0
1374

Русофили

Сега изведнъж много се заговори за русофилите. Признавам си, нищо не разбирам от целия този филм, в който са намесени геополитика, шпиони, избори и пари. Само щракам каналите и си въртя главата, сякаш гледам някакъв апокалиптичен тенис на маса. Но все пак, във връзка с думата русофили искам да споделя един спомен: не знам какви са днешните русофили, но ако някога е имало истински русофили, това бяхме ние. И то от една съвсем невръстна възраст, още от трети клас. Защото изведнъж в главата ми изплува ученическата униформа, с която ходехме тогава на училище. Знаете ли с каква униформа ходехме ние, момчетата, в трети, че и в четвърти, че и в пети клас в 126-о СОУ „П. Ю. Тодоров”? Не знаете.

Ние ходехме на училище с рубашки. От черен брилянт, с червено везмо на яката, с копченца отстрани на шията. Трети, четвърти и пети клас така съм ходил на училище. С рубашка.

Това вероятно е документирано в училищните архиви и може лесно да се провери.

Така че моето русофилство е отгледано в съвсем невръстна възраст и е пуснало дълбоки корени.

С рубашки. С рубашки, я! Какво си мислите вие.

Разбрахте ли сега какво нещо е русофилството!

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияКомунизмът
Следваща статияВярвам в подадената ръка