От пуническите войни на българския лев срещу европейското евро се появи думата левро. По този повод прочетох в социалните мрежи, че българският гений е ненадминат. Едва ли в някой друг европейски език се е появила с такава лекота и скорост новоизкована дума.
Леврото се появи в мътната вода, в която най-лесно се ловят едри шарани.
Наскоро пътувах с автобус по родните магистрали, в чиито дупки са потънали милиони левро. Спряхме на една сравнително прилична автогара и всички пътници се завтекохме към тоалетните. И там се сблъскахме челно с ефекта на леврото. Цената за ползване беше скочила от един на два лева. Скокът беше рязък, съвсем скоро бях минавала по същия път.
С какво може да се обясни внезапно поскъпване със сто процента – с поскъпването на горивата ли, на електроенергията ли, на транспортните услуги ли, каквито са подръчните оправдания? А дали заплатата на хигиенистката се е увеличила двойно? Такъв скок на цените няма икономическа обосновка, но тъй като е факт, с който всеки ден всеки се сблъсква челно, хората търсят обяснение и най-често виновна излиза държавата. Защото в дълбините на нашата народопсихологията държавата е нещо отделно от нас. Ние сме си ние, тя си е тя.
Затова тя не намира за нужно да се намесва. Осланя се на принципа, че пазарът регулира цените. Но този принцип е безсилен пред нелоялните търговски практики. Държавата има всички възможности и инструменти да осигурява ред в пазара и в обществото, но ако желае. Тя най-често не желае, защото когато се намеси, ние скачаме срещу нея. Така порочният кръг се затваря.
Pecunia non olet – парите не миришат, казал римският император Веспасиан, когато наложил данък върху обществените тоалетни, Тоест проблемът с цените на тоалетните е многовековен. В нашия случай е и широкомащабен. По подобен начин през последните месеци безразборно, неудържимо, спекулативно и необосновано се повишават цените на много стоки. Спекулата процъфтява най-вече във военновременна обстановка. Явно разгорещените страсти за и против приемането на еврото имат мащаб на война, щом като се наблюдават военновременни индикации.
Първоначално ни плашеха, че повишението на цените ще настъпи след като приемем еврото? То е още много далеч, а цените растат от месеци. Следствието изпревари причината. Фактите изпревариха прогнозите. Предстои нещо да се случи, но още не се е случило. Никъде в Европа цените в евро не нарастват така, както у нас се надуват в лева. Ефект на леврото. Леврото плува в мътните води, докато еврото е още на хоризонта. Леврото е предвидливо, гъвкаво, съобразително, то знае кога е моментът да се лови риба. То съобразява, че голямата хитрина е цените да растат в лева, докато народът се плаши от еврото. Тогава може и да не може, а далаверата е сега. Сега никой не прави проблем, сега всеки си затваря очите, ето и от този цял автобус пътници никой не реагира.
Сега нищо не пречи да прецакаш клиентите, конкурентите, държавата и вражеското евро. Не откривам друга причина за скок от 100 процента, освен стремежът за надхитряне и прецакване. Той ни е добре познат, защото е нещо родно. Удовлетворението и удоволствието да прецакаш. Щастието да бъдеш на далавера. И тъй като точно си преценил момента, удовлетворението от двойната цена е двойно. Удовлетворението идва от това, че си изпреварил другия, който без никакво съмнение има същите намерения и това не се нуждае от никакви доказателства. Знаеш го ти – и той е същият шмекер! Ако те превари, ще те прецака. Не ти остава нищо друго, освен ти да го изпревариш. Той ще направи същото, но след тебе. А твоето удоволствие се удвоява. То е равно по сила и противоположно по посока на нещастието, ако ти си прецаканият.
Докато пътувах по родната магистрала, разсъждавах наум върху тези ръбати думи – прецакване, шмекеруване, далавера, левро. Думите са грозни, защото обозначават грозни действия. Всичките подобни думи звучат некрасиво, ръбато, небългарски, несъвместимо с езика ни.
Уродливите думи се раждат от уродливи явления. Някои, като „шмекер“, променят смисъла си и добиват ново значение в новата конотация. Грозните явления не могат да бъдат описани с красиви думи. Думите трябва да бъдат овъргаляни в калта, осакатени, окепазени, за да влязат в същата тоналност. Постепенно тази тоналност става виеща като сирена.
В този смисъл не е напълно вярна сентенцията, че парите не миришат. И парите, и думите започват да миришат и тяхното зловоние неусетно трови душите ни.
Ако ставаше дума само за левчето в тоалетната, можем да го подминем, както направиха всички пътници. Но когато става дума за много левчета едно по едно? Не е ли сходен проблемът с хосписите, регистрирани като стаи под наем и наречени „домове на ужасите“? Наистина ли не забелязваме, че става дума за един и същи проблем, мултиплициран по хоризонтал и по вертикал в обществото ни? Проблемите са от едно естество, защото една и съща е средата, която ги поражда и която ги позволява. А средата – това сме ние. И май не е вярно, че ние сме си ние, а държавата си е тя.
Вчера се навършиха сто години от рождението на неповторимия Георги Парцалев. По този повод Българската народна банка пусна в обращение възпоменателна монета от два лева. В конкурса, обявен от банката, е участвал проект с чудесен портрет на актьора, но журито е одобрило друг, на който неговият толкова характерен образ е неразпознаваем. Обида за театралното изкуство и срам за изобразителното изкуство! Два лева – дребна работа! Колкото да използваш тоалетната. Наистина много започнаха да миришат парите!
