0
4526

„Руският президент се оказа бандит“

Интервю с Пламен Каменов, създател и дългогодишен главен редактор на в. „Нощен Труд“. Той е първият български журналист, който взе интервю с Владимир Путин през далечната 1991 г.

Г-н Каменов, в какво разположение на духа те заварвам?

Отчаян и омерзен съм от войната на Русия срещу Украйна. 
Кофти работа.

Беше споделил във Фейсбук, че едната внучка ти казала – дядо, ти си стар, другата – дядо, ти си много стар, и накрая двете в един глас – дядо, ти си суперстар! Как се чувстваш като дядо-суперстар?

Никакъв суперстар не съм. Внучките се гаргарят с мен. Някак неусетно остарях, няма я предишната енергия. 
Кофти работа.

Ти си бивш медиен властелин, а сега пенсионер. Но сигурно и сега солта на журналистиката още лепне по езика ти. Как оценяваш работата на днешните медии?

Сега съм властелин на пенсията си. От някогашната ми работа сол, даже и пипер – колкото искаш. Но оценката ми за днешните медии е лоша.
Вестници почти не останаха, телевизиите следват хода на събитията, а не участват в тях. 
Кофти работа.

И още нещо по темата – защо се свлякохме до сто и не знам коя позиция по свобода на словото, кои са виновниците? Сигурно имаш достатъчно наблюдения и има какво да разкажеш, защото това не стана изведнъж.

За свличането на 111-о място по свобода на словото сме виновни всички – собственици, главни редактори, политици. Не ми се говори даже.
Кофти работа.

А сега за главното, за Украйна. Изненада ли те тази кръвожадна война?

Да, изненада ме. Не вярвах, че руският президент е такъв бандит.
Много кофти работа.

Натъкнах се на нещо любопитно – че ти май си първият български журналист, който е взел интервю от Путин, още в далечната 1991 г. Какъв ти се стори той тогава и какъв път измина, за да я докара дотук, до античовешкото, до хекатомбата?

Тогава, през лятото на 1991-ва, се обадих в Ленинград, за да питам как върви допитването за името на града – да остане ли досегашното, или да се върне старото? Попаднах на Владимир Путин – помощник на кмета Собчак.
В града мнозинството бе за Санкт Петербург, а в областта остана комунистическото.
Това беше.
Какъв да ми се стори някакъв непознат по телефона? Свършваш си работата и затваряш.
По онова време едва ли и той самият е мислел, че ще стане президент.
А в такъв изрод, какъвто е днес, го превърна тъпата им постсъветска система. Ако си беше отишъл след двата мандата, може би нямаше да стане, това, което стана.
Кофти работа.

Как ще свърши тази война?

Не знам.
Далече отидоха нещата, много омраза се натрупа.
Западът се оказа страхлив и не спря овреме агресора. 
Кофти работа.

Не знам дали си спомняш, но навремето аз направих опит да започна работа в „Нощен Труд“. Дойдох в редакцията, дори присъствах на една ваша планьорка. И си спомням как ти ми каза: не ми трябваш тук, излез по улиците. Аз излязох и повече не се върнах, но съвета ти не забравих. И той ми помогна за много от разказите ми. Какво четеш сега, какво препрочиташ? Не ти ли минава идеята да напишеш мемоари, ти има много какво да разкажеш?

Истината съм ти казал. Макар че и в редакцията можеше да намериш много теми за перото си. Но така е трябвало да стане.
Чета какво ли не – пълна мешавица.
Препрочитам „Майстора и Маргарита“.
Има един лаф: всеки може да напише мемоари, но никой не е длъжен да ги чете!
Така че никаква подобна идея не ми минава.
Такава ми ти работа…

Пламен Каменов е Стрелец, роден на 14.12.1953 г. в крайния (тогава) квартал „Левски“, което естествено е предопределило битието му на „син“ запалянко.
Има диплома за среден техник от Техникума по индустриална химия, но няма и час трудов стаж по специалността.
Завършил е „Телевизия“ във Факултета по журналистика на Софийския университет, но е работил само във вестници.
Жена му е македонка, той я слуша вече 40 години.
Има три деца: син, дъщеря и в. „Нощен Труд“.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияВойната и детската литература
Следваща статияПорядъкът на думите