Начало Идеи Актуално Сагата продължава
Актуално

Сагата продължава

Христо Попов
13.03.2024
2838
фотография Георги Димитров, Vesti.bg

Вероятно тя ще продължи дотогава, докато „простолюдието“ изгуби интерес към нея и се „избере“ „правилният“ човек – Арсений. Междувременно ще се окаже, че трябва да се подменят неудобните избиратели и че онези, които симпатизират на еп. Йеротей, нямат право на глас. Ще се изнамери и някое правило на Картагенския (или Лаодикийския, има ли значение) събор, което ще ни увери, че всичко е в името на Истината и че игуменът на Поморийския манастир трябва да бъде заключен.

Несъмнено този сценарий е най-естественият и нашите владици, ако не се изядат като паяци в буркан, ще го разиграят. След добре организираната масовка, при която свещеници от Пловдивска епархия загатнаха, че докато пеят химни, могат да стрелят на месо и да късат жива плът, сливенските воеводи трябва да се поуплашат. За да не им търсят белите кърви в земята, в земята, майко – черната. Ето защо са интересни залозите: ще се пролее ли кръв по изборите в Сливен? Интересно е още има ли предел развратът? Възможно ли е такова време, в което развратът и гаврата да се превърнат в еталон за благочестие и всичко да може да бъде описано с една-единствена дума: пошлост!

Тогава ще е без значение, че Светият синод се е превърнал в търговско дружество, а архиереите на БПЦ – в борд на директорите. Ще е без значение дали човек говори, дали свиня грухти, или дяволът се смее. Сценарият ще е прекалено гоголевски, ала душите ни ще са прекалено мъртви, за да го забележат.

Затова сега, когато все още не е съвсем безсмислено да се вслушаш в другия, ще се опитам да припомня няколко кратки разговора от днешния (12.ІІІ.2024 г.) ден. Случиха се по обед пред Светия синод. Бяха излъчени в множество стрийминг платформи и не е трудно да се сверят данните.

– Дядо Йоане, Пловдивският митрополит се оправда с вас и каза, че вие сте го подвели – пита някакъв журналист.

– Е, който иска да е близо до Зевс, трябва да е близо и до гръмотевиците – светкавично отвръща Варненският владика, явно подготвен за въпроса.

– Защо? Нима името на Зевс вече е Николай?

– Е, вие пък… и вие… това са синодални неща, които не разбирате – „мъдро“ обобщава архиереят.

Или (също журналистически въпрос към свещеник от Пловдив).

– Вие за какво протестирате?

– Ние не протестираме! Ние подкрепяме решенията на Светия синод!

– Кои решения подкрепяте!

– Не знам точно. Още не са ги взели….

После (във височайшето си смирение) пловдивски свещеници хиляди пъти казаха: „Слава Богу! За всичко!“. Вероятно не бяха съвсем сигурни дали Светият Дух и техният митрополит са едно и също лице, но патетиката им беше умилителна. Почти сърцераздирателна…

Замислям се какво би трябвало да последва от тази пиеса на абсурда. Може би това, че ако Варненският и Пловдивският владика се мразят, за църквата (БПЦ) има някакъв шанс. Но не бива да казвам това, защото двете половинки на (своеобразната) Божия премъдрост ще се прегърнат и писанието ми ще изгуби смисъл.

А може би – в стила на Бокачо – трябва да се отстоява тезата, че толкова много разврат доказва божествения произход на Църквата. Защото… Всъщност не… По-добре е човек сам да намери съответната новела в „Декамерон“. Нека я прочете. И тогава ще види, че кой знае какво не се е случило.

Още по темата
Христо Попов, „По изборите в Сливен“
Христо Попов
13.03.2024

Свързани статии

Още от автора