Радикалисткият бунт на младите френски мюсюлмани е съзнателен акт, предшестващ религиозността. Те се интересуват от радикалния ислям, защото са радикално настроени и искат да бъдат радикали.
Робер Ришар Антоан е френски гражданин, който приема исляма и това го вкарва в мрежите на терористични групировки. Резултатът е предвидим – участието му във въоръжена група в Мароко е последвано от арест и доживотен затвор. В книгата си „Френски салафит в Мароко: пътуването на емира от Пешавар до Танжер“, мароканският журналист Идрис ал-Канбури разказва историята на този джихадист. Авторът прави дълги интервюта с Антоан в затвора и успява да проследи неговата „еволюция“ и превръщането му в джихадистки „емир“. Става дума за две „пътешествия“ или по-скоро посвещения в терористическия занаят. Първото отвежда Робер Антоан от Франция през Турция до Афганистан, а оттам до Мароко. Що се отнася до второто, то е „духовно“ – започва с вероотстъпничество и възприемане на исляма, преминава през рекрутиране в Ал-Каида и завършва с разобличаване на тази организация и завръщане към християнството.
От началото на века салафитското течение завоюва сериозни позиции сред мюсюлманите във Франция. Паралелно с неговия възход нараства и броят на джамиите, контролирани и наставлявани от салафитски имами. Всичко това буди тревога в обществото и в политическите кръгове. В доклади на тайните служби се говори за нарастване на влиянието на салафизма в парижките предградия, преди всичко в „Сен Дени“ и „Витри сюр Сен“, както и в регионите Ил дьо Франс, Рон-Алп и Кот д’Азур. Констатира се, че разпространението на това екстремистко течение не се ограничава традиционно до големите градове, че то прониква и в по-малки градчета като Брест например, където е засечен Рашид Абу Хадифа. Салафитско влияние е регистрирано и в някои начални училища в градове като Рубе на север и Марсилия на юг.
Според проучване на в. „Монд“ от април 2005 г. салафитските проповедници имат успех най-вече в бедните квартали, където мюсюлманите са жертва на маргинализиране, расова дискриминация и омраза поради техния произход и поради забраждането на жените с хиджаб. В публикацията се подчертава, че салафитските активисти упражняват натиск върху онези мюсюлмани, които не възприемат тяхната интерпретация на ислямската вяра. Освен това те налагат пълен контрол върху джамиите в Марсилия, превърнали се в същинска крепост на салафитския джихадизъм във Франция. В проучването, поръчано от френския сенат, се подчертава, че „салафизмът и ислямският екстремизъм представляват заплаха за сигурността“, че салафитите имат стотици молитвени домове и около 60 хиляди последователи. За десетте години, изминали след появата на тази публикация, броят на попадналите под влиянието на екстремната идеология мюсюлмани е нараснал многократно.
За разлика от повечето специалисти, които акцентират върху макроикономическите фактори, когато става дума за френския салафизъм, експертът по политическия ислям в Европа Самир Амгар от Свободния университет в Брюксел обръща внимание на неговите вътрешни и доктринални извори. Той проследява пропагандата, явния и таен политически дневен ред на екстремистите, както и вътрешноорганизационните процеси в рамките на салафитските движения. Според Амгар „характерен за салафизма е буквалисткият прочит на Корана и преданията за живота на Пророка, т. нар. Ал-Сира Ал-Набауия“.
Френските мюсюлмани и религиозната нетърпимост
Според допитване, поръчано от Института „Монтен“, над четвърт от френските мюсюлмани са под влиянието на радикални ислямистки идеи. Половината френски мюсюлмани обаче съчетават ислямската религия със светските ценности на Франция. Допитването хвърля светлина върху влиянието на ислямските норми сред мюсюлманите в страната, в частност върху отношението им към забраждането на жените и спазването на т.нар. „халлал“, т.е. придържането към разрешеното от исляма, респективно върху отношението към светската държава. На първо място се констатира наличието на „мълчаливо мнозинство“ – около 46% от мюсюлманите са светски настроени, естествено интегрирани във френското общество и приемат европейските ценности. Характерна за тях е липсата на противоречие между собствените им религиозни вярвания и западните норми. Второ, установява се, че около 25% от респондентите са силно религиозни, имат ислямска идентичност, но не се придържат към носенето на никаб и не одобряват многоженството. Трета група мюсюлмани са привържениците на радикалния ислям и на ценностна система, отхвърляща тази на републиката. Те следователно са силно маргинализирани. Тази група представлява около 50% от младежите на възраст под 25 години.
Оценките за броя на мюсюлманите във Франция са различни. Според резултатите от последното проучване на седмичника „Журнал дьо Франс“ около 30% от френските мюсюлмани, чийто общ брой варира между 5-7 млн. души, отхвърлят светските закони, а 29% считат за по-важен от тях шериата (ислямското право). Що се отснася до носенето на ислямско облекло, 20% от мъжете мюсюлмани поддържат носенето на „бурки“ и „никаб“ от жените, докато при жените мюсюлманки този процент е дори по-висок – 28%. Мнозинството – около 60% от мюсюлманите, са привърженици на носенето на хиджаб от девойките в училищата и университетите. Според „Ройтерс“ общият брой на френските мюсюлмани е около 8-10% от населението на страната, което възлиза на 56 млн. души. В доклада обаче се уточнява, че истинската картина е по-различна. Твърди се, че мюсюлманите са 5,6% от общо 10-те процента жители под 15-годишна възраст и 10% от жителите на възраст до 25 години. 84% от френските мюсюлмани са под 50-годишна възраст.
Пазарът на ислямистки идеи
В книгата си „Какво e салафизмът?“ експертът по въпросите на Близкия изток Бернар Ружие включва и раздел за френския салафизъм, в който анализира тенденциите на разпространение на тази идеология в страната, наличието на множество ислямски школи, както и конкуренцията между тях до степен, която позволява да се говори за „пазар на ислямистките идеи“ във Франция. Авторът счита, че ситуацията във Франция до голяма степен отразява разделението и противоборствата между различните ислямистки течения в арабския и мюсюлманския свят. Както и други изследователи, той споделя извода, че все още не може да се говори за специфичен френски салафитски модел. Казано другояче, салафизмът в страната е белязан от идейно-политическо разслоение, което се дължи на следните фактори:
1. Обстоятелството, че тук ислямът е изложен на голям брой външни влияния;
2. Фактът, че във Франция ислямът няма древни корени, тъй че второто, третото и четвъртото поколение имигранти не са семейно закърмени с него.
Теренните проучвания сочат наличието на процес на „възстановяване на индивидуалната принадлежност към религията“ при новите поколения мюсюлмани. Според учения от Института по политически изследвания Мохамед ал-Идрауи най-широкият спектър сред мюсюлманското население в големите градски мегаполиси като Париж и Лион, е салафитският. Все пак салафитите остават малцинство, въпреки разширяването на тяхната активност, дължащо се най-вече на все по-голямата роля на страните от Персийския залив сред ислямските общности във Франция и в Европа след 80-те години. Въпросните държави играят определяща роля за формирането на възгледите на френските мюсюлмани, като за целта се използват финансовите ресурси, отделяни за тяхното образование, за строителството на нови джамии и индоктринацията на техните имами в духа на салафизма. Последните обикновено получават своето религиозно образование в Саудитска Арабия.
Младите терористи и организираната престъпност
Ал-Адуари различава четири ислямски модела, които съжителстват във френските предградия. Първият е на традиционния ислям или т.нар. „ислям на бащите“. Той акцентира върху социалната сплотеност и солидарност между членовете на мюсюлманските общности. Вторият се формира около ислямската светска идентичност, за която са характерни ограничаването на ролята на религията в рамките на частния живот и отказът от политизирането на исляма. Третият модел се отличава със симбиозата между религия и гражданско поведение, като настоява за признаване на публичната роля на исляма (а това противоречи на принципа на светската държава). Четвъртият тип се представлява от салафизма и салафитите, които считат всеки опит за сближаване с френското общество за предателство към ценностите на религията.
Известният френски изследовател на политическия ислям Оливие Роа, професор в Европейския университет във Флоренция, изучаващ проблема с младите терористи, счита, че този феномен е част от неспособността на западните общества да привлекат бунтуващото се младо поколение, което избира радикализма като поведенчески модел още преди възприемането на религиозните идеи. Както твърди Роа, „преди да се превърнат в ислямистки радикали, терористите са обикновено част от престъпния свят“. В свое проучване, публикувано в „Монд“ на 24 ноември 2015 г., той твърди, че се извършва качествена промяна в културния и поведенчески облик на младите европейски мюсюлмани – те все повече се доближават до фашистките или лявоекстремистките идеи и поведение. При това младите мюсюлмани, които са трето поколение имигранти, от една страна, усещат все по-силно въздействието на ислямофобията, а от друга – са все по-критични към схващанията на бащите си за ролята на религията в обществото и връзката ѝ с идентичността. Роа предупреждава, че радикалисткият бунт на младите френски мюсюлмани не бива да бъде свързван с религиозното образование, нито единствено с въздействието на радикално-консервативни религиозни идеи, или със семейната среда. Става дума за съзнателен акт, който предшества религиозността и възприемането на радикалния ислям. Това не е характерно нито за второто, нито за първото поколение имигранти: „Те не са радикали, защото сме ги научили на радикален ислям в училище или в семейството, те се интересуват от радикалния ислям, защото са радикално настроени и искат да са радикали“.
В това отношение френските салафити и джихадисти не се отличават от съмишлениците си в другите европейски страни що се отнася до това, че са част от „идеологическата борба“, която е основен източник на ислямския екстремизъм на континента. В книгата си „Крайните ислямисти в Европа: проучване на казуса с френските джихадисти в Близкия изток“ изследователят Уалид Касид Ал-Зейди твърди, че френските джихадисти, присъединили се към „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия, не притежават задълбочени религиозни познания или отскоро са приели исляма. Тяхната индоктринация е дело на местни проповедници или на радикални имами в Холандия и Белгия, както и на интернет сайтове и чатове.
Френските салафити под грижите на Катар и Саудитска Арабия
Интересен е въпросът за истинските параметри на финансовата обвързаност на френските салафити с официални или неофициални донори от Персийския залив, в частност в Саудитска Арабия и Катар, както и с кувейсткото „Общество за социални реформи“. Бившият шеф на френското разузнаване Ив Боне обвинява тези две държави, че финансират ислямистките радикали във Франция. В изявление в списание „Депеш дьо Миди“ от 2012 г. той твърди, че борбата срещу политическия ислям изисква прекратяване на външното финансиране и по-конкретно от Саудитска Арабия и Катар, които инвестират в дейности, които са твърде тревожни. Той счита, че е необходимо да се проведе разследване относно ролята на Катар в това отношение. Редица доклади на разузнаването акцентират върху ролята на въпросните две държави, както и на ислямските благотворителни фондации от други страни в Залива, финансирали мюсюлмански общности във Франция и в частност развитието на салафитското течение. Редица френски медии хвърлят светлина върху намесата на Доха в делата на френските мюсюлмани и в частност върху ролята на Катар за насърчаването на политическия ислям. Неговите привърженици получават пари от Катарския фонд за благотворителни дейности, както и от индивидуални катарски донори. Този фонд бе основан през 1991 г. и се оглавява от Абдалла Мохамед ал-Даббаг. По сведения от мароканския учен Мохамед Луизи – бивш член на „Мюсюлмански братя“, впоследствие под силен американски натиск, той е принуден да напусне поста поради обвинения, че подкрепя финансово „Ал-Каида“. Що се отнася до ролята на Катарския фонд за благотворителни дейности за финансиране на тероризма, две американски изследователки твърдят, че легалната му цел е разпространението на исляма чрез джамиите по света. Установено е, че тази структура фигурира в американски и международни списъци на организации, финасиращи тероризма. Този фонд финансира „Масджид ал-салам“ в Нант, притежание на Ислямското дружество в Западна Франция, което се счита за регионален клон на Съюза на ислямските организации във Франция. Друг катарски проект е изграждането на Института за преподаване на шериата на името на катарския проповедник Абдалла ал-Даруиш. Само за 2009 г. на въпросния институт е преведена сумата от 200 000 евро. През 2017 г. в Страсбург е открита джамията Ал-Рахма, финансирана от Дружеството за социални реформи към Съюза на ислямските организации във Франция. Тази джамия е получила и дарения в размер от 3 млн. евро от Турция, Катар и благотворителни организации от други страни в Залива. Джамията се намира до централата на Турско-ислямския културен център, считан за един от инструментите на управляващата Партия на справедливостта и развитието. Сред другите религиозни храмове, финансирани от Катар, е джамията Дасо в Аржантьой, окръг „Вал д’Оаз“, за която има сведения, че е получила дарение от 2 млн. евро от богата катарска фамилия; джамията Юц в района на Мозел се контролира от салафити от Обществото за културен живот на мюсюлманската общност; джамията Реймс е получила 3 млн. евро от Кувейт и 2 млн. от Катар, тя се счита за един от европейските центрове на „Мюсюлмански братя“; джамията Вилньов даск също се управлява от Съюза на ислямските организации във Франция, получава дарения от Катарския фонд за благотворителни дейности (чийто шеф е шейх Хамед Насер Ал Тани), както и от представителя на „Мюсюлмански братя“ Юсеф ал-Кауари; джамията в Мюлуз се контролира от Дружеството на мюсюлманите от Елзас и Мозел, за нейното построяване Катар е вложил 5 млн. евро.
Освен това в страната са изградени редица образователни центрове, сред които Национален съюз за частно ислямско образование, финансиран от страни от Залива и ислямски благотворителни фондове. Той включва пет ислямски училища за начално, прогимназиално и гимназиално обучение. Ислямската лига „Имана“ в Монпелие притежава начално ислямско училище, изградено с катарско финансиране. Сградата на училището „Ибн Рушд“ в Лил е закупена с дарение на Катарския фонд за благотворителни дейности. Комплексът от училища „Ал-Кинди“ в Лион е открит през 2007 г. Училището „Колеж лисие ли тарбия уа таалим“ в град Витри функционира от 2008 г., а училището „Ибн Халдун“ в Марсилия е открито през 2009 г.
Следва продължение
Мохамед Халаф е журналист, хоноруван преподавател във Философския факултет и във Факултета по журналистика на СУ “Св. Климент Охридски”. Предложеният тук текст е откъс от книгата „Фауда: Апокалипсис в Близкия изток“[1], която предстои да излезе.
[1] Фауда, от араб. fawḍā – хаос, безпорядък. Б. а.
