Днес понятието „куиър“ се използва от хората, които не приемат традиционното полово разделение, отричат сексуалната идентификация и се възприемат като „угнетени от хетеронормативността“. За тях да бъдат куиър, означава да отхвърлят етикетите и да приемат факта, че идентичността или предпочитания им са просто различни от нормата.

Първоначално обаче queer е пренебрежително определение за човек с хомосексуална ориентация, нещо като презрителната конотация на думата nigger (негър). И както в случая с афроамериканската общност, обидата явно не буди възражение, когато се използва „вътре“ в гей средите. Поне така е било през 1953 г., когато Уилям С. Бъроуз завършва романа си Queer (публикуван едва през 1985 г.). От друга страна, става дума за прилагателно, което в превод от английски означава: сбъркан, странен, необичаен, особен, чудат. И що се отнася до киноадаптацията на Лука Гуаданино, иронията в диапазона от смислови вариации между гей и „сбъркан“ много подхожда на цинизма на Уилям Лий – алтер его на Бъроуз.

Може никога да не сте чели един от „триъгълните камъни на бийт поколението“, но ако цените разказваческия стил на италианския режисьор, получавате „две в едно“: екранизация на особен роман, пречупена през биографията на чудат писател (казват, че във филма има по-голяма доза Бъроуз, отколкото съдържа образът на основния литературен персонаж). Защото ако хомосексуалността на Уилям – автор и герой, е външната обвивка на „необичайния“ му начин на живот, то в душевните му терзания (и избора на Гуаданино за тяхната визуализация) откриваме основния източник на „странност“ за филмовия Queer. Обобщението на тази констатация ще откриете в репликата на обожаемия Алертън: „Аз не съм куиър, аз съм безплътен“…

И така, запознайте се с Уилям Лий, американски писател (и наркозависим), който води лишен от илюзии живот в Мексико през 50-те години на миналия век. Той обикаля едни и същи евтини кафенета и гей барове ден и нощ, среща се с хора, посещава пиянски запои,… докато не попада на Юджийн Алертън, чиято красота, младост и загадъчност го привличат неудържимо. Първо се съпротивлява на желанието си, после се бори за вниманието му, а след това разказът постепенно изоставя еротичната романтика и се заема да изследва пристрастяването във всичките му аспекти…

Сантиментален, ониричен и населен с духове, Queer е едновременно мрачно и озарено, безсрамно и поетично пътуване в света на Уилям С. Бъроуз, видян през погледа на Лука Гуаданино, който смесва свободно биография и художествена измислица. Улавяйки самотата и съжаленията на цял един живот в хода на психеделично пътуване между желание, обсесия и безнадеждност, тази (почти)екранизация на един по същество незавършен роман тласка съдържателната и формална експресивност на Гуаданино до своеобразен предел.

Особена смес от резервираност и „прекаляване“, Queer не е филм за хомосексуалността и нейните трансгресии, нито обикновен романс. Той е нажежен разказ, просмукан от трескав копнеж и самотно безпокойство, в който яростта, лъхаща от романа на Бъроуз, е „опитомена“ до чудновато изследване на липсата и неудовлетвореността. Променяйки гледната точка, като заснема желанието не през призмата на неговата привлекателност, а на невротичността му, Гуаданино „осветява“ избрания наративен подход с впечатляваща тъмнина.

Винаги на ръба на насмешката, радикален в „хлабавата“ си фабула, филмът впечатлява с двусмислието на образите, като едновременно дезориентира и безпокои с потапянето в тъгата на желанието, докато режисурата поддържа равновесието между изкуството на композицията, разпадането на индивидите на екрана и меланхолията на преживяването. Сексуалните сцени могат да ви се сторят смущаващи, но и те на свой ред са по-значими в отсъствието, отколкото в присъствието си… А Даниъл Крейг е омагьосващ между сдържаността на Уилям Лий и магнетизма на Джеймс Бонд.

Ключът към филма и неговата „сбърканост“ – визуална или драматургична, е в гореспоменатата безплътност по следите на съвършената халюцинация, позволяваща телепатично общуване, в процеса на което можеш да се слееш без думи. От аяуаска, през мита за Орфей до алюзията с Вилхелм Тел и ябълката (изскочила от биографията на самия Бъроуз), всичко ни тласка към непостижимостта на физическата съвместност и ефимерността на желанията…

Облян в експресионистична светлина, с декори, чиято студийна принадлежност е умишлено зле маскирана, Queer на Лука Гуаданино се откроява и като чисто естетически обект, с изящност, призоваваща призрака на Фасбиндер, докато кадрите напомнят на картини с причудлива „овехтяла“ красота, в които желанието е въпрос на власт и финансово споразумение. Италианският режисьор признава, че намерението да осъществи този проект датира отпреди трийсетина години. Дали моментът е подходящо избран, е трудно да се прецени, но едва ли по друго време щеше да разполага с актьор от класата на Даниъл Крейг, който придава на чудатата смес от налудна история и екстравагантното решение така необходимата нотка човечност.