаването на агресията, което е същността на тази точка, нарушава буквата на международното право и обезсмисля неговите най-основни цели.
Третата подточка е безсмислена, защото не са посочени такива територии.
Има нещо злонамерено във формулировката на първите две подточки. Да признаеш нещо де факто не означава да го признаеш наистина.
Така например, ако откраднете колата ми, де факто тя е ваша. Но би било пресилено да поискате да ви напиша писмо, в което да призная, че де факто колата ми е ваша. Нещата, които са де факто, са тези, които не ни харесват, но за момента не можем да променим – и които може да са незаконни. Де юре колата е моя. Де юре териториите са на Украйна. Включването в документ на това, че де факто окупацията е по някакъв начин „призната“, вероятно има за цел да замъгли картината и да създаде усещането, че всъщност окупацията е де юре. Тези изявления за „признати като де факто руски“ са все едно да кажа, че колата ми е „призната като де факто твоя“. Казвайки това, може би не се отказвам от законното си – де юре – право върху колата, но би било странно да направя нещо подобно. Но изглежда това вече се случва в четвъртата подточка, която на практика характеризира украинските територии като „международно признати“ за руски.
Самите територии, за които става въпрос, също са важни. От Украйна се иска да се оттегли от важни земи в Донецка област, които фактически контролира и които Русия не е успяла да превземе. Русия нахлу в Донбас преди единадесет години и все още не контролира цялата територия. Голяма част от територията, която тя не контролира, е силно укрепена. Простото отстъпване на тази земя на Русия би направило Украйна много по-уязвима при продължаваща руска инвазия.
В този пункт, както и в целия документ, Русия бива възнаградена за нахлуването си в Украйна.
22. След като се споразумеят за бъдещите териториални договорености, както Руската федерация, така и Украйна се задължават да не променят тези договорености със сила. В случай на нарушение на това задължение никакви гаранции за сигурност няма да се прилагат.
Първата фраза, изглежда, подсказва, че Русия може да продължи войната, докато не бъде удовлетворена, и след това да задължи Украйна да не предприема никакви действия по този въпрос. Обърнете внимание на думата „бъдещи“. Разбира се, възможно е и тук да имаме проблем с превода от руски.
23. Русия няма да попречи на Украйна да използва река Днепър (Dnieper) за търговски дейности и ще бъдат сключени споразумения за свободен транспорт на зърно през Черно море.
На английски език името на тази река се пише Dnipro. Обърнете внимание на руското изписване.
Първата фраза, ако я прочетете внимателно, не обещава много. Украйна може да използва собствения си воден път на собствената си суверенна територия, както поиска; формулировката подсказва, че Русия има някаква дума по този въпрос, което не е така. Това, което тази фраза трябва да ни напомни, е следното: с изключение на това много ограничено обещание в точка 23, в този текст като цяло Русия не се ангажира да направи нищо конкретно, за да прекрати враждебните действия или да ги направи по-малко вероятни в бъдеще.
24. Ще бъде създаден хуманитарен комитет за разрешаване на нерешените въпроси: всички останали затворници и тела ще бъдат разменени на принципа „всички за всички“. Всички цивилни задържани и заложници ще бъдат върнати, включително децата. Ще бъде реализирана програма за събиране на семействата. Ще бъдат предприети мерки за облекчаване на страданията на жертвите на конфликта.
Част от това се случва така или иначе. Останалото, разбира се, би било желателно. Но, разбира се, неутралната формулировка е силно подвеждаща. Русия е нахлула в Украйна и е отвлякла десетки хиляди деца.
25. Украйна ще проведе избори след 100 дни.
Отново, обърнете внимание, че Украйна трябва да направи нещо, а Русия – не.
Русия не е провеждала свободни избори от две десетилетия. В Украйна има цяла поредица такива избори. Така че тази формулировка подсказва, че има проблем там, където всъщност няма такъв, и отклонява вниманието от доста очебийния централен проблем на руската диктатура.
Русия твърди, понякога по антисемитски начин, че настоящият украински президент някак си не е истински, не е легитимен, а е просто марионетка и т.н. Той е бил обект на руската пропаганда в продължение на години. Но за разлика от руския президент той е избран в свободни и честни избори. Руснаците се спират на този въпрос, за да могат да видят конфликта като завършил с победа на техния човек над човека на другата страна.
И въпросът е толкова основен, че си заслужава да се повтори: Украйна е суверенна държава със свои собствени механизми за провеждане на избори. Те не могат да бъдат проведени законно сега, по време на военно положение. Когато военното положение бъде отменено – когато войната действително приключи – те ще бъдат проведени.
Това споразумение няма да сложи край на войната и е предназначено да накара Украйна да проведе избори под руски натиск по време на руска война.
26. Всички страни, участващи в този конфликт, ще получат пълна амнистия за действията си по време на войната и се съгласяват да не предявяват никакви искове и да не разглеждат никакви жалби в бъдеще.
Всички страни, участващи в този конфликт? Това би означавало да се даде правен имунитет на всички в Русия и Украйна за всичко, което са направили през последните единадесет години. Което само по себе си е странно.
Отново и отново многократно са документирани конкретни руски военни престъпления: самата война като агресия, депортирането на украинци и особено на деца, убийствата на цивилни и военнопленници, изтезанията. Съгласно международното право това са престъпления. Ясно е, че това не трябва да се забравя. На практика законът не се определя от руснаците и американците, които не могат да амнистират от името на международни организации или други страни.
27. Това споразумение ще бъде правно обвързващо. Неговото изпълнение ще бъде наблюдавано и гарантирано от Съвета за мир, оглавяван от президента Доналд Дж. Тръмп. При нарушения ще бъдат налагани санкции.
Няма такова нещо като Съвет за мир и не е ясно как той би могъл да наблюдава и гарантира изпълнението на тази маса от невъзможни, противоречиви и незаконни неща.
Никой отделен човек не може да бъде назначен за ръководител на институция, предназначена да бъде постоянна.
Тук обаче виждаме намек за основния процедурен проблем, който споменах в началото: изглежда, че има американци, които смятат, че сключването на бърза „сделка“ и отдаването на почести на президента е начин да преследват личните си цели; те нямат търпение да ги постигнат и това ги е подтикнало да делегират изготвянето на действителния текст на руснаците.
28. След като всички страни се съгласят с настоящия меморандум, примирието ще влезе в сила веднага след като двете страни се оттеглят до договорените точки, за да започнат изпълнението на споразумението.
Какво примирие? Буквално нищо не е казано по този въпрос.
Няма яснота как този текст ще влезе в сила, нито какъв статут ще има (точката не дава отговор на този въпрос).
Много от нещата, които трябва да се случат след примирие, изискват участието на Украйна и Европа. Но нито украинци, нито други европейци са участвали в изготвянето на този текст. Украинците и европейците трябва да бъдат страни по всяко действително споразумение.
Стигнахме до края, а основните оперативни въпроси не са повдигнати. Кои са страните? Не знаем.
Тези разпоредби нарушават десетки закони и договори, които вече са в сила. Как да се реши този проблем?
Докато пиша тези редове, европейци, украинци и американци се срещат в Женева. Важно е да се разбере, че този текст не може да се разглежда като рамка за мирно уреждане, дори и да се представя като такъв за дипломатически цели.
Но може би ще послужи като стимул за нещо много по-добро. И като напомняне за това как не трябва да се прави политика.
Превод от английски Майя Янкова
Тимъти Снайдър (р. 1969 г.) е американски историк, доскорошен професор в Йейлския университет и изследовател към Института по хуманитарни науки във Виена. Автор на редица книги, сред които „Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин“, „Черна земя: Холокостът като история и предупреждение“, „За тиранията“, „Пътят към несвобадата“ и „За свободата“. Книгите и статиите му са преведени на десетки езици.
