Самотният воин, борецът срещу всички, роден, за да вбесява, художникът Семьон Скрепецки
Сутринта на 15 юни на паркинг пред търговски център в полското градче Бяла Подляска бе убит скандалният руски художник Семьон Скрепецки. Стрелецът произвежда няколко изстрела от упор и изчезва. Творецът умира на място, оставяйки вдовица и пет деца.
Мнозина биха казали: „Търсеше си го“. И ще са прави.
Семьон предизвикваше смъртта със своите картини карикатури. Емигрант без идеология. Боец без армия. Потенциален смъртник…
Но да започнем с това кой е този странник. Кому пречеше?
Зад псевдонима Семьон Скрепецки се крие роденият през 1981 г. Роберт Кузовков. Предполага се, че е роден някъде в Башкирия. До 2021 г. живее в Алтайския край, близо до град Бийск. Нарича себе си „акционист“, тъй като организира изложби акции, в които сам участва. Поради проблеми с властите, съвсем очаквани, извежда семейството си от Русия в Полша. Обърнете внимание на думата „извежда“. Забравен термин от времето на ранния социализъм, но именно така той описва случващото се. Художникът живее в лагер за бежанци в полското градче Бяла Подляска, на границата с Беларус, до получаването на статут на политически бежанец. Решава да остане да живее там. Не спира да рисува и да организира своите творчески акции в различни европейски градове.
Малкият Роберт-Семьон е роден и живее в най-брутално депресивната руска провинция. Впоследствие рисува множество „малки хора“, които познава отлично. Това са същите онези човечета, които боготворят Путин и поддържат войната. Познатите му от онова време разказват, че той е човек от „социалното дъно“, поради което го познава отлично.
„Познавам отвътре този свят. Много дълго клозетът ни беше на улицата, а вода вземахме от кладенец на около 200 метра от вкъщи. Интелектуалците имат проблем. Те никога не са виждали този гнусен свят и си го измислят. Аз прегазих социалното дъно. Живеех между криминални престъпници, наркомани и вечни пандизчии. Затова познавам този свят, мисленето и желанията му.“
Понеже започнах с цитати, няма как да не ви припомня част от текста на една песен на група „Аквариум“. Никой от тези музиканти, родени и живели в Питер, не е имал клозет на пътя, техният бунт е по-поетичен и абстрактен, но усещането за самота е същото. „Тръгнал съм нанякъде, където никой няма да ме последва.“ Аналогии…
Той не се интересува от мнението на художествените критици. Нарича картините си „психоделия“ и „скрепреализъм“. Творчеството му е, меко казано, провокативно и скандално. Сюжетите му са свързани с политици, които правят секс с животни и един с друг, а гениталиите и екскрементите са задължителна част от изображенията. Сталин, Хитлер, Путин, Лукашенко, Кадиров – това са неговите любими герои. Кадиров обаче му е особено любим, той нееднократно го осмива, майтапейки се с това, че чеченците са обявили награда за главата му.
Скрепецки не прощава и на руската опозиция. Има множество карикатури на Алексей Навални. На среща с журналисти отбелязва: „Добрите руснаци“ са същите империалисти, които искат властта, но я нямат“. Според него „Навални е най-удачният проект на Кремъл, който унищожава руската опозиция“.
„Не мога да търпя московската опозиция именно заради нейните имперски възгледи. Настоящата ситуация в Русия ги устройва. Дори ако вместо Путин поставят на трона Юлка Навална, за руските народи нищо няма да се промени“.
През февруари 2022 г., два дни след началото на войната в Украйна, Скрепецки демонстративно изгаря своя руски паспорт пред камера. Неговият приятел, беларуският художник Владислав Бохан, разказва как по време на тяхна съвместна изложба Скрепецки продал една от картините си за няколко десетки хиляди евро и дарил тези пари на украинската армия. Независимо от изразената по този начин позиция Скрепецки не спира да критикува украинските власти и дори украинските бежанци, за които се изразява доста нелицеприятно в социалните мрежи.
„Трудно е да бъдеш честен на този свят. Скоро, обединени от омразата си към мен, чеченците, рашките и украинците ще се помирят, ще се подредят в опричническа верига и ще тръгнат да ме търсят.“
Впрочем трудно е да се тълкуват изказванията на Скрепецки. Не е ясно кои от тях са откровена провокация и кои отразяват реалната му позиция. Той нееднократно рисува карикатури на украинските ръководители и критикува бежанците от войната в Европа. Украинските активисти не го разбират. Те го вписват в базата данни на сайта „Миротворец“, като обвинението срещу него е „публична поддръжка на руската агресия“.
В своя телеграм канал художникът често публикува критичните изказвания и заплахите по свой адрес. Приятелите му го съветват да бъде по-внимателен, но без ефект. Скрепецки превръща дори заплахите за убийство в забавно представление. Неговият приятел, художникът Булат Сабханкулов, многократно го съветва да носи в себе си оръжие: „Казвах му: братко, ще дойдат за теб. Ще дойдат. Бъди готов и винаги нащрек“.
И дойдоха… Разстреляха го в 10 сутринта, близо до дома му. Килърът е стрелял в гърба, в главата и гърдите. На местопрестъплението полицията открива пет гилзи. Петте изстрела са доказателство за това колко злоба и омраза е предизвикал художникът със своите „акции“ и възгледи. Първоначално властите задържат двама млади беларуси, но те са освободени, понеже тяхната връзка с престъплението не е доказана.
На 18 юни близо до Варшава е задържан още един заподозрян – 36-годишен мъж с грузински паспорт. Полските журналисти, основавайки се на контакти в полицията, съобщават, че арестуваният е свързан с организираната престъпност, нарича се Елнур и е с чеченски произход. Прокуратурата информира, че срещу него е предявено обвинение за убийството на Скрепецки и е задържан за три месеца. Елнур не признава вината си и отказва да дава показания.
Какви са мотивите за убийството може само да се гадае. Полският премиер Доналд Туск заяви, че убийството най-вероятно е политическо. Координаторът на спецслужбите Томаш Симоняк смята, че е възможен сценарий с участието на чужди специални служби, които по традиция ползват криминални престъпници за „мръсната работа“.
Не е нужно да казваме, че списъкът с желаещите смъртта на Скрепецки е доста дълъг. Анализатори и коментатори правят аналогия с нападението срещу френските карикатуристи от „Charlie Hebdo“, когато радикални ислямисти отмъстиха на редакцията заради публикуваните карикатури на пророка Мохамед. Самият Скрепецки нееднократно се изказва за исляма негативно, дори оскърбително. Мнозина подозират, че зад неговото убийство стои главата на Чеченската република Рамзан Кадиров. Известно е, че той управлява републиката като частно владение, а държавните институции са окупирани от представители на неговото семейство. Художникът карикатурист нееднократно е рисувал самия Рамзан, както и хора от неговото обкръжение – сина му Адам и Апти Алаудинов, водач на кадировските бойци „Ахмат“.
Сценарият с участието на чуждестранни специални служби в убийството на Скрепецки също е напълно реален, когато става дума за КГБ/ФСБ. Достатъчно е да си припомним техните операции за елиминиране на антиимперски и антиколониални политически активисти.
Предсмъртният спектакъл на Скрепецки е неговият „марш“ в Деня на Русия. На 12 юни художникът пристига пред руското посолство в Берлин с обувки от дървесни кори, със стърчащ като опашка от панталоните руски флаг, а в ръцете си държи картина, на която са изобразени св. Йосиф Висарионович и младенецът Владимир Путин.
Ще завърша с това, с което започнах: той предизвикваше смъртта със своите картини карикатури. Емигрант без идеология. Боец без армия. Смел до лудост. Потенциален смъртник…
