Начало Галерия Самоопределения на скулптурата
Галерия

Самоопределения на скулптурата

Петер Цанев
09.07.2024
419
Творби на Иван Русев от изложбата, фотография Петер Цанев

Изложба, посветена на 70-годишнината на Иван Русев, с участието на Галя Благоева, Габриеле Бергер, Димитър Николов, Елена Иванова, Ивайло Аврамов, Кирил Кузманов, Петер Цанев. 4–31 юли 2024 г., СБХ – „Шипка“ №6, зала 1А

Модерната скулптура изгражда своята авангардна автономия през първата половина на ХХ век, като се опитва да догони във формален и съдържателен план революционните открития на модерната живопис. В историческо и културно отношение модерната скулптура възниква от сблъсъка с острата актуалност на новите естетически и концептуални въпроси, породени от премахването на символното значение и централната художествена роля на скулптурния паметник и на всички негови атрибути в модерната система на изкуството. Новите места на скулптурата през втората половина на ХХ век са резултат от дълбоките разриви, несъгласия и пукнатини, които зейват във възможните дефиниции на скулптурата. Новата скулптура трябва да преодолява не само фигурата, обекта и процедурната феноменология на физическите ситуации, но и последствията от абстрактната живопис и експерименталните състояния на архитектурата, признавайки, че предефинирането на скулптурния медиум е единственото средство, с което разполага.

В България „сянката на паметника“ запазва своята затискаща роля до последните две десетилетия на ХХ век, когато по изключителен ярък и убедителен начин се налагат завладяващите прояви на абстрактното в скулптурното творчество на автори като Ангел Станев, Емил Попов, Иван Русев и Константин Денев. В български контекст живописната абстракция е по-зависима в съдържателна посока от природните категории, докато скулптурната абстракция се съотнася повече към експериментирането с различни архитектурни и знакови структури.

Творческият път на Иван Русев е свързан с продължителна и последователна защита на съвременните параметри на скулптурата. Системният му стремеж към възможно най-чист изказ, интересът към текстурите на естествените материали и впечатляващият размах на неговото въображение несъмнено го определят като един от водещите протагонисти на постминималистичната тенденция в българската скулптура през последните четири десетилетия. Деликатното метафизично присъствие на интуиция, която не поставя граница между изкуството и природните феномени, превръща работите на Иван Русев във философски метафори, при които процесът на създаване е неделим от смисъла и значението на самите скулптурни произведения.

Творба на Кирил Кузманов от изложбата, фотография Петер Цанев

По случай своята 70-годишнина Иван Русев инициира проект, фокусиран върху базисните условия на скулптурата. Той избира да покани група автори от различни поколения, които споделят отстранено наблюдение към себе си и изследват изкуството като форма на мисловни действия, подчертаващи процеса на самоопределяне на творческия акт. Проектът „Самоопределения на скулптурата“ търси и описва нов вид пространства в изкуството на скулптурата. Авторите в изложбата представят художествени стратегии с акцент върху процесите на самоопределяне на ниво автономна мотивация и вътрешно регулиране на границите на изкуството.

Изложбеното пространство е организирано от известната българска художничка и  сценографка Елена Иванова. Тя въвежда зрителите в сложен лабиринт от смислови връзки и гледни точки, както към отделните творби в експозицията, така и към специфичното присъствие на отделните автори, като отстоява деликатна дистанция към нетеатралната същност на минималистичното и постминималистично изкуство.

В изложбата работите на най-младите участници Галя Благоева и Димитър Николов хвърлят мост към класическите минималистични императиви, заложени от Габриеле Бергер и Иван Русев. Хоризонталните мраморни плочи на Николов и вертикалните бели въжени правоъгълници на Благоева създават усещане за левитиращи структури, които произвеждат множества от пространства с пленителна светлинна цялост.

Ивайло Аврамов подлага на изпитание разбирането ни за скулптурата, като предлага тотално реконтекстуализиране на част от съществуващите архитектурни елементи на сградата, а именно на две от колоните в изложбената зала, превръщайки ги в автономни скулптурни обекти, които базират своята елегантна естетическа цялост на логиката и процесите на няколко въведени от него идеални рационални функции.

Поглед към работата на Ивайло Аврамов, фотография Петер Цанев

От своя страна Кирил Кузманов конструира паралелно пространство от различно форматирани образи, които не само оспорват илюзиите за триизмерност, но повторно въвеждат скулптурата като парадоксални уплътнения и пластични сенки в необятната територия на визуалното.

Изложбата „Самоопределения на скулптурата“ е посветена на сложния и противоречив път на скулптурата като съвременна категория, която търси взаимодействия със своето минало и бъдеще през актуалните състояния на собственото си предефиниране.

Петер Цанев
09.07.2024

Свързани статии